Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 90

Страстната убедителност на думите на Фай Родис направи впечатление на властелина. Той се загледа дълбокомислено в пода и поведе мълком Родис към постоянното място на техните срещи — зелената стая с черните мебели и топката от планински кристал. Там той взе лулата си и всмукна от нея дима с добре познатата на Родис остра миризма.

— Хората — каза Чойо Чагас, прикривайки с клепачите тесните си очи — са сенки, които нямат значение в историята. Живеят само делата им. Делата са гранит, а животът — пясък. Такава е древната максима…

— И аз я знам — от общите ни прадеди… Но си припомнете, че тълпата и властелинът представляват диалектическо единство на противоположностите, поотделно те не съществуват. И двете страни са невежи, садистично жестоки, озлобени една срещу друга, особено когато назрява противоречие между социалната сложност и духовната нищета.

— Тогава мен ме учудва защо вие се грижите толкова за безименните тълпи на Ян-Ях. Това са хора, с които можете да направите каквото си искате! Да ги ограбите, да им отнемете жените и възлюбените, да ги изгоните от удобните им домове. Трябва само да приложите стария като нашия и земния свят похват — да ги възхвалявате. Крещете им, че са велики прекрасни, храбри и умни, и те ще ви позволят всичко. Но опитайте се да им кажете какво представляват в действителност: невежи, глупави, тъпи и безпомощни изроди, и негодуващ рев ще заглуши всяко разумно обръщение към тях, въпреки че те цял живот понасят и много по-жестоки унижения.

— Очевидно от докараните от Земята филми вие сте възприели най-лошия от начините за управляване на хората — с укор каза Родис. — Но още тогава нашите прадеди вече са прилагали друг един метод: апелирането към здравия разум на хората, стремежа да им се обяснят причините на действията и да им се докажат последиците. Тогава благодарение на дълбоко заложеното в нас чувство за справедливост и усет за правотата ние ще направим много повече и ще се съгласим на трудни изпитания, което е било доказано от хората на миналото. Не бива да се избира винаги най-лекият път — по него може да се стигне до безизходно инферно.

— Трудният и плодотворен път е немислим при голям брой хора.

— Колкото повече са хората, толкова по-голям е изборът на умове, чиито обединени усилия са дали на Земята нейната могъща и чиста ноосфера. Съвременният човек е резултат от сливането на различни кръстосващи се в продължение на милиони години клонове. Затова и наследствеността му съдържа голям брой психологически същности и разликата между индивидите е много голяма. В това се състои ключът към усъвършенствуването на човечеството и пречката за превръщането му в мравешко общество. Сливането на различните типове психологически структури, които винаги ще се държат по различен начин в общия поток на културата, представлява просто чудо и е доказателство за прекрасните качества на човека в насочващите рамки на общественото съзнание.

— А милиардите глупаци и психопати, които раздробяват истината на дребнави откровения и създават страхотна бъркотия на мненията? Един мъдрец е писал за знанието като за тлъстина, която замърсява мозъка. У тях е така. Защо тогава да живеят и да хабят последните ресурси на планетата?

— Вие вече сте постигнали неотклонно спадане на раждаемостта сред вашата интелигенция. Вие се стремите да избавите хората от всякаква привързаност, за да ги превърнете в оръдие на потисничеството и властта! Няма що, това е естествен резултат от тираничното отношение към хората.

— Тези сведения сте получили от инженер Толо Фраел! — възкликна Чойо Чагас, сякаш разобличаваше Родис. — Между другото той знаеше ли за предаванията на стереофилми?

На нея започна да и́ се гади от чувството, че сега ще трябва да излъже. В света на Торманс неотклонното спазване на законите на Земята винаги можеше да доведе до тежки последици.

— Аз отдавна съм се досетила, че той е задължен да доносничи — уклончиво отговори тя.

Чойо Чагас неправилно изтълкува мярналото се по лицето на Родис отвращение и се ухили самодоволно. Родис разбра, че заплахата е отминала Таел. Тя сведе очи, за да скрие и най-малкия нюанс на емоциите си от зорко наблюдаващия я Чойо Чагас.

— Отговорете ми откровено, бихте ли могли да ме убиете? — попита той изведнъж.

Родис вече не се учудваше от внезапните скокове на мислите на Чагас.

— Защо? — спокойно попита тя.

— За да ме отстраните и да отслабите властта.

— Да ви отстраним! На вашето място мигновено ще се окаже друг, още по-лош. Вие поне сте умен…

— Поне! — гневно извика властелинът.

— Вашата обществена система не осигурява идването на власт на умни и порядъчни хора, в това се състои основната и́ слабост. Нещо повече, според един закон, открит още в Ерата на разединения свят от Питер, в тази система съществува тенденция за увеличаване некомпетентността на управляващите кръгове.

Чойо Чагас искаше да и́ възрази, но се сдържа и попита с престорено простодушие:

— А технически бихте ли могли да ме убиете? И с какво?

— Всеки момент. Като ви заповядам да умрете.

— И аз мога да ви избия на минутата!

Родис сви рамене с чисто женско презрение.

— В такъв случай командирът на нашия звездолет ми е обещал да прекопае повърхността на цялата Ян-Ях на един километър дълбочина.

— Но вие не вършите убийства! И сигурно ще му забраните!

— Тогава аз няма да съм между живите — усмихна се Родис, — а той е командир!…

Чойо Чагас почука замислено с пръсти по масата и сякаш в отговор тихо звънна невидима камбанка.

По това, колко се разтревожи председателят на Съвета на Четиримата, на Фай Родис и́ стана ясно, че сигналът съобщава за нещо много важно. Тя се изправи, но властелинът, който гледаше апарата, закрит от Родис с една преградка с дърворезба, и́ посочи заповеднически креслото.

— Вика ви вашият кораб. Към Ян-Ях се приближава звездолет. От Земята ли е?

— О, не! — възкликна Родис с такава увереност, че властелинът я изгледа подозрително. — Не го чакам толкова скоро — добави тя, когато разбра мислите му.

— А вие можете ли да се свържете с този нов пришълец?