Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 91

— Разбира се, стига планетата им да влиза във Великия пръстен.

— Искам да присъствувам!

Родис достатъчно беше опознала обичаите на Торманс. Никой не можеше да кани властелина нито у себе си, нито на друго място. При него се явяват само по негово повикване.

Дотича Вир Норин с два СДФ. В зелената стая с неизменно смайващата тормансианите реалност се появи кабината на «Тъмен пламък» с астронавтите, които бяха се събрали по тревога. Ола Дез манипулираше със селектора на вълните. Сигналите на приближаващия се кораб бяха извън спектъра на Великия пръстен. Ето че Ола Дез издърпа към себе си черния лост в горната част на пулта и същевременно натисна с крак червения педал, включвайки и изчислителната, и паметната машина, за да пресметнат необикновения спектър на предаването.

Кабината се изпълни с проточения трепкащ звън на ненастроена носеща вълна. На големия екран в кабината на звездолета се замяркаха, подреждайки се и разпадайки се, части от образи. Чойо Чагас затули очи, за да не му се завие свят. Трептенето се забави, частите от раздробената картина започнаха да се задържат на екрана също като хванати в мрежа. Най-сетне от тях се оформи образът на необикновен кораб. Той имаше четири плоскости от няколко слоя грандиозни тръби, които пресичаха един гигантски надлъжен цилиндър като четири музикални органа, съединени почти на кръст. В тръбите пулсираше бледен пламък, който обгръщаше като ореол цялата конструкция.

Образът на звездолета порасна, погълна целия екран, разтвори се в него. Остана само сърповидната издатина на надлъжния цилиндър на фона на бездънната чернота на Космоса. От полулунната вдлъбнатина излитаха и се втурваха напред светещи, наподобяващи осморки знаци. Те бяха ориентирани ту вертикално, ту хоризонтално и се движеха или на отделни групи, или в непрекъсната верига. Видението продължи не повече от минута и се смени от образа на вътрешното помещение на кораба. Трите плоскости се пресичаха под различни ъгли — чуждата архитектура трудно се долавяше в ракурса на предавателя.

Вниманието му привлякоха шест неподвижни фигури, потънали в дълбоките седалки пред една наклонена, лъскава като черно огледало стена във формата на триъгълник. Зигзагообразни потоци от сребристолилава мътна светлина преминаваха по наклонените плоскости на тавана. Помещението ту потъваше в здрач, ту пламваше със заслепяваща светлина, без сенки и преходи. Пулсацията на осветлението пречеше да се различат подробности.

И шестте фигури седяха неподвижно, по човешки, облечени с нещо като тъмни наметала със заострени капишони, които закриваха лицата, разбира се, ако тези тайнствени същества имаха лица!

Земляните не можеха да преценят какви са размерите на кораба. На екрана не се появи нищо, което да има поне далечна прилика с космическия опит на Великия пръстен.

Редките избухвания на светлината, застиналите тъмни фигури, странно начупените и разкривени подпори на корпуса — всичко това действуваше потискащо. Непонятна сила се носеше от дълбините на вселената. Корабът явно се приближаваше. С всяка пулсация на осветлението нарастваше вибриращият стон, подобен на звука на разрязван метал. Този звук, който заглъхваше и се възраждаше с нова сила при всяка светлинна експлозия, караше човек да трепва от необяснимо отвращение.

Цялата разтреперана — тя не би могла да изрази какво усещаше през тези минути, — Ола Дез заглуши звуковия фон и включи предавателя на «Тъмен пламък». За няколко секунди машините определиха целта и насочиха към нея лъча, повтарящ известния по цялата Галактика сигнал на Великия пръстен.

Нищо не се промени в предаването от неизвестния звездолет. Пак продължиха да се редуват сребристите експлозии, пак така неподвижно и мрачно седяха фигурите с непроницаеми капишони.

Ола Дез засилваше сигнала на същата вълна, която използуваше чуждият звездолет. Стълбчето синя светлина — показателят за мощността на каскадата — се издигна до края на тръбичката. Ола Дез отвори малко звуковия канал и веднага го намали до минимум — този печален стон не можеше да се слуша.

«Тъмен пламък» сигнализираше, преминавайки на различни кодове. Стенещият звук постепенно отслабваше. Стана очевидно, че чуждият звездолет се отдалечава, без да обръща внимание на сигналите. Известно време на екрана се виждаше кръстатият силует на кораба, но и той се сля с мрака на Космоса.

С весел звън в редицата на индексите на главния локатор се втурна верижка от цифри.

— Курс 336–11 по северния лимб на Галактиката, ниво четвърто, скорост 0,88 — съобщи Див Симбел.

— Движи се напреко на Галактиката, приблизително откъм Косите на Вероника, над равнището на главните струпвания — каза Гриф Рифт.

— Чудното е, че се движи в обикновеното пространство. Скоростта му е малка. За прекосяване ще му трябват над сто хиляди земни години — високо се обади от двореца на властелина Вир Норин.

От изненада Чойо Чагас и неколцина присъствуващи сановници рязко се обърнаха към него.

— А живи ли са онези в кораба? — Мента Кор зададе въпроса, който, изглежда, измъчваше всички астронавти.

— И звездолетът безкрайно ли ще се движи? — попита Чойо Чагас, обръщайки се към Фай Родис. Вместо нея отговори Мента Кор:

— Докато не се изтощи запасът от енергия за автоматите, които коригират курса, звездолетът е неуязвим. Но и след това в разредената зона на четвъртото ниво шансовете за среща със струпване на материя са толкова незначителни, че той може да прониже цялата Галактика и да лети още милиони години.

— Милиони години — бавно произнесе Чойо Чагас, сепна се и се навъси. — Нима на Земята е прието да отговаряте, когато не ви питат? — каза той заплашително, гледайки само Родис. — И то в присъствието на старши?

— Прието е — отговори му Родис. — Ако разговорът се води от няколко души, отговаря оня, който пръв е формулирал отговора. Старшинството няма значение. Аз имам предвид възрастта.

— А званието също ли няма значение?

— При обсъждането на въпроса — никакво.

— Анархисти! — промърмори Чойо Чагас и стана. По знак на Родис Ола Дез изключи връзката. Прекратиха мекото си бучене прожекционните апарати на СДФ.