Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 89

— Кога се е разпространил на земята мистицизмът? — попита Евиза.

— През синия цикъл на седемнайсетия кръг. За онези времена историците използуват периодизацията, приета в хрониките на манастира Бан Тоголо в Каракорум. Уединилите се там летописци безпристрастно регистрирали световните събития от ЕРС, използувайки двуколонната система за съпоставяне на противоречивите радиосъобщения. Уединеността на будисткия манастир е причина там да се запазят летописите — през онези времена голям брой исторически документи в другите страни били унищожени. В Бан Тоголо оцеляла най-пълната хронология и ние използуваме нейния календар.

— Великото сражение между Запада и Изтока, или битката на Мара, също ли е било през седемнайсетия кръг? — попита Чеди.

— През годината на червената или огнената кокошка от седемнайсетия кръг — потвърди Фай Родис — и е продължила до годината на червения тигър.

— Забавна хронология! — каза Евиза. — Звучи архаично нелепо.

— Тя не е чак толкова нелепа, както изглежда на пръв поглед. Всеки кръг съответствува на средната продължителност на човешкия живот и затова се възприема не само разсъдъчно, но и емоционално.

— А в Бан Тоголо запазили ли са се летописи от по-ранен период? — попита Евиза.

— Те стигат далеч в дълбочините на времето, отвъд Ерата на смесването на формациите.

— През Тъмните векове? Тогава те се падат между петия и тринайсетия кръг. ЕРС е започнала през петнайсетия — бързо пресметна Чеди.

— А е завършила през черния цикъл на седемнайсетия кръг — добави Родис.

— Не е ли време да прекратим изследванията, в който и кръг да се намираме? — предложи Евиза. — Измъчихме Фай.

— През годината на синия кон от петдесет и първия кръг — разсмя се Родис. — Елате при мен. Напоследък ние много размишляваме. И дори забравяме да потанцуваме…

Една седмица по-късно при Родис дойде пратеник на Чойо Чагас — самият началник на «лилавите» Ян-Гао-Юар, или съкратено Янгар: едър човек с резки черти на голямото лице. Дори само името му караше инженер Таел да се озърта предпазливо.

Изпод притворените като от умора клепки втренчено, в упор гледаха ясните, нищо не изразяващи очи на хищна птица, безмилостни и безстрашни. По-късно инженер Таел обясни, че началникът на «лилавите» винаги гледа така, сякаш се цели. Той беше прочут по цялата планета стрелец с куршумени пистолети, каквито имаха офицерите от стражата и сановниците на Ян-Ях.

Дръзко разглеждайки гостенката от Земята, която за пръв път виждаше отблизо, Янгар и́ предаде поканата на властелина. Фай Родис обеща да дойде след няколко минути, но началникът на «лилавите» не си отиваше.

— Заповядано ми е да ви съпровождам.

— Аз знам пътя за зеления кабинет.

— Не там! И ми е заповядано да ви съпровождам!

«Обстоятелствата са се променили» — помисли си Родис. Тя влезе в стаята си и замря за няколко минути, за да се съсредоточи и да събере енергия.

Началникът на «лилавите» вървеше на една крачка зад Фай Родис и не и́ позволяваше да изпробва психическата му устойчивост.

Очаквайки ги, Чойо Чагас се разхождаше по червените килими. Високите и тесни прозорци пропущаха малко светлина и създаваха любимия на тормансианите розов полумрак. Този път властелинът не предложи на гостенката си да седне. Понеже не видя подходяща мебел, Родис кръстоса крака и се отпусна направо на килима. Чойо Чагас вдигна вежди, освободи със знак Янгар, разходи се напред-назад по залата и се спря пред Родис, гледайки я подозрително и гневно отгоре надолу.

— Ние прожектирахме филмите само на онези, които жадуваха за знание и преодоляваха неудобния път до звездолета и риска да бъдат заловени от вашите кордони — каза Родис, без да дочака въпроса.

— Аз забраних обществените прожекции! — дума по дума изрече властелинът. — И ви предупредих да не се бъркате в работите на нашата планета!

— Обществени прожекции не е имало — твърдо отговори Родис. — Изпълнявайки желанието ви, ние не демонстрирахме филмите на цялата планета. Вероятно имате причини за това.

— Аз ви забраних да ги показвате на когото и да било!

— Такова право няма нито една държава, нито една планета във вселената. Свещен дълг на всеки от нас е да нарушава това безподобно потисничество. Кой смее да препречва пътя към опознаването на света от мислещите същества? Фашистките диктатури от миналото на Земята и на други светове са извършвали подобни престъпления и са причинявали неимоверни бедствия. Затова, когато във Великия пръстен се открие държава, която прегражда пътя към знанието на своите хора, тя се унищожава. Това е единственият случай, даващ право за пряка намеса в работите на чужда планета.

— Може ли да прецени някакъв си Пръстен конкретната вреда или полза в чуждия живот?! — извика вбесен Чойо Чагас.

— Не може. Но ние няма да допуснем да се забранява опознаването на изкуството, науките и живота на другите планети. За да установим с вас приятелски отношения и разбирателство, ние направихме отстъпка и не настояхме за общопланетни демонстрации на филмите.

Чойо Чагас издаде неразбираем звук и още по-бързо се заразхожда из залата.

— Съжалявам — тихо каза Родис, — че вие не оценихте донесените от нас стереофилми. В противовес на потискащия ад, събран от вашите прадеди там долу, те доказват окончателната победа на човешкия разум.

— А контролът? Кой ще гарантира пълната безвредност на вашите филми? Това е пропаганда на чужди идеи! Измама!

— Комунистическото общество на Земята не се нуждае нито от пропаганда, нито от измама. Разберете, владетелю на планетата! — Родис скочи на крака. — За какво и́ е това на Земята? Вие сте умен човек, колкото и да ви ограничават диктаторските условия! Нима не чувствувате, че единственото ни желание е, преди да потеглим назад, да ви дадем колкото може повече, да помогнем на вашите хора да намерят пътя към друг живот… Безвъзмездно! Разберете, че за човека няма по-голяма радост от тази да дава и да помага!

Тя замря на половин крачка от Чойо Чагас, наклонена напред като възпитателка или майка на тъпо дете, напрегнато вкопчила ръце пред лицето си.