Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 158

Властелинът заповяда звездолетът да се вика до вечерта, а след това да се премине към заплахи. Настъпи нощта, а безмълвният купол на огромния кораб продължаваше да се издига над крайбрежните храсталаци. И все пак астронавтите можаха да видят още веднъж своя «Тъмен пламък» отстрани.

От прекъсването на връзката с Вир Норин по галактическия часовник на «Тъмен пламък» бяха се минали осем стохилядни от секундата, които отговаряха приблизително на четиринайсет земни часа. Ола Дез отказваше да напусне поста си, въпреки че и́ предлагаха да я сменят всички останали членове на екипажа, които бяха привършили подготовката за изпращането на дискоида и излитането. Само Мента Кор и Див Симбел продължаваха да настройват пилотните уреди.

Гриф Рифт отпъждаше натрапчивите мисли за Родис и умуваше над списъците на натоварените в дискоида предмети, като се стараеше да не пропусне нещо решаващо важно, сякаш оставяха Вир Норин на необитаема планета. Липсата на връзка започна да тревожи командира. За него беше непоносима мисълта за нови жертви сред земляните или тормансианските им приятели. А столицата упорито мълчеше и неизвестността на последвалите събития мъчително разтягаше времето даже за търпеливите земляни.

Рифт дори си мислеше вече дали да се свърже с Чойо Чагас и да го попита предпазливо за съдбата на Таел, когато най-сетне зазвъня сигналът за повикване и на екрана се появи Вир Норин… Детективите на «лилавите» все пак се добрали до подземието на Храма на времето, но го намерили празно и под въздействието на унищожаващия миризмите препарат. Архитектите бяха открили едно обширно убежище в покрайнините на столицата, близо до пресъхналото езеро. Безпилотният дискоид трябваше да кацне именно там, на древното бойно поле.

Вир Норин даде координатите и се отмести. Инженер Таел поздрави земните си приятели с нисък поклон и доближи до приемателя на СДФ две стереоснимки. Без поясненията на Вир Норин астронавтите не биха разбрали кои са сановниците, които седяха мъртви в разкошните черни кресла, с разкривени от ужас лица. От сгърчените им тела стърчаха страшните неизтегляеми ножове на Ян-Ях. Ген Ши и Ка Луф бяха получили заслуженото наказание, без да дочакат съда и следствието на Чойо Чагас, от което те биха съумели да се измъкнат невредими. Стотици робски послушни хора биха заплели властелина с купища лъжи. Но бяха се намесили други съдии — «Сивите ангели», които възобновяваха дейността си с нечувана мощ.

— Наказани са със смърт още двайсет главни виновника за нападението — съобщи с гневна тържественост инженерът.

— Какво ще постигнете с това? — попита Гриф Рифт.

— То беше необходимо. Трябва да бъдем системно и абсолютно безпощадни в защитата от беззаконието, лъжата и безчестието. Самите вие на Земята стриктно спазвате в обществените отношения третия закон на Нютон: действието е равно на противодействието, противопоставяте незабавно противодействие. а не се опитвате да чакате както в древността намесата на бога, на съдбата, на властелина… Хората дълго чакали възмездие за своите палачи, а вековете минавали, злото се трупало и властта на подлеците се засилвала. Тогава вашето общество се нагърбило с функцията на божественото възмездие, на Немезида: «Аз ще мъстя, аз ще дарявам!» и бързо изкоренило подлостите и мъченията. Вие не можете да си представите колко много човешки измет се е натрупал у нас през дългите векове на изтребване на най-добрите хора, когато оцелявали предимно жалките приспособленци, доносчиците, палачите и потисниците. Ние трябва да се ръководим от това, а не да ви подражаваме сляпо. Когато започнат да измират тайно и безславно хиляди «змиеносци» и техните поддръжници — «лилавите» палачи, — тогава високите постове в държавата ще престанат да привличат негодниците. Ние научихме много неща от Родис и от всички вас, но сами ще трябва да разработим методите за борба. Прекрасните филми за Земята и могъщият ум на Вир Норин ще ни бъдат опора из дългия път. Нямаме думи. с които да ви се отблагодарим, братя! Този паметник завинаги ще остане с нас. — Таел показа една снимка на «Тъмен пламък», направена с телеобектив от хълмовете близо до звездолета. Ола Дез веднага я пресне. В зрителното поле влезе Сю-Те, която каза нещо на Вир Норин.

— Дискоидът е кацнал на сто метра от нас! — възкликна Вир Норин и добави съвсем тихо: — Това е всичко.

Таел, Сю-Те и Вир Норин застанаха пред деветоножката.

Осмината земляни се строиха в прощална редица. Чеди не издържа мълчанието и извика:

— Ние ще долетим, Вир, непременно ще долетим!

— Когато се свърши Часът на Бика!… И ние ще се постараем това да стане по-скоро — отговори Вир Норин. — Но ако демоните на нощта забавят изгрева и Земята не получи новини от нас, нека следващият звездолет дойде след сто земни години.

Вир Норин протегна дясната си ръка към гривната. Корабният екран на ТВФ стана черен и ням. В същото време на пулта угасна зелената светлинка на астронавигатора. Една-единствена сигнална лампа — не на човека от Земята, а на тормансианина Таел — остана да свети като символ на възстановеното братство между двете планети.

Връщането на «Тъмен пламък» било много по-трудно от полета до Торманс, което още веднъж доказало опасното несъвършенство на ЗПЛ. По някакви причини звездолетът се отклонил от изчислената траектория. Вместо да падне като ястреб върху плячката си право от високите ширини на Галактиката на осмата извивка от нейната спирала, той пронизал три спирални ръкава и излязъл на външния край на нашия остров Шакти в пояса на «рентгеновите» или неутронни звезди, които притежават такава необикновена плътност, че един кубически сантиметър от тяхното вещество на Земята би тежал сто милиона тона. Между тези опорни стълбове от масивно вещество в допирните точки с най-плътните участъци от Тамас светели особени спирали на материята от Шакти. В тях също като в бездънни водовъртежи се виело, мнимо отдалечавайки се, поглъщаното от Тамас излъчване. Те се разполагали по периферията на Галактиката, един вид обратно на веществото в нашата вселена. Това явление дълго време си оставало неразгадано. През периода на първоначалното запознаване с покрайнините на света Шакти тези водовъртежи се наричали квазари. Сложното устройство на външните пръстени на Галактиката и Метагалактиката не се съдържаше в «звездичката» за връщането на «Тъмен пламък». Учениците разбраха само страшната опасност, в която бил изпаднал корабът.