Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 154

Ето една добра идея: тя може да се споразумее с Чагас Вир Норин да остане легално тук, на планетата Ян-Ях, като историк, наблюдател и кореспондент до идването на следващия кораб. Или още по-добър предлог — мнимият, «повикан» от нея звездолет уж се е забавил и астронавигаторът ще остане за връзка и за да му помогне при кацането. Това ще даде на Вир Норин възможност да поживее спокойно известно време…

От околния мрак дойде усещането за страшна опасност, която беше се сгъстила внезапно като донесени от ураган зловещи облаци. Чувствителната психика на Фай Родис я предупреди. За пръв път, откакто беше на Торманс, тя почувствува, че над нея надвисва смъртна опасност.

Враговете бяха наблизо. Захласването и́ в съвещанието и мислите за Норин бяха отслабили нормалната и́ чувствителност и тя закъсня с един час, ако не и с повече. Родис повика Таел и му каза за опасенията си. Инженерът я погледна внимателно и го побиха тръпки. Ласкавата, почти нежна деликатност на земната жена беше се сменила със страшна решителност, с неуловима бързина на движенията и мислите. Волята вибрираше в нея като изопната струна и резонираше в чувствата на околните хора.

Родис ги посъветва да се разотидат по двата главни и най-далечни коридора. Тя предварително ги провери психически: дали няма клопка? Никой не бива да попадне в лапите на «лилавите», иначе ще започне да се размотава страшната нишка на разследването.

После побърза да се качи горе, придружена от Таел, концентрирайки цялата си воля върху повикването на Вир Норин. Минутите минаваха, но Родис не долавяше отзвук.

— Ще направя опит да се свържа с властелина — каза тя на Таел в подножието на стълбата, която водеше към спалнята и́.

— Чойо Чагас ли имате предвид? — попита задъханият от бързото ходене Таел.

— Да. С другите е безсмислено да си има работа човек. Те са не само безотговорни, но и враждебно настроени спрямо Чагас.

— Велика Змийо, Змийо-Мълнийо! Ами че Чагас го няма и сега аз разбирам…

— Как го няма? (През главата на Родис се мярна споменът за тайното хранилище на докараните от Земята предмети.)

— Той се оттеглил за две денонощия в тайната си резиденция и както обикновено, е предал управлението на Ген Ши.

— Тогава те искат да ни хванат в отсъствието на Чойо Чагас! Да ни принудят чрез изтезания да направим нещо за тях или дори направо да ни убият, та от кораба да отмъстят на Чагас, това е несъмнено. Таел, мили, спасете Вир Норин. Вземете СДФ от светилището, изведете го някъде по-настрана и търсете връзка с него. Той е у дома, аз ще мога да го събудя, а вие се уговорете с него къде да се скрие. По-скоро, Таел, не бива да се бавите. Те ще се опитат да хванат първо мен. По-скоро! Аз също ще го викам от моята стая.

— А вие, Родис? Какво ще стане с вас? Ами ако те успеят?

— Моят план е прост. Ще се отбранявам със защитното поле на СДФ, докато не поговоря със звездолета. Дайте ми координатите на мястото в изоставената градина, където кацна дискоидът при раняването на Чеди. За подготовката на дискоид е необходимо към час и половина. Още двайсет минути, докато долети Гриф Рифт. Батериите на деветоножката ще стигнат за пет часа дори при непрекъснат обстрел. Имам огромен запас от време. Когато укриете Вир Норин, върнете се с деветоножката и ме чакайте при изхода на четвъртата галерия. Аз ще наглася моя СДФ за самоунищожаване, когато се изтощи, и ще сляза долу, докато те беснеят наоколо. Не бойте се, аз ще ориентирам взрива нагоре, за да не повредя сградата и да не разкрия входа на подземието. То пак ще ни потрябва.

— Не ме е страх от нищо освен… — инженерът сподави неочаквано изтръгналото се ридание. — Страхувам се за вас, Родис, моя звезда, опора, любов! Надвисва нещо небивало ужасно!

Фай Родис самата се бореше с някаква зловеща мъка, която като остър клин се врязваше в издръжливата и́ психика от околния мрак. Вероятно на тормансианина се предаваше нейното чувство.

— Вървете, Таел. Можете да закъснеете с Норин.

— Позволете ми да се кача с вас! Само за две минути. Аз трябва да се убедя, че те не са се вмъкнали в стаята ви.

— Няма да могат. Аз преградих входа както винаги, когато слизам в подземието.

Много предпазливо те отместиха блока от стената в тъмната спалня на Родис. С допрян до устните пръст тя се промъкна до вратата на втората стая, чу силното бучене на деветоножката и надникна навън. Край широко разтворената врата към коридора бяха се струпали много хора с черните наметала, капюшони и ръкавици на нощни палачи. Широкият коридор между помещенията на горния етаж беше пълен с «лилави», които се мяркаха в размазаните контури на защитното поле. Задните се суетяха, тътрейки нещо тежко, а предните стояха в неподвижна верига, без да се опитват нито да стрелят, нито да се хвърлят в атака.

Фай Родис отстъпи незабелязано към спалнята.

— Бързайте, Таел!

Инженерът направи крачка към входа, който бе оставен отворен, и се озърна. Цялата негова преданост и любовно преклонение пред Родис бяха се отразили върху лицето му със силата на предсмъртна раздяла.

Родис прегърна Таел и го целуна с такава сила на чувството, че на него му притъмня пред очите. За миг Таел си припомни филмите за Земята, за възхладната и нежна любов на земляните, която странно се съчетаваше с лудешка страст…

Той вече тичаше по стръмната стълба към непроницаемия мрак на подземието, а Родис подскочи, издърпа корниза и затисна отвора в стената.

Столицата заспиваше рано и в този час в квартала на «джи» цареше безмълвие. Вир Норин се събуди внезапно. В закътаната с килими стая на Сю-Те едва се чуваше спокойното дишане на спящата. Един беззвучен глас го викаше от мрака:

«Вир, Вир, елате на себе си! Събудете се, Вир! Опасност!»

Той скочи и мигновено се отърси от съня: «Родис! Какво е станало?!»

Той събуди Сю-Те, изтича в стаята си, включи деветоножката и видя тъмната стая на Родис. След няколко секунди образът се разтопи и се появи Таел.

Ужас и възхищение обзеха Сю-Те по време на лудешкото препускане върху СДФ по тъмните улици на град Средище на Мъдростта. Върху купола на деветоножката можеше да седне само един човек. Вир Норин държеше момичето на ръце. Фантастичната координация и чувството за равновесие на землянина го удържаха върху препускащата с максимална скорост малка машинка. На един кръстопът извън града астронавигаторът се спря. По съвета на Таел той бавно направи голям кръг и потърси почвата със специалния препарат, донесен му на времето от Таел. Това укрито от властелините изобретение притежаваше способността да парализира за дълго обонятелните нерви. Сега няма да бъдат страшни кучетата, ако ги пуснат по дирите им. Оставаха не повече от два километра път до площадката за кацане на дискоида.