Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 153

— Е, такива работи стават и без пълномощия, особено ако си далеч от своите властелини — помисли си гласно Ген Ши и изведнъж заби заплашително пръст в учения: — Никой ли не знае за това? Ти да не си се изтървал пред някого?

— Не, не, кълна се в Змията, кълна се в Белите звезди!

— И това ли е всичко, което можеш да ни съобщиш?

— Това е.

Опитното ухо на Ген Ши долови забавяне на отговора.

Той размърда начупените си като на повечето жители на Ян-Ях вежди, пронизвайки жертвата с безмилостен поглед.

— Жалко, но все пак ще трябва да пояздиш умаага. Ей, вземете го!

— Недейте! — отчаяно кресна Нар-Янг. — Аз казах всичко, за което се сетих. Само че… Нали ще ми простите и ще ме пуснете, велики?

— Е? — изръмжа Ген Ши, съкрушавайки последните остатъци от волята на учения.

— Чух разговора между двама наши физици случайно, кълна се в Змията! Те твърдяха, че били разкрили тайната на защитното поле на земляните. То не можело да се преодолее с мигновени удари от рода на куршумите или взрива. Колкото по-силен е ударът, толкова по-голяма е силата на отражението. Но ако бъде разсечено с бавен натиск на поляризиран каскаден лъч, то ще се поддаде. И единият каза, че би искал да изпробва квантовия си генератор, чийто работен модел бил довършил неотдавна.

— Имената?

— Ду Бан-Ла и Ниу-Ке.

— Още нещо има ли?

— Вече няма, велики. Нищо друго не знам. Кълна се…

— Можеш да си вървиш. Дайте му игла и плащ, откарайте го където трябва.

Към обуващия панталоните си Нар-Янг се приближиха «лилавите».

— Още двама да докарат тая физици! Не, хванете само Ду Бан-Ла. С жената има да си играем, те винаги са по-упорити, макар че имаме специално седло!

Най-старшият от «лилавите» се поклони ниско и изчезна зад вратата. Другите поведоха учения към изхода. Щом той прекрачи прага, офицерът с черни дрехи, който стоеше мълчаливо встрани, изстреля в тила му дълга игла от въздушния пистолет. Иглата се заби беззвучно между основата на черепа и първия прешлен и прекъсна живота на Нар-Янг, който изобщо не можа да научи простата истина, че с бандити не са възможни никакви условия, молби и договори. Остатъците от старата вяра в думата, честта или милостта бяха погубили мнозина тормансиани, които се опитваха да спечелят благоволението на олигарсите, вярвайки в «законите» и «правото» на шайката убийци, каквито бяха в действителност Съвета на Четиримата и неговите висши приближени.

С движение на пръста си Ген Ши отпрати черния офицер и премина в съседното помещение с пултовете и екраните на съобщителните апарати. Той завъртя една синя клема и повика Кандо Лелуф, иначе Ка Луф, третия член на Съвета на Четиримата, който отговаряше за стопанската отчетност на планетата. Той беше пълен дребничък човек с разкошно парадно облекло и приличаше на Зет Уг, но имаше голяма челюст, женска малка уста и писклив глас.

— Кандо, ще трябва да отложиш приема си — заяви без дълги предисловия Ген Ши. — Идвай веднага при мен, оттук ще командуваме една операция. Изневиделица ни падна рядък случай да осъществим плана си…

Преди да е минало и половин час, двамата членове на Съвета на Четиримата вече димяха с лулите си и обсъждаха коварния план.

От време на време Чойо Чагас се оттегляше в тайните покои на двореца си (дори Ген Ши не знаеше какво има там, в подземията под кулата). Този път властелинът беше отсъствувал само едно денонощие и това означаваше, че най-малко още едно денонощие пълната власт над цялата планета ще се намира в техни ръце. През това време можеше да се направи много нещо!

Планът беше прост: ще арестуват Фай Родис и Вир Норин, с помощта на изтезания ще ги накарат да кажат всичко каквото трябва по телевизията и ще ги убият колкото може по-бързо. Земляните няма да воюват с цялата планета. Добре би било, разбира се. да предизвикат звездолета към активна дейност; принуждавайки с изтезания владетелката на земляните да издаде заповед за нанасяне на удар по Градините на Цоам и за унищожаване на Чойо Чагас като виновник. Могъществото на звездолета е голямо. От градините на Цоам ще остане една дупка, в която ще изчезнат най-близките помощници и охраната на властелина, да не говорим за самия него. Тогава Ген Ши и Ка Луф без излишни сътресения и риск ще станат първите лица в държавата, а Зет Уг — за него ще мислят после! Всички свидетели трябва да се премахнат, включително и глупакът Таел, който не умее да шпионира както трябва!

— За в бъдеще ще трябва да се погрижим за дълбоки подземни скривалища. Все пак звездолетите от Земята, след като са научили веднъж пътя, непременно ще идват насам. Ще заповядам всички, заловени в столицата, да се изпращат не в Двореца на нежната смърт или из затънтените места, а да се създаде от тях армия подземни работници — заяви Ген Ши.

— Много мъдра мисъл! — изпищя Ка Луф.

Докато властелините се съвещаваха горе, в долния етаж бе докаран смазаният от бой, но продължаващ да се съпротивява физик Ду Бан-Ла. Той излезе по-упорит от лековерния доносник Нар-Янг и «лилавите» се видяха принудени да го качат на умаага. Загубил глас от нечовешките викове, облян в пот и сълзи, физикът се предаде и замина с конвой от палачи да вземе апарата си.

Щом настъпи нощта, Фай Родис слезе в подземието. Днес се провеждаше голямо общо събрание на «кжи» и «джи» — обсъждаха се реалните стъпки за сливане на силите в обща съпротива. Докато слушаше ораторите, Родис не преставаше да обмисля как да помогне на Вир Норин и неговата мила фея Сю-Те. Тя не се съмняваше в решението на всички Съвети на Земята. Тук няма да бъдат изпратени експедиции, докато не покълнат семената, посети от хората на «Тъмен пламък», или, при най-лошия случай, докато не стане ясно, че Часът на Бика не свършва и демоните продължават да властвуват над Торманс. В такъв случай може да се приложи законът на Великия пръстен за унищожаване на режимите, които преграждат пътя на мислещите същества към всестранно опознаване на съвета и спират развитието им, запазвайки инферното. Никой не би повторил грешките на древните колонизатори на Земята, които се заселвали в чужди страни, без да познават нито историята, нито психологията, нито обичаите на местните народи, още повече, ако тези народи притежавали високо развита собствена култура.