Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 125

Родис се зае да приготви храна за Чеди и Евиза. В болничната стая бързо влезе бледен и изпотен главният лекар.

— Аз не подозирах, че в моята болница се намира владетелката на земляните — поклони се той на Родис, — тук ще ви бъде неудобно и тясно. Но това ще уредим по-късно, а сега да отидем в моя кабинет. Търсят ви от Градините на Цоам. Като че ли — лицето на главния лекар придоби молитвен израз — с вас иска да говори лично Великият и Мъдрият…

Фай Родис застана пред екрана за двустранна връзка на Ян-Ях, на който скоро се появи познатата фигура на властелина. Чойо Чагас беше навъсен. Рязък жест по посока на главния лекар — и той, превит одве, избяга от кабинета.

Чойо Чагас огледа Родис в сребристата и́ престилка, под която прозираше костюмът на обикновена жена от Ян-Ях.

— Не е толкова ефектно в сравнение с предишните ви одеяния. Но така ми се струвате по-близка, приличате ми на моя… поданичка — каза той бавно. — И все пак аз бях учуден, когато разбрах, че сте тук.

— Ако не беше катастрофата с Чеди, аз нямаше да напусна Хранилището. Там има много интересни материали и вие постъпихте мъдро, като ме изпратихте в него.

Чойо Чагас поомекна.

— Надявам се, че сте се убедили още веднъж колко опасно е общуването с нашия див и злобен народ? Насмалко не загина четвърта наша гостенка!

На Фай Родис и́ се дощя да го попита по чия вина народът на Ян-Ях се намира в такова състояние, но беше излишно да дразни властелина.

— Как смятате да постъпите сега? — попита Чойо Чагас.

— Щом нашата антроположка се оправи, ще я изпратя заедно с лекарката на звездолета. Това е въпрос само на няколко дена.

— А след това?

— Ще се върна в Хранилището на историята. Ще привърша работата си с ръкописите. Нашият астронавигатор ще продължи да се запознава с научния свят на столицата. И след двайсетина дена ще се сбогуваме с вас.

— А вторият звездолет?

— Той трябва да е вече наблизо. Но ние не искаме да злоупотребяваме с вашето гостоприемство. Вероятно той няма да кацне. Ще остане на орбита до излитането ни.

На Родис и́ се стори, че властелинът остана доволен.

— Добре. Тук ще ви настанят по най-добрия възможен начин.

— Не се тревожете. По-добре дайте нареждане да ни свързват с вас или с по-младшите управници без протакане. Иначе ние не ще можем да разбираме къде свършва вашата воля и започват тъпотията и страхът на сановниците.

Чойо Чагас кимна милостиво, известно време той гледа Родис мълчешката, а после, без да каже нито дума, внезапно изчезна от екрана. Тя се върна при Чеди, която вече седеше сред възглавници и без похлупака. И Чеди, и Евиза толкова се наслаждаваха на водата и храната от Земята, че чак зажумяваха от удоволствие.

— Не съм си представяла, че консервираната земна храна била толкова вкусна — каза Чеди.

— След тормансианската — каза Родис и зарови пръсти в гъстата коса на момичето, която пак беше придобила естествения си пепелявозлатист цвят. Очите, освободени от контактните лещи, сияеха с предишната си синина.

— Чудно ми е — Чеди се надигна на лакът, но Евиза мигновено я върна на мястото и́ — как могат да се тровят, да тровят децата си, да погубват своето бъдеще, като фалшифицират и поевтиняват храната по такъв начин, че тя се превръща в отрова? Представете си, че на Земята някой започне да поглъща такава отрова. Изключено!

— При тях — каза Родис — по този ужасяващ начин увеличават количеството храна, поевтинявайки производството и́, А я продават на предишната скъпа цена — в обществото на Торманс това се нарича косвен данък и доходът от него отива в полза на олигарсите.

— Сигурна съм, че тук нито една лаборатория не ще се заеме да анализира състава на продуктите, за да не излезе наяве неговата вредност — каза Евиза, — трябва да вземем образци със себе си на Земята.

— Отлична идея — каза Родис, — хайде да започнем още днес, от болницата.

Родис дълго, без да бърза, масажира белезите от зарасналите разрези със следи от разтопилите се черни кукички на рамото на Чеди. Чеди ги уверяваше, че е напълно здрава, но Родис и Евиза се страхуваха от последици от вътрешните повреди. На една малка количка докараха книги с развлекателно съдържание. Чеди се зае да ги поглъща една след друга със скорост, необяснима за тормансианите, но съвсем нормална за земляните, които за един миг възприемаха цели страници.

До идването на Евиза около леглото на Чеди беше израснала цяла купчина книги.

— Нима са толкова интересни? — попита Евиза.

— Мъчех се да намеря нещо свястно. Не можех да повярвам, че в една технически развита цивилизация могат да се пишат само такива глупости, приличащи на земната литература от ЕРС. Те сякаш нямат духовни проблеми, тревоги, болести и нещастия. Истинските големи трагедии, великолепният човешки героизъм, скрит в делниците на сивото ежедневие, не ги интересува. На тях като че ли и човекът не им е интересен и им служи само за фон. Всичко се свежда до временни глупости, случайно неразбиране или еснафско недоволство. Тукашните писатели много добре са се научили да отвличат и да развличат, преразказвайки стотици пъти едно и също. Същите хора пишат и за телевизионните предавания, възхваляват щастието да се живее под мъдрото ръководство на Чойо Чагас, който уж ги бил избавил от отвратителното минало. Тук историята започва от установяването на общопланетната власт на теоретика на олигархията, великия Ино-Кау, Имам впечатлението, че книгите са написани за умствено неразвити деца. Всички книги са нови, малко четени. Трябва да поискаме някои по-стари издания.

Евиза отиде в библиотеката, дълго се рови там, говори с библиотекаря и се върна смаяна.

— Когато Чойо Чагас станал владетел — каза Евиза, — предишните книги под страх от тежко наказание били иззети от всички библиотеки на планетата, вързани в мрежа с камъни и хвърлени в морето. Единични екземпляри са предадени на специалните хранилища, където те не могат нито да се четат, нито да се копират. Това е забранено за всички освен за специални доверени лица.

— Какво престъпление срещу човечеството! — сурово отбеляза Родис.