Ден нула - Балдачи Дейвид - Страница 44

— Кога го видяхте за последен път?

— В петъка, преди да го открият мъртъв. Беше дошъл рано, защото го чакаше пътуването до Западна Вирджиния. Имахме среща да обсъдим едно-две неща, върху които работеше. След това замина. Всъщност видяхме се в заседателната зала отсреща.

— Стори ли ви се неспокоен или загрижен за нещо?

— Не. Изглеждаше перфектно.

— Казахте, че сте служили заедно и по други места?

— Да. Например във Форт Бенинг.

— Познавам го много добре — кимна Пулър.

— Знам, защото хвърлих едно око на досието ви. Как е баща ви?

— Добре.

— Аз пък чух друго.

Пулър замълча и погледна към Болинг. Агентът очевидно нямаше представа за какво говорят.

Усетила, че Пулър няма желание да коментира баща си, Карсън побърза да смени темата.

— Как стана така, че човек с вашите бойни умения и лидерски качества е преминал на служба в ОКР? — попита тя.

— А защо не?

— Най-добрите и най-умните са предопределени за по-стойностни неща, Пулър. От тях стават отлични командири.

— А дали най-добрите и най-умните понякога не вършат и престъпления?

— Може би — озадачено отвърна тя.

— Тогава как ще ги хванем, ако в ОКР не работят също толкова добри и умни хора?

— Говоря сериозно, Пулър. Ако бяхте избрали Уест Пойнт, някой ден щяхте да седите в кабинет като този с голяма звезда на пагона и още няколко в бъдеще.

— Понякога звездите тежат твърде много, госпожо. А аз обичам да ми е леко.

— Може би не притежавате лидерски качества — присви устни тя. — Твърде много се шегувате.

— Възможно е — кимна Пулър. — Поисках тази среща не за да обсъждаме грешките в кариерата ми. А и не желая да отнемам от скъпоценното ви време. Сама казахте, че сте много заета. Какво друго можете да ми кажете за Рейнолдс?

— Беше много добър в работата си. Под негово командване Двайсет и трети отдел работеше като добре смазана машина. Брифингите му бяха изключително качествени, подплатени с прецизни и точни анализи. Готвеше се да излезе в пенсия и да премине в частния сектор — решение, което не беше от полза за страната ни. Но работата му в АВР не беше свързана с нищо, което би могло да предизвика убийството му в Западна Вирджиния. Това достатъчно ли е за вас?

— Участието му в подготовката на брифингите без съмнение означава достъп до строго секретна и потенциално ценна информация.

— При нас работят много хора с подобен достъп, но никога досега не сме имали проблеми.

— Финансови затруднения? Лични драми? Изобщо някакъв мотив, за да се продаде на врага?

— Това не е толкова лесно, Пулър. Хората ми са под постоянно наблюдение. Рейнолдс нямаше финансови затруднения, освен това беше патриот като всички нас. Имаше щастлив брак и две прекрасни деца. Беше църковен настоятел в продължение на години. Очакваше да се пенсионира от армията и да изгради нова кариера в частния сектор. В живота му нямаше тъмни петна.

Пулър се извърна към Болинг.

— Имал ли си повод да проверяваш полковник Рейнолдс?

— Направих справка днес, преди да те посрещна — отвърна агентът и поклати глава. — Абсолютно никакви причини да бъде шантажиран или преследван.

Пулър отново насочи вниманието си към Карсън.

— Значи вие знаехте, че заминава за Западна Вирджиния, така ли?

— Да, каза ми. Родителите на жена му бяха болни и той ходеше почти всеки уикенд. Нямах нищо против, защото това изобщо не се отразяваше на работата му.

— Споменавал ли е някога, че там се случва нещо необичайно?

— Никога не ми е говорил за Западна Вирджиния. Това си беше техен семеен проблем. Не съм го питала, защото не ми влизаше в работата.

— Но някой е убил него и семейството му именно там.

— Да, така е. А вашата работа е да го разкриете.

— Точно това се опитвам да направя.

— Добре, ясно. Но според мен трябва да търсите отговора в Западна Вирджиния, а не в Пентагона.

— Познавахте ли съпругата му?

Карсън погледна часовника си, а после и телефона.

— След малко трябва да влизам в заседание. Освен това трябва да се подготвя за утрешния брифинг, тъй като Джей две отсъства от страната.

— Ще се опитам да бъда максимално кратък — отвърна Пулър, продължавайки да я гледа очаквателно.

— Познавах Стейси Рейнолдс само чрез Мат. Срещали сме се няколко пъти. Не бяхме близки приятелки.

— А полковник Рейнолдс не ви е споменавал за нещо необичайно в Западна Вирджиния?

— Мисля, че вече отговорих на този въпрос.

Пулър седеше на мястото си, без да помръдва, и търпеливо я наблюдаваше.

— Не, не ми е споменавал нищо подобно — намръщено добави Карсън, а той старателно записа отговора й в бележника си.

— Когато ми възложиха този случай, изрично ме предупредиха, че е доста необичаен. Тогава си помислих, че е необичаен, защото е свързан с убийството на оперативен офицер от АВР с достъп до свръхсекретна информация.

— Слава богу, че такива убийства се случват изключително рядко. Това е причината случаят да бъде наречен необичаен.

— А според мен е друга — възрази Пулър. — Беше наречен така, заради умишлената липса на внимание към разследването. Ако Рейнолдс действително не се е занимавал с важни неща в АВР и ако вие действително сте убедена, че убийството му няма нищо общо със службата му в АВР, защо тогава ме предупредиха, че случаят е необичаен? По-скоро биха го окачествили като обикновено убийство.

— Питайте този, който ви е предупредил — отсече Карсън и отново погледна часовника си.

— Сещате ли се за нещо, което би помогнало на разследването ми?

— Не.

— Искам да разпитам и колегите на Рейнолдс.

— Наистина ли ще продължавате да се ровите, Пулър? Казах ви всичко, а моите хора се грижат за сигурността на тази страна. Не е желателно да бъдат разсейвани с неща, които нямат връзка с работата им.

Пулър изправи гръб и затвори бележника си.

— Убит е ваш колега и приятел, генерал Карсън — хладно обяви той. — Разкриването на престъплението е възложено на мен и аз съм твърдо решен да изпълня задачата. Затова трябва да поговоря с колегите му. Ще го направя професионално и максимално бързо. Длъжен сам да го направя, и то още сега.

Размениха си продължителни погледи. Карсън първа отмести очи и вдигна телефона.

— Май сбърках в оценката си — подхвърли тя, след като остави слушалката и огледа високата фигура на Пулър, който вече беше станал от стола.

— В какъв смисъл?

— Може би все пак притежавате лидерски качества.

— Може би — отвърна Пулър.

50

Напуснаха кабинета на Джей 2, поеха наляво по коридор 9 и слязоха с ескалатора до сутерена. Най-ниското ниво на Пентагона представляваше главозамайващ подземен лабиринт от стерилно бели коридори, до които не достигаше нито лъч слънчева светлина. Един от анекдотите сред персонала на огромната сграда гласеше, че в подземието все още има хора, назначени през 50-те години на двайсети век, които се лутат и не могат да излязат навън.

Отдел 23 се състоеше от двайсетина анализатори и графични дизайнери, които подготвяха седмичния брифинг, използвайки разузнавателни сведения не само от АВР, но и от ЦРУ и АНС. Презентацията на Пауър Пойнт трябваше да е максимално стегната, кратка и ясна. В армията краткостта се ценеше повече от всичко.

В отдела работеха както военни, така и цивилни. На това се дължеше разнообразието от облекла, което направи впечатление на Пулър: маскировъчни гащеризони, стари зелени и нови сини униформи, памучни панталони и тук-там по някой костюм и вратовръзка. Работеше се нонстоп, а нощната смяна ползваше привилегията да носи дънки и тениски. Рейнолдс бе оглавявал този отдел.

Пулър и Болинг трябваше да оставят мобилните си телефони в металните шкафчета до входната врата. В помещенията на Отдел 23 беше забранено да се внасят комуникационни устройства и да се правят снимки.