Ден нула - Балдачи Дейвид - Страница 36

Тя се обърна да го погледне и добави:

— Не знам дали това може да има нещо общо с разследването, но може би има смисъл да научиш някои неща за този въгледобивен район.

В първия момент Пулър понечи да откаже. Не проявяваше интерес към детайлите, свързани с копаенето на въглища, и се опасяваше, че всички тези неща ще разсеят фокуса на разследването. Но Коул очевидно имаше желание да говори на тази тема, а и армията го беше научила да разузнава предварително терена, на който предстои да се води битка. Доста по-късно откри, че това важи с пълна сила и за работата му като следовател.

— Добре — кимна той.

40

Двайсет минути по-късно Коул спря пикапа и посочи стометрова могила, която изглеждаше сюрреалистично на лунната светлина.

— Какво е това според теб? — попита тя.

— Ти ми кажи.

— Нарича се хвостохранилище. То съдържа всичко, което се изравя от земята, за да се стигне до жилата — дървета, пръст, камъни и скали. Те трябва да бъдат складирани някъде. Но в Западна Вирджиния действа закон за рекултивация, който задължава компаниите да възстановят терена максимално близо до първоначалния му вид. И те го правят по най-лесния начин — запълват с отпадъците най-близката долина, засипват ги с обилно наторена пръст и слама, а накрая ги поливат с вода. Проблемът е там, че преобръщат геоложките пластове. Плодоносната почва отива на дъното на долината, а скалите остават отгоре. Типичните за района растения и дървета не виреят върху тях и компаниите са принудени да засаждат нови видове, с което объркват екосистемата. Но формално законът е спазен и всичко изглежда наред. Това запълване на долини и котловини обаче променя и топографията. Реките започват да текат по нови корита и причиняват наводнения. Образуват се свлачища, които застрашават домовете на хората.

— Не забелязах много къщи наоколо — каза Пулър.

— Това се дължи на факта, че Трент изкупи почти цялата земя.

— Защо? Собствениците ли са му я предложили?

— Не. По-скоро са се отказали да живеят в съседство с открита мина, където се извършват непрекъснати взривявания. Водата не става за пиене, а прането почернява само след няколко минути на открито. Здравословните проблеми са многобройни, като най-често поразяват белите дробове, но не прощават и на останалите органи. Ранди не се шегуваше, когато спомена за дихателните си проблеми. Поставиха му диагноза хронична астма още като тийнейджър, въпреки че за разлика от мен никога не е пушил. Тренираше обаче футбол и лека атлетика на един стадион съвсем близо до мината. Той съвсем не е единственият спортист с дихателни проблеми. Качеството на живота се срина тотално. На мястото на някогашните градчета и селца днес могат да се видят по една-две каравани или малки къщички. Това е всичко, което остана. Преди години населението на окръг Дрейк е надхвърляло двайсет хиляди души, но днес хората са три пъти по-малко. След десет години вероятно ще изчезнем заедно с въглищата.

Следващата им спирка беше пред телена ограда с предупредителни табели. Зад нея се издигаше метална конструкция на няколко етажа, от които се спускаха улеи.

— Това е един вид мелница. Тук натрошават въглищата и ги товарят на камиони и вагони. Затова е прекарана и железопътна линия.

— Работят до късно — отбеляза Пулър, имайки предвид светлините на рампата и бръмчащите около мелницата камиони.

— Тук се работи двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Преди време прекратяваха работа привечер, но вече не е така. Времето е пари, а единствената им стока са въглищата. Условията са тежки, но местните хора са свикнали. Казват, че благодарение на въглищата получават ток за осветление и за работа на лаптопите. Поне така пише в рекламните брошури на компанията.

— Май мразиш всичко, свързано с мините — подхвърли Пулър.

— Не всичко — поклати глава Коул. — Те разкриват работни места, а освен това осигуряват електричество за целия щат. Но много хора са на мнение, че има и по-добри начини да се копаят въглища, и то без да се нанасят щети на природата. В определен момент щетите започват да надвишават ползите и същите хора ще ти кажат, че този момент отдавна е дошъл. Но какво ти пука, ако не си от тук и не ти се налага да ползваш черната вода в мивката си? Не ти падат скали върху покрива, децата ти не се разболяват от рак поради рекордни нива на замърсяване. Наричат ни Съединени американски щати, но май в нищо не сме единни. Апалачи доставя въглища на останалата част от страната, а след изчерпването на залежите ще изглежда далечна и непозната като Плутон. Но останалата част от страната не се интересува от това. Животът продължава. Такава е действителността.

— Какво беше отношението на баща ти? Очевидно е бил свестен човек.

— През по-голямата част от живота си търсеше залежи. Според мен в един момент е престанал да мисли за екологичните щети. Ако изобщо е мислил, разбира се…

— А Ранди?

— Какво за него?

— Той също е търсил залежи. И вероятно е бил добър в работата си. Но днес е извън релсите… — Пулър замълча за момент, после попита: — Той ли е авторът на първите заплахи срещу Роджър?

— Искам да ти покажа още нещо — каза Коул и включи на скорост.

41

Изминаха седем-осем километра, преди Коул да отбие на банкета. Тя слезе от пикапа, измъкна две работни каски иззад облегалката и подаде едната на Пулър.

— За какво ми е това?

— Отиваме при родителите ми.

Той нахлупи каската и я последва. Тя включи мощното фенерче, което беше взела от каросерията на пикапа. Тръгнаха по тясна покрита с чакъл алея в гората, която не след дълго се превърна в пътека от суха отъпкана пръст.

— Нормално трябва да поискаме разрешение и да ни дадат придружител — подхвърли през рамо тя. — Но да вървят по дяволите. В крайна сметка става въпрос за майка ми и баща ми.

Напуснаха пътеката, прекосиха някаква гола поляна и се озоваха пред телена ограда. Пулър се приготви да се покатери по нея, но тя го побутна към почти незабележим процеп.

— Ти ли го направи?

— Да, аз.

Преминаха през оградата и продължиха напред. Не след дълго Коул забави крачка. Бяха се озовали в края на гробищата.

— Отиваме на гробовете им, нали? — каза Пулър.

Тя кимна.

— Но защо тогава бяха тези усложнения?

— Трент купи района заедно с гробищата. Технически погледнато, то е частна собственост, следователно всеки, който иска да посети скъпите си покойници, трябва да поиска разрешение. Честно да ти призная, не мога да се примиря с това, въпреки че съм служител на закона.

— Разбирам. И аз бих постъпил като теб.

Поеха между надгробните плочи. След двайсетина крачки тя спря и насочи фенерчето си към две от тях.

— Мери и Самюъл?

Коул кимна.

— Ти си кръстена на него?

— Очаквали са момче. Но когато разбрали, че имат момиче, ме кръстили Саманта и решили да ме наричат Сам. Очевидно не са очаквали да имат и друго дете. Ранди, който е роден доста години след мен и Джийн, е бил нещо като изненада.

Пулър напрегна взор към датите, издълбани в мрамора.

— Да ти се стовари скала на главата — промърмори той. — Каква нелепа смърт!

Коул замълча. Когато проговори, гласът й прозвуча дрезгаво и приглушено.

— Искам да остана насаме с тях за малко.

— Разбира се.

Той се отдалечи на двайсетина метра и се зае да разглежда околните гробове. Гробището беше запуснато. Избуялата трева почти скриваше килнатите паметници, покрити с дебел слой прах. Но това не се отнасяше за гробовете на Мери и Самюъл Коул. Техните плочи бяха изправени, тревата наоколо беше оскубана, имаше свежи цветя.

— Хей!

Пулър рязко се завъртя и изтича при нея.

— Там има някой! — прошепна тя и посочи наляво.

Пулър напрегна поглед в мрака, сред който обикаляше лъчът на фенерчето й.

— Ето го! — извика тя и освети фигурата на мъж, който бягаше в източна посока. В следващия миг ченето й увисна от изненада.