Мусон - Смит Уилбур - Страница 149

Люк се върна след час и влезе в капитанската каюта, където Том се бе заел с корабния дневник.

— Пристигат от Бомбай с товар чай и платове. Попаднали в буря. Възнамеряват да извършат ремонт тук, преди да продължат.

— Новини?

— Повечето са остарели — напуснали са пристана на Компанията преди много месеци. Войната с французите се развивала добре. Уилям ги пердашел здравата. Добър боец е нашият Уили!

— Отлични новини! — Том скочи. — Съобщи на екипажа и нека всеки удари по една яка глътка за здравето на крал Уили!

117.

Онова, което Том не можеше да знае беше, че освен новини за войната, „Апостол“ носеше и един пакет писма и документи, запечатан в насмолено платно, от губернатора на Бомбай за консула на Негово Величество в Занзибар. Капитанът изпрати пакета на другата сутрин и Гай Кортни го разпечата на обедната трапеза на верандата. Керълайн бе седнала срещу него, а Сара беше все още под ключ в покоите си.

— Има лично писмо от баща ти — каза Гай, като взе един сгънат лист сред купчината запечатани писма и документи.

— Адресирано е до мен — каза Керълайн, докато той чупеше печата и започваше да го чете.

— Аз съм ти съпруг! — възрази самодоволно Гай.

Изведнъж лицето му се промени, а листът затрепери в ръката му.

— Господи! Това е вече много!

— Какво е станало? — Керълайн отпусна сребърната лъжица. Трябва да е нещо изключително важно, за да се отрази по такъв начин на мъжа й. Гай се гордееше със самообладанието си.

Той се бе вторачил в писмото и постепенно смайването му прерастваше в ликуване.

— Пипнах го!

— Кого? Какво е станало?

— Том! Той е убиец. Господи! Сега ще си плати на бесилото. Убил е милия ни брат Уилям. Издадена е заповед за задържането му. Смятам да изпълня дълга си. С най-голямо удоволствие ще помогна да си получи заслуженото. — Гай скочи на крака, като събори чайника. Той се разби на плочите, но консулът дори не го погледна.

— Къде отиваш, Гай? — Керълайн се изправи, побеляла като платно. Краката й трепереха.

— При султана — отвърна той и викна към слугите: — Кажете на Асам да оседлае сивия! И по-бързо! — Обърна се към Керълайн и удари юмрук в дланта си. — Най-после! Толкова време чакам този миг. Ще поискам от султана войници от гвардията му. След главоболията, които му създаде Том, трябва да е сговорчив. Ще арестуваме мастър Томас и ще конфискуваме „Лястовицата“. Като я продадем, ще получим поне две хиляди лири. Заслужавам награда за изправянето на опасен престъпник на подсъдимата скамейка. — Засмя се победоносно. — Мастър Томас ще получи безплатен билет за „Апостол“. Само че, ще пътува окован.

— Гай, той ти е брат! Не можеш да постъпиш така с него! — Керълайн бе поразена.

— Били също беше брат на Том, но свинята го пронизала най-хладнокръвно. Сега ще плати скъпо за цялото си безочие!

Керълайн изтича до него и се вкопчи в ръкава му.

— Недей, Гай! Не го прави!

— Ах, така ли! — Нахвърли се върху й с потъмняло и сякаш подпухнало от гняв лице. — Молиш се за него! Още го обичаш, нали? Готова си начаса да запретнеш поли и да навириш крака под него като мръсна малка пачавра, каквато си.

— Не е вярно!

— С радост би приела да ти насади още едно копеле в корема. — Удари я през лицето. Керълайн политна назад към ниската ограда на верандата. — Е, любовникът ти няма да има възможност да прави други копелета. — Отдалечи се през терасата, като викаше за коня си.

Керълайн се отпусна тежко край парапета, притиснала длан към яркочервените следи на бузата си, докато чу копитата на коня, поел в галоп към пристанището и крепостта. Тогава се изправи.

Когато Гай й съобщи за връзката между Том и по-малката й сестра, тя бе ужасена и разкъсана от ревност. А снощи отиде в стаята на Сара и прекара два часа при нея. Постепенно разбра, колко дълбоко е влюбена. Отдавна знаеше, че собствените й чувства към Том са безнадеждни, и макар с голяма болка, целуна сестра си и обеща, че ще им помогне да избягат.

— Трябва да ги предупредя — прошепна тя, — а времето не стига.

Взе от шкафа един поднос, отрупа го с храна за Сара и тръгна през верандата, покрай детската стая със спящия Кристофър, до последната врата. Един от пазачите на Гай клечеше там, полузадрямал в следобедна жега, положил мускета си в скута. Като я видя, арабинът скочи на крака.

— Селям алейкум, господарке! — каза той с поклон. — Господарят нареди строго, никой да не минава през тая врата, нито навътре, нито навън.

— Нося храна за госпожицата, моята сестра — заяви властно Керълайн. — Дръпни се от пътя ми!

Пазачът се поколеба. Разпорежданията не предвиждаха такъв случай. После се поклони още един път.

— Аз съм само прах под краката Ви — каза той, измъкна от гънките на робата голям железен ключ и го превъртя в бравата. Керълайн се шмугна покрай него и щом влезе, остави подноса на най-близката маса. Хукна към спалнята на сестра си.

— Сара, къде си?

Сестра й лежеше под мрежа против комари, подобна на палатка. Покрита беше с лек чаршаф и приличаше на заспала, но щом чу гласа на Керълайн, отметна завивката и скочи от леглото напълно облечена и с тежки ботуши на крака.

— Керълайн! Така се радвам да те видя. Не исках да си тръгна, преди да съм ти казала сбогом.

Керълайн я гледаше втренчено и Сара изтича да я прегърне.

— Тръгвам с Том. Той ме чака на брега под стария манастир и вече закъснявам.

— Как ще се промъкнеш покрай пазачите на Гай? — попита сестра й.

Сара бръкна под полата си и измъкна пистолетите за дуел.

— Ще застрелям всеки, който се опита да ме спре.

— Чуй ме, Сара! Пристигнало е писмо от татко. Том е обвинен в убийството на по-големия си брат и има заповед за арестуването му.

— Знам това. Том ми каза. — Тя се отдръпна. — Не можеш да ме спреш, Керълайн! Това не променя нещата. Знам, че е невинен и тръгвам с него.

— Не разбираш. — Керълайн отново я хвана за ръката. — Вече обещах да помогна на теб и Том. Няма да отстъпя от думата си! Дойдох да ти кажа, че Гай отиде да съобщи на султана. Ще арестуват Том и ще го изпратят в Англия, за да бъде съден и екзекутиран.

— Не! — Сара впери ужасен поглед в сестра си.

— Трябва да го предупредиш, но не можеш да се измъкнеш без моя помощ. — Мисълта на Керълайн летеше. — Ето какво ще направим. — Заговори бързо, като доразвиваше плана в движение. — Разбра ли? — попита, след като свърши.

Сара кимна.

— Готова съм! Всичко съм приготвила, само побързай! Том ще си помисли, че съм се отказала. Ще му омръзне да чака и ще си отиде.

Керълайн приближи вратата и викна на пазача да отвори. Когато излезе, той отново заключи. Керълайн отиде право в конюшнята и викна на Асам:

— Оседлай кобилата ми!

Когато конярчето се поколеба, тя тропна с крак.

— Веднага! Или ще заповядам да те набият! Бързам. Трябва да ида при господаря в крепостта.

След няколко минути Асам изведе коня и тя пое юздите от ръцете му.

— Иди при портите и кажи да ги отворят! Излизам. — Здравата сплашен, Асам се подчини тичешком.

Като се стараеше да не бърза и да показва вълнението си, Керълайн заведе оседланата кобила през поляната до края на верандата. Пазачът при вратата стана, за да й се поклони и тя му подаде писмото от баща си.

— Дай това на сестра ми веднага! — заповяда тя. Пазачът метна мускета през рамо и взе писмото. Почука на вратата.

— Писмо, господарке.

— Дай го!

Пазачът отключи и отвори вратата Сара се показа и насочи пистолетите в смаяната физиономия. Петлетата бяха запънати, а показалците й — на спусъка.

— Легни по очи! — заповяда тя. Вместо да се подчини, арабинът свали мускета от рамо и се опита да запъне ударника. Сара спокойно наведе дясната си ръка и простреля коляното му от упор. Пазачът изпищя и се свлече на плочите, подвил счупения крак под себе си. Сара ритна настрана изпуснатия мускет.

— Глупак! Трябваше да правиш, каквото ти казвам! — изсъска тя. — Следващият ще е в главата ти. — Допря второто дуло до челото му.