Выбрать книгу по жанру
Фантастика и фэнтези
- Боевая фантастика
- Героическая фантастика
- Городское фэнтези
- Готический роман
- Детективная фантастика
- Ироническая фантастика
- Ироническое фэнтези
- Историческое фэнтези
- Киберпанк
- Космическая фантастика
- Космоопера
- ЛитРПГ
- Мистика
- Научная фантастика
- Ненаучная фантастика
- Попаданцы
- Постапокалипсис
- Сказочная фантастика
- Социально-философская фантастика
- Стимпанк
- Технофэнтези
- Ужасы и мистика
- Фантастика: прочее
- Фэнтези
- Эпическая фантастика
- Юмористическая фантастика
- Юмористическое фэнтези
- Альтернативная история
Детективы и триллеры
- Боевики
- Дамский детективный роман
- Иронические детективы
- Исторические детективы
- Классические детективы
- Криминальные детективы
- Крутой детектив
- Маньяки
- Медицинский триллер
- Политические детективы
- Полицейские детективы
- Прочие Детективы
- Триллеры
- Шпионские детективы
Проза
- Афоризмы
- Военная проза
- Историческая проза
- Классическая проза
- Контркультура
- Магический реализм
- Новелла
- Повесть
- Проза прочее
- Рассказ
- Роман
- Русская классическая проза
- Семейный роман/Семейная сага
- Сентиментальная проза
- Советская классическая проза
- Современная проза
- Эпистолярная проза
- Эссе, очерк, этюд, набросок
- Феерия
Любовные романы
- Исторические любовные романы
- Короткие любовные романы
- Любовно-фантастические романы
- Остросюжетные любовные романы
- Порно
- Прочие любовные романы
- Слеш
- Современные любовные романы
- Эротика
- Фемслеш
Приключения
- Вестерны
- Исторические приключения
- Морские приключения
- Приключения про индейцев
- Природа и животные
- Прочие приключения
- Путешествия и география
Детские
- Детская образовательная литература
- Детская проза
- Детская фантастика
- Детские остросюжетные
- Детские приключения
- Детские стихи
- Детский фольклор
- Книга-игра
- Прочая детская литература
- Сказки
Поэзия и драматургия
- Басни
- Верлибры
- Визуальная поэзия
- В стихах
- Драматургия
- Лирика
- Палиндромы
- Песенная поэзия
- Поэзия
- Экспериментальная поэзия
- Эпическая поэзия
Старинная литература
- Античная литература
- Древневосточная литература
- Древнерусская литература
- Европейская старинная литература
- Мифы. Легенды. Эпос
- Прочая старинная литература
Научно-образовательная
- Альтернативная медицина
- Астрономия и космос
- Биология
- Биофизика
- Биохимия
- Ботаника
- Ветеринария
- Военная история
- Геология и география
- Государство и право
- Детская психология
- Зоология
- Иностранные языки
- История
- Культурология
- Литературоведение
- Математика
- Медицина
- Обществознание
- Органическая химия
- Педагогика
- Политика
- Прочая научная литература
- Психология
- Психотерапия и консультирование
- Религиоведение
- Рефераты
- Секс и семейная психология
- Технические науки
- Учебники
- Физика
- Физическая химия
- Философия
- Химия
- Шпаргалки
- Экология
- Юриспруденция
- Языкознание
- Аналитическая химия
Компьютеры и интернет
- Базы данных
- Интернет
- Компьютерное «железо»
- ОС и сети
- Программирование
- Программное обеспечение
- Прочая компьютерная литература
Справочная литература
Документальная литература
- Биографии и мемуары
- Военная документалистика
- Искусство и Дизайн
- Критика
- Научпоп
- Прочая документальная литература
- Публицистика
Религия и духовность
- Астрология
- Индуизм
- Православие
- Протестантизм
- Прочая религиозная литература
- Религия
- Самосовершенствование
- Христианство
- Эзотерика
- Язычество
- Хиромантия
Юмор
Дом и семья
- Домашние животные
- Здоровье и красота
- Кулинария
- Прочее домоводство
- Развлечения
- Сад и огород
- Сделай сам
- Спорт
- Хобби и ремесла
- Эротика и секс
Деловая литература
- Банковское дело
- Внешнеэкономическая деятельность
- Деловая литература
- Делопроизводство
- Корпоративная культура
- Личные финансы
- Малый бизнес
- Маркетинг, PR, реклама
- О бизнесе популярно
- Поиск работы, карьера
- Торговля
- Управление, подбор персонала
- Ценные бумаги, инвестиции
- Экономика
Жанр не определен
Техника
Прочее
Драматургия
Фольклор
Военное дело
Добри поличби - Пратчетт Терри Дэвид Джон - Страница 26
— Чичо ти е умрял.
— Тя казва, че продължавал да вдига една чаша — рече отбранително Уенслидейл. — Баща ми разправя, че първо на първо, тъкмо защото, кажи-речи, не спирал да вдига чаши, затова бил умрял. Не знам защо й се иска да разговаря с него — додаде той. — Докато беше жив, почти не си говореха.
— Значи е некромантия — заключи Брайън. — Пише го в Библията. Трябва да престане. Господ е ужасно против некромантията. И против вещиците. За такова нещо можеш да отидеш в Ада.
Върху трона от щайгата за мляко настана мързеливо раздвижване. Адам щеше да говори.
Ония млъкнаха. Винаги си струваше да изслушаш Адам. Дълбоко в сърцата си Ония знаеха, че не са банда от четирима. Бяха банда от трима души, която принадлежеше на Адам. Но ако искаш трепети и да ти е интересно, и дни, фрашкани с преживявания, то никой от Ония не би заменил по-нисшето си положение в бандата на Адам за водачество, на която и да е банда, където и да е.
— Не разбирам защо всички са толкова зле настроени към вещиците — рече Адам.
Ония се спогледаха. Звучеше обещаващо.
— Ами те попарват посевите — обясни Пепър. — И потапят кораби. И ти казват дали ще станеш крал и не знам какво си. И варят разни билки.
— Майка ми използва билки — възрази Адам. — И твоята също.
— О, на тия билки нищо им няма — намеси се Брайън, решен да не губи позиция като спец по окултното. — Според мен Господ е рекъл, че лошо няма, ако използваш джоджен, градински чай и тъй нататък. Много ясно, че на джоджена и на градинския чай им няма нищо.
— И могат да те разболеят само като те погледнат — продължи Пепър. — Вика му се „уроки“. Поглеждат те, а после се разболяваш и никой не знае защо. И правят твоя фигурка, и я набождат цялата с карфици, и после се разболяваш там, където са забити карфиците — додаде бодро тя.
— Такива работи вече не се правят — настоя Уенслидейл, рационално мислещата личност. — Щото сме измислили Науката и всичките викарии са изгорили вещиците за тяхно собствено добро. Вика му се Испанската инквизиция.
— Тогава според мен трябва да разберем дали оная в Джасмин котидж е вещица и ако е, да извикаме господин Пикърсгил — предложи Брайън. Господин Пикърсгил беше викарият. В момента дебатираше с Ония по теми, простиращи се от катеренето по тиса в църковния двор до звъненето по хорските врати, придружено с побягване.
— Според мен не е разрешено да гориш хората — възрази Адам. — Иначе хората щяха през цялото време да правят така.
— Ако си набожен, може — увери го Брайън. — И освен това то пречи на вещиците да отидат в Ада, затова според мен те биха били много благодарни, стига да го разберат както трябва.
— Не мога да си представя Пики да гори някого — рече Пепър.
— Абе знам ли — изказа се многозначително Брайън.
— Не точно да ги гори с истински огън — изсумтя Пепър. — По-скоро ще каже на техните и ще ги остави те да решават дали някой ще гори или не.
Ония заклатиха глави, отвратени от днешното ниско равнище на духовническата отговорност. После останалите трима погледнаха очаквателно Адам.
Винаги поглеждаха очаквателно Адам. Той беше човекът с идеите.
— Може би ще трябва да се справим сами — предложи той. — Все някой трябва да направи нещо, щом вещиците се ширят така. То е като… като Районния патрул.
— Районен лов на вещици — предложи Пепър.
— Не — отряза я студено Адам.
— Но не можем да бъдем Испанската инквизиция — изтъкна Уенслидейл. — Не сме испанци.
— Бас ловя, че за да си Испанската инквизиция, не е нужно да бъдеш испанец — възрази Адам. — На бас, че е същото като яйцата по шотландски или американските хамбургери. Само трябва да прилича на испанско. Просто ще го направим така, че да изглежда испанско. Тогава всеки ще разбере, че е Испанската инквизиция.
Последва мълчание.
То беше нарушено от пукането на една от празните кесийки от чипс, натрупали се около Брайън. Погледнаха го.
— Аз имам плакат на бой с бикове с името ми, написано на него — изрече бавно Брайън.
Обядът мина и замина. Новата Испанска инквизиция отново се събра.
Главният инквизитор я огледа критично.
— Какво е това? — попита той настоятелно.
— Тракаш с тях, докато танцуваш — обясни Уенслидейл с отбранителна нотка в гласа. — Леля ми ги донесе от Испания преди години. Май кастанети им викаха. Ето виж, на тях е нарисувана испанска танцьорка.
— Но защо танцува с бик? — учуди се Адам.
— За да си личи, че са испански — обясни Уенслидейл.
Адам го пусна покрай ушите си.
Бикоборският плакат беше всичко, което Брайън бе обещал.
Пепър донесе нещо, доста наподобяващо сосиера, изплетена от ракита.
— В него се налива вино — заяви тя предизвикателно. — Майка ми го донесе от Испания.
— Няма нарисуван бик на него — строго рече Адам.
— Не е задължително! — възрази Пепър и зае поза, съвсем лекичко отбранителна.
Адам се поколеба. Сестра му Сара също беше ходила в Испания с гаджето си. Беше се върнала с едно грамаданско лилаво магаре играчка, което, макар и определено да си беше испанско, нещо не се връзваше с тона на Испанската инквизиция, както инстинктивно усещаше Адам. Гаджето, от друга страна, си беше донесло гиздав меч, който въпреки че проявяваше склонност да се огъва, щом го хванеш, и да се изтъпява, щом опиташ да срежеш хартия, се самообявяваше за направен от толедска стомана. Адам бе прекарал един поучителен час над енциклопедията и бе разбрал, че на Инквизицията тъкмо това й трябва. Но тънките намеци не бяха свършили никаква работа.
Най-накрая Адам бе взел една връзка кромид от кухнята. Като нищо можеше да е и испански. Но дори и той трябваше да признае, че като за декор на Инквизицията на кромида като че му липсваше нещо. Не беше в добра позиция да спори разпалено относно плетените дамаджани от ракита.
— Много добре — съгласи се той.
— Сигурен ли си, че е испански кромид? — поотпусна се Пепър.
— Че как — отвърна Адам. — Испански кромид. Всеки го знае.
— Може и френски да е — заинати се Пепър. — Франция се слави с кромида си.
— Няма значение — отряза я Адам, на когото вече започваше да му писва от тоя кромид. — Франция си е почти испанска, а според мен вещиците надали ги различават двете, щом по цяла нощ хвърчат насам-натам. За вещиците това си е все Контингент. Както и да е, като не ти харесва, върви и си прави собствена инквизиция, ако щеш.
Този път Пепър не се заяде. Бяха й обещали поста Главен мъчител. Никой не се съмняваше кой ще бъде Главният инквизитор. Уенслидейл и Брайън бяха по-малко въодушевени от ролите си на Инквизиторски стражи.
— Ама вие изобщо не знаете испански — рече Адам, чийто обяд включваше и десет минути над един разговорник, който Сара в пристъп на романтика бе купила от Аликанте.
— Няма значение, защото всъщност трябва да се говори на латински — обясни Уенслидейл, който по време на обяда също бе успял да почете малко по-задълбочено.
— И на испански — заяви твърдо Адам. — Тъкмо затова е Испанска инквизиция.
— Не разбирам защо не може да е Британска инквизиция — обади се Брайън. — Нали сме победили Армадата и прочие, та не виждам защо ни е притрябвала миризливата им Инквизиция.
Това леко притесняваше и патриотичните чувства на Адам.
— Според мен — заяви той — трябва да я започнем като испанска, тъй де, а после, като й хванем цаката, да я направим Британска инквизиция. А сега — добави той — стражата на Инквизицията ще отиде да доведе първата вещица, por favor.
Новата обитателка на Джасмин котидж трябваше да почака, решиха те. Имаха нужда да започнат от нещо дребно и после да се издигнат с упорит труд.
— Ти вещица ли си, оле? — попита Главният инквизитор.
— Да — отвърна сестричката на Пепър, на шест годинки и с телосложение на златокоса футболна топчица.
— Не бива да казваш „да“, трябва да кажеш „не“ — изсъска Главният мъчител и сръчка заподозряната.
- Предыдущая
- 26/79
- Следующая