Разделяй и владей - Клэнси Том - Страница 32

— Полицията е намерила карабината, с която според тях е бил убит Моор — каза тя. — Не искам да говоря за това по обикновен телефон. Ще ти кажа повече, когато дойдеш тук.

Това поне беше добра новина. Заместник-посланичката беше стигнала до заключението, че за убийствата имаше политически причини и че те не са случайни.

— Идвам веднага — каза Фрайдей.

— Внимавай, пази се — каза Уилямсън.

— Винаги се пазя — отвърна той. Затвори телефона, обърна се и излезе от апартамента. — Винаги се пазя.

30.

Баку, Азербайджан

Вторник, 6,16 часа

Харпунджията и неговият екип стигнаха петролната платформа малко преди зазоряване. Яхтата изключи двигателите на около 500 метра от най-близката от четирите колони. След това Харпунджията и четиримата иранци от екипа му се спуснаха във водата. Бяха облечени в леководолазни костюми и на гърбовете си имаха кислородни бутилки. Потопиха се в тъмните морски води и заплуваха към платформата.

Двама от тях носеха водонепромокаеми торбички с пластичен експлозив. Харпунджията внимателно беше поставил в тях сини пръчки с чувствителен към топлина пентанитроанилин. С изгрявянето на слънцето топлината щеше да нагрее фолиото в пакета. Експлозията щеше да бъде причинена от слънчевата светлина.

Други двама носеха надуваем сал. Той щеше да им позволи да разполагат с по-стабилно място под платформата. Много петролни платформи имаха монтирани на носещите им колони сензори и детектори, регистриращи всяко движение по морската повърхност наоколо. Да се избягнат колоните и се мине под детекторите щеше да бъде най-сигурният начин да се проникне в периметъра на платформата. След като експлозивите бъдат поставени, щеше да бъде невъзможно за персонала, обслужващ платформата, да се добере до тях навреме, за да ги обезвреди.

Харпунджията носеше харпун и очила за нощно виждане. Щеше да го използва, за да изстреля пакетите с пластичния експлозив в подпорите под платформата. Харпунджията беше взел със себе си само една дузина пръчки с експлозив. Отдавна беше установил, че за да се разруши нещо голямо, не е нужно да го удариш с нещо също толкова голямо. В ръкопашния бой един противник може да бъде отблъснат с мощен удар с юмрук. Той обаче може да бъде неутрализиран по-бързо и по-ефикасно, като се притисне с пръст гърлото му точно под ларинкса и над ямката. Като му се подложи крак зад коляното и след това се отстъпи, човекът ще падне по-бързо, отколкото ако го удариш с бейзболна бухалка. Освен това за да се неутрализира нападение с тояга, е достатъчно само да се приближиш по-плътно до нападателя.

Повечето ирански петролни платформи в Каспийско море са полупотънали. Те се крепят на четири дебели колони с масивни понтони, потопени под водата. Най-отгоре върху колоните има платформа. Повдигащата система — подводният компонент, която включва сондата, се спуска от сондажната кула, която е монтирана върху платформата. Ключът към разрушаването на такава платформа не е да бъдат съборени колоните, а да се отслаби центърът на платформата. След като това бъде направено, тежестта на конструкцията отгоре ще свърши останалото.

Екипът на Харпунджията беше успял да се сдобие с копия от чертежите за конструкцията на съоръжението. Той знаеше точно къде да постави експлозива. Групата стигна подводната част на платформата без произшествия. Въпреки че във водата беше тъмно, по най-високите части на конструкцията вече припламваха първите отблясъци на зората. Докато Харпунджията оглеждаше целта, двама от мъжете надуха сала, а другите двама поставиха по две пръчки с пластичен експлозив под върховете на три стрели. Пръчките бяха внимателно закрепени една до друга със скоч за основата на стрелите. Така те можеха да влязат в дулото на харпуна и да не разбалансират стрелата. Въпреки че щеше да бъде по-лесно тази операция да се извърши още на яхтата, Харпунджията беше поискал пакетите с експлозива да бъдат колкото може по-сухи. Водата не би ги развалила, но за мокрото фолио трябваше по-дълго време да бъде изложено на слънчевите лъчи, за да се загрее. А тези пакети щяха да бъдат под директното влияние на светлината не повече от половин час. Трябваше да бъде сигурен, че са достатъчно сухи и ще се загреят до нужното ниво през това време, за да избухнат, когато трябва.

Салът представляваше шестоъгълна платформа за шест души. Той не беше нужен на Харпунджията, за да издържи толкова хора. Трябваше да бъде по-голям, за да бъде по-стабилен. Така вълните щяха да го клатят по-малко. Това беше важно за момента, когато той легнеше върху сала, за да изстреля харпуна. Беше свалил калъфа, както и голямата кутия, в която го носеше. Харпунджията се покатери отгоре, докато останалите увиснаха от всички страни, за да придадат по-голяма стабилност на сала.

Харпунът беше направен от неръждаема стомана. Беше боядисан в матовочерно, за да отразява колкото може по-малко слънчевата светлина. Стрелите също бяха черни. Оръжието се състоеше от една 90-сантиметрова тръба и жълта ръкохватка със спусък. Само малка част от стрелата се показваше отпред. Обикновено към нея се привързва и въже, за да може жертвата да бъде изтеглена до стрелеца. Харпунджията го беше махнал и го беше оставил на яхтата. Под платформата имаше гумени уплътнения, дебели петнадесет сантиметра. Те се намираха на 10 метра над морската повърхност. Бяха поставени, за да убиват шума от вълните. Това се правеше заради хората, които постоянно живееха на платформата. Харпунджията беше избрал тези цели от чертежите. Щеше да изстреля две стрели. Първата трябваше да се забие отдолу в уплътнението североизточно от сондажната кула. Самата кула беше в югозападния ъгъл на платформата. При експлозията тя щеше да започне да пада към центъра на платформата. Втората стрела трябваше да бъде изстреляна в мястото, където щеше да падне основната тежест на кулата. Втората експлозия плюс тежестта на кулата щяха да разрушат платформата и тя щеше да рухне в морето. Всичко щеше да се срутва към центъра и оттам — във водата. Харпунджията не се нуждаеше от третата стрела, за да разруши платформата, но не го каза на хората си. Терористът си сложи очилата за нощно виждане и легна по гръб върху сала. Харпунът имаше ужасно силен откат като на ловна пушка 12-и калибър, но рамото му щеше да издържи на удара. Той се прицели и стреля. Чу се звук, подобен на кашляне, и стрелата полетя в тъмното. Удари целта с тъп звук. Харпунджията бързо се измести, заемайки ново положение за втория изстрел. Той също попадна в целта. Даде знак на мъжете да се оттеглят. Когато те се потопиха под водата, Харпунджията разви скоча, с който беше закрепен експлозивът към третата стрела, взе една от торбичките и сложи пръчките в нея. След това се спусна във водата и последва другите към яхтата. Когато се качиха на борда, мъжете хвърлиха тялото на Сергей Черкасов в морето. Още на идване бяха обгорили трупа, за да изглежда така, като че ли е бил убит от взрива. Снимките, направени от самолета, бяха в джоба му. На иранците беше известно, че руснаците и азербайджанците ще бъдат обвинени за нападението. Харпунджията обаче беше на друго мнение.

Когато тялото на Черкасов беше хвърлено във водата, яхтата отплава. Когато стана експлозията, се бяха отдалечили толкова много, че платформата почти не се виждаше с просто око.

Харпунджията наблюдаваше със силен бинокъл. Видя под платформата облак жълточервен дим. Кулата потрепери, а след това завъртайки се бавно, започна да се смъква към центъра. Миг по-късно приглушеният тътен от първата експлозия стигна до кораба.

Иранците, застанали на палубата, нададоха радостни викове, а това се стори на Харпунджията странно. Макар да мислеха, че са го направили за доброто на страната си, те се радваха при смъртта на близо сто техни съотечественици.

Миг преди кранът да се стовари върху площадката, експлодира вторият пакет с пластичен взрив. Харпунджията беше изчислил така, че двете експлозии да станат почти едновременно. Нямаше да бъде добре, ако при падането на кулата стрелата, забита в гуменото уплътнение, се откачеше и паднеше в морето. Образува се втори жълточервен облак, но той беше сплескан и разпръснат, когато сондажната кула се товари върху платформата. Чу се слаб трясък и в утринното небе се разхвърчаха останки, които изплашиха чайките наоколо.