Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 96

Родис благодари и освободи пратеника. «Пак нещо ново» — помисли си тя, приближи се до огледалото и огледа критично скромната си дреха.

Жените от Земята, родени артистки, обичаха да си играят на превъплъщаване. Когато променяха облика си, те се пренастройваха в съответствие с приетия образ. Докато пътуваха със звездолета, Ола Дез се превъплъщаваше в маркиза от края на феодалната ера, Нея Холи ставаше лудетина от ЕРС, а Тивиса Хенако — гейша от древна Япония. Мъжете по-малко се увличаха от това поради бедността на въображението си и чисто мъжката си немарливост в изпипването на подробностите.

Родис доста се повъртя пред огледалото, докато прехвърли подходящите видове външност, и се спря на жената от стара Индия — махарани. Облеклото на индийската жена — сарито — подхождаше за случая; и по простотата на изпълнението си, и по това, че никоя друга дреха не се слива толкова много с жената, която я носи. Сарито точно предава настроението и чувствата на жената. То може да се превръща и в непроницаема броня, и просто да се разтапя върху тялото, откривайки всичките му линии.

Родис изкусно се възползува от малкото средства, които имаше на разположение.

Тя настрои СДФ, взе йонен душ, направи си електрически масаж и след това подсили пигментацията на кожата си до цвета на златистокафявия плод тинга. Късата коса, разделена на темето от път и силно стегната на тила, образуваше голям кок. Родис начупи един къс полирана до огледален блясък титанова жица и я превърна в обръчи, които сложи като звънтящи гривни на китките и глезените си. Парче белоснежен плат, украсен със сребърни звезди, се превърна в сари, по-късо, отколкото едновремешните. Сложи си тъмна точка между веждите, поразходи се из стаята, за да пригоди движенията си към костюма. Съжали, че не е взела със себе си красиви обеци.

Оставаше около половин час. Тя се съсредоточи, извика във въображението си бавно плуващите картини на древна Индия…

Весела, малко възбудена, дрънкайки тихо с гривните си, тя влезе в зеления кабинет и разпространи около себе си приятната, едва доловима миризма на здраво тяло, освежено от тонизиращ въздушен поток.

Чойо Чагас стана малко по-припряно от обикновено. Той поздрави Родис насмешливо както винаги, но явно и́ се зарадва. Само дълбоко в тесните му очи се криеше обикновената му недоверчива напрегнатост.

Зет Уг и Ген Ши седяха край масата в черните кресла, а до драперията стоеше високият и слаб «змиеносец», който бе повикал Фай Родис. При появяването и́ той въздъхна с облекчение и се отпусна на тежкото столче с чудновати крачета. Иззад завесата, която затуляше вътрешната врата, се появи една много висока и стройна жена и уверено се запъти към средата на стаята. По това, как я поздравяваха членовете на Съвета, Фай Родис прецени положението на непознатата в сложната йерархия на Торманс. Тя беше значително по-висока от Родис, с дълги, може би прекалено тънки крака, с атлетически рамене и царствена осанка. Фино и твърдо лице, остри дръпнати очи под правите вежди, висока копа черна коса. Единствено украшение на непознатата бяха обеците и́, всяка от по десет пламтящи с червени светлинки топчета, които хвърляха въздиви отблясъци върху малко хлътналите бузи и широките скули на жената. Рамената и гръдта и́ бяха силно разголени. Две тесни лентички се врязваха в нежната кожа и поддържаха роклята. В ежедневния живот на Торманс в никакъв случай не се позволяваше пълно разголване на гръдта. Жена, която откриеше гръдта си дори без да иска, се смяташе за опозорена. Същевременно вечер на жените, кой знае защо, се разрешаваше да се показват едва ли не съвсем голи. Родис още не можеше да проумее тази морална сложнотия.

Фай Родис хареса свирепата красота на непознатата и нейното артистично умение да се показва: всяка къдрица на небрежно сресаната и́ коса бе разположена така, че да предизвика определен ефект.

Жената спокойно огледа земната гостенка, едва присвила студените си очи и отворила малко едрата си, добре очертана, злобна уста.

Чойо Чагас изчака няколко секунди, сякаш искаше да остави жените да се разгледат взаимно, а всъщност ги сравняваше безцеремонно.

— Ер Во-Биа, моя приятелка и съветничка в държавните работи — провъзгласи той най-сетне, — а владетелката на земляните е известна на цялата планета.

Приятелката на Чагас се усмихна и вирна гордата си глава, сякаш казваше: «И аз съм известна на цялата планета!»

Тя подаде ръка на Фай Родис, която по обичая на Ян-Ях и́ протегна своята. Здравата гореща ръка на жената силно стисна пръстите и́.

— Аз мислех, че пътешествениците из Космоса се обличат другояче — каза тя, без да скрива учудването си от тоалета на Родис.

— През време на пътешествията, разбира се. А в обикновения живот — както ни хрумне.

— И днес тъкмо този тоалет ли ви хрумна? — попита Ер Во-Биа.

— Днес ми се дощя да бъда жена от древните народи на Земята — отговори Родис.

Ер Во-Биа вдигна рамене, сякаш казваше: «Ясни са ми вашите хитрости».

Чойо Чагас настани жените до масата, на която вече бяха сложени пъстри чашки с ароматно ободряващо питие.

Председателят на Съвета на Четиримата беше в добро настроение. Той дори лично подаде на Родис чашката и́.

Фай Родис реши да използува момента. След разговора с Таел и Рифт не и́ даваше мира мисълта за лекомислието, с което те бяха се заели да прожектират филми въпреки забраната на олигарсите. Наистина могъщите пришълци от Земята не се страхуваха от властите на Торманс. В тяхната сила се разбиха опитите на властите да попречат на народа да научи за прекрасната си прародина. И в същото време мъдрите диалектици от Земята бяха забравили за другата страна — за онези, на които предаваха забранената информация, карайки ги по този начин да извършват престъпление. Колкото и дивашко да изглеждаше това в очите на хората от комунистическия свят на Земята, жадуващите за знания подлежаха на сериозно наказание. И те, астронавтите, бяха провокирали тази опасност! Оставайки неприкосновени, те изправяха беззащитните хора на Торманс лице срещу лице със страшния апарат на властта, потисничеството, предателството и шпионажа.