Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 94

Тя пак погледна инженера: разбира ли?

— Да, познахте. Аз ще ви науча на умението да умрете мигновено, в който поискате момент, по собствена воля, без да използувате нищо друго освен вътрешните сили на организма. Открай време всички тирани са мразели най-много хората, които самоволно се изплъзвали от тяхната власт над живота и смъртта. Правото да се разпорежда с живота и смъртта станало притежание единствено на господаря. И хората повярвали в този фетишизъм, подкрепен от християнската църква. През хилядолетията на преминалите на Земята цивилизации те не измислили нищо друго освен мъчителни начини за самоубийство, достъпни и за животните. Само индийските мъдреци рано разбрали, че като правят човека господар на собствената му смърт, те го освобождават от страха от живота… — Родис помисли малко и попита: — Но може би с вашия дълг на «ранната смърт» всичко това не е толкова съществено, колкото в древността на Земята?

— Много е важно! — възкликна Таел. — «Нежната смърт» също изцяло се намира в ръцете на олигархията и без разрешение никой не може да влезе в нейния дворец. А за нас, образованите дългожители, зависимостта на живота и смъртта от властелините е абсолютна.

— Изберете времето — решително каза Родис, — при вашата психическа нетренираност ще ни трябват няколко занятия.

— Толкова много?!

— Това не може да се усвои без опитен учител. Трябва да знаете как да спрете сърцето си в момента, в който пожелаете. Щом обикновеният човек от Ян-Ях започне да забавя сърцето си, мозъкът му, който престава да получава ежесекундно нужния кислород и храна, веднага ще го пришпори. Затова, за да се спре сърцето, трябва да се приспи мозъкът, но тогава се загубва самоконтролът и «урокът» завършва със смърт. Задачата ми е да ви науча да не губите самоконтрола до последната крачка в живота.

— Благодаря ви, благодаря ви! — радостно възкликна Таел. Той смело сграбчи и двете ръце на Родис и ги покри с целувки.

Тя издърпа ръцете си, вдигна главата на инженера и сама го целуна.

— Никога не съм могла да си помисля, че ще дам на влюбен в мен човек дарбата да умре. Колко безкрайно странен и печален е животът в оковите, на инферното!…

Когато забеляза, че Таел я гледа смаян, тя добави:

— В една от древните легенди на Земята се говори за богинята на скръбта, която утешавала смъртните с отровно вино.

— Аз си спомням тази легенда и сега знам, че тя е дошла от общите ни прадеди! Обаче ние казваме, че виното било направено от лози, израснали над гроба на любовта. И при вас ли е така?

— И при нас.

— Това е вярно, богиньо на скръбта! До утре? Нали?

Инженер Таел сам изключи екранирането и без да се обърне, излезе, като затвори внимателно тежката и висока врата.

Фай Родис легна на канапето и подпря брадичка на кръстосаните си ръце. Тя се замисли за двойнствената си роля на планетата Ян-Ях. С това, че я превърна в негласна пленница на своя дворец, умният властелин беше я изолирал от хората на Ян-Ях. И в същото време и той неволно и́ беше дал възможност да проникне в самата същина на властта над планетата, да изучи олигархическата система, която един човек от комунистическото общество много трудно би могъл да разбере. На пръв поглед основата на олигархията беше извънредно проста и открай време бе практикувана на Земята, приемайки различни форми — от тираничните диктатури в Асирия, Рим, Монголия и Средна Азия до най-последните видове национализъм в капиталистическия Запад, които неизбежно водели към фашизъм.

Когато някои хора провъзгласяват единствено себе си във всички случаи — за прави, това автоматично води до изтребването на всички, които заявяват, че не са съгласни, тоест на най-интелигентната част от народа. За да не допуснат възраждането на свободата, олигарсите си поставяли за цел да сломят волята на своите поданици, да ги осакатят психически. И навсякъде за осъществяването на тази задача се опитвали да привлекат учените. За голямо щастие деградацията на биологическите науки на Торманс не беше позволила на «учените» от подобен род да постигнат сериозни успехи в онези зловещи отрасли от биологията, които на времето в отделни страни на Земята едва не довели до превръщането на мнозинството от народа в тъпи евтини роботи, покорни изпълнители на всяка воля. Тук, на обеднялата планета, средствата за духовно пречупване бяха елементарни: терор и глад плюс пълен произвол в образованието и възпитанието. Духовните ценности на знанието и изкуството, трупани от народите в продължение на хилядолетия, се изваждаха от обращение. Вместо тях се внушаваше гонитбата на мними ценности, на предметите, ставащи все по-долнокачествени успоредно с разрушаването на икономиката, което е неизбежно при упадъка на морално-психическите качества на хората. На Земята поради разнообразието на страните и народите олигархията никога не беше се домогвала до толкова неограничена власт, както на Торманс. В който и да е момент на което и да е място на планетата властелините можели да направят всичко, каквото им скимне, промълвявайки само няколко думи. Разясняването на необходимостта или обясняването на станалото се предоставяло на учените слуги. Тази абсолютна власт често пъти попадала в ръцете на психически ненормални хора. Едно време на Земята именно параноиците с тяхната дива енергия и фанатична убеденост в собствената им правота ставали политически или религиозни вождове. В резултат на това в средата на физически по-слабите рязко се увеличавал броят на хората с маниакалнодепресивна психика, основа на живота им ставал страхът: страхът от наказанието, дамоклевият меч на хроническото опасение — да не би случайно да сгрешат и да извършат наказуема постъпка.

На Торманс властелините не се страхуваха от съпротива и за щастие бяха лишени от параноидален комплекс и мания за преследване и това обстоятелство без съмнение беше спасило живота на милиони хора.

«О, тези сънища за небеса златисти, о, кейове за кораби с крила» — спомни си Родис стихотворението на един древен руски поет: тя обичаше най-много руската поезия от онова време за нейната чистота и вярност на човека. Сънищата бяха се сбъднали съвсем не така, както е мечтал поетът. С развитието на техническата цивилизация все по-голям брой хора се изключвали от активното участие в живота, понеже действували в много тясната сфера на специалността си, без да смеят и да знаят нещо повече.