Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 52

— Евиза, къде е Родис?

— Не знам, Вир.

— Три дена не съм я виждал.

Чеди беше я търсила навсякъде, от Кръга за информация до покоите на върховния владетел, но там Не я пуснаха.

— Родис изчезна след демонстрацията На нашите стереофилми, щом Тивиса и Тор отлетяха за опашното полукълбо на Торманс, без да могат да дочакат разрешението да свалят скафандрите си — каза Вир.

— Уви — съгласи се Евиза, — ще трябва да поносим още малко тази броня. Аз вече свикнах с металната кожа, но би било чудесно да се освободим от тръбичките и лицевите щитове. Биофилтрите пречат значително по-малко… Но ето го и Ген Атал! Знаете ли нещо за Родис?

— Родис е в Залата на мрака. Аз се качвах по черната стълба, а тя вървеше до Чойо Чагас, съпровождана от двама стражи, които Чеди толкова не обича.

— Не ми харесва всичко това — каза Вир Норин.

— Защо се тревожите? — невъзмутимо попита Ген Атал, — Фай се уединява с Чойо Чагас. По владетелска линия, както се шегува тя.

— Тия зле възпитани владетели, смятащи, че стоят над дисциплината, ми приличат на тигри. Те са опасни с несдържаните си емоции, които ги тласкат към безотговорни действия. А СДФ на Родис стои тук заключен.

— Сега ще видим. — Инженерът по броневата защита направи с ръка кръгообразен жест.

Кафеникавозлатистият СДФ, оцветен в тон със скафандъра на Ген, веднага дотича при краката му. Няколко секунди и цилиндърът на високо краче, който се подаде от купола на гърба на робота, пламна с лилаворозова светлина. Пред стената на стаята се сгъсти, фокусирайки се, изображението на част от пилотската кабина на «Тъмен пламък», превърната в пост за свръзка и наблюдение.

Милото лице на Нея Холи изглеждаше изморено в отблясъците на зелените, сини и оранжеви светлинки по различните пултове.

Нея поздрави Ген с въздушна целувка, но изведнъж се сепна и попита:

— Защо по никое време?

— Трябва да погледна «таблото на живота» — каза Ген.

Нея Холи премести поглед върху светлокремавия панел, където ярко и спокойно блестяха седем зелени светлини.

— Виждам ги! — възкликна Ген, сбогува се с Нея и изключи робота.

— Научихме всичко! — каза той на Евиза и Вир. — Родис е жива и здрава, и сигналната гривна е на нея, но може би те я държат… как се казваше това…

— В плен! — подсказа му Вир Норин.

— Кой е в плен? — звънна отзад гласът на Чеди.

— Фай Родис! Вир я е видял в Залата на мрака с Чойо Чагас преди четири дена, а ние изобщо не сме я срещали.

— Тогава да тръгваме към Залата на мрака и нека Ген ни покаже къде са отишли те. — Стремителната Чеди тръгна напред.

В края на сърповидно извитата галерия те слязоха до черните килими, заградени от черните колони, балдахини и стени на Залата на мрака, както астронавтите бяха нарекли тази кръгла зала.

Ген Атал отиде при стълбата с балюстрадата. помисли няколко секунди и уверено се насочи към тъмното пространство между две сближени колони. Зад тях имаше заключена врата. След няколко несполучливи опита да я отвори Ген Атал почука силно.

— Кой дръзва да нахълта в покоите на владетеля на Ян-Ях? — изрева отгоре усиленият от електронни приспособления глас на един от стражите.

— Ние, хората от Земята, търсим нашата владетелка! — извика, подражавайки на усилвателя, Вир Норин.

— Не знам нищо. Вървете си и чакайте, докато владетелите не сметнат за нужно да се явят при вас!

Земляните се спогледаха. Чеди прошепна нещо на Вир Норин и по устните на астронавигатора заигра съвсем момчешка усмивка.

— Владетелят на Торманс прави така! — и той щракна с пръсти.

След няколко секунди се дочу лекото трополене на деветоножката и в черната зала се появи тъмновиолетовият СДФ.

— Какво сте намислили, Вир? — разтревожено попита Евиза. — Внимавайте да не създадем неприятности на Родис!

— По-зле няма да стане. Време е да дадем един малък урок на разните там владетели и върховни същества, които тук са в такова изобилие.

Евиза се отдръпна с осъдителен, но все пак заинтригуван вид, а Чеди и Ген Атал възхитени пристъпиха към Вир Норин. По команда на астронавигатора СДФ издаде напред една кръгла, огледално блестяща кутийка на дебел спирален кабел.

— Запушете ушните си филтри — нареди Вир. Невъобразимо пищене преряза безмълвието на двореца.

Кутийката на СДФ описа във въздуха парабола и огромната врата рухна в тъмния коридор, откъдето се дочуха изплашени викове.

Вир Норин вдигна ръка, излъчвателят на ултразвук се скри под СДФ и отстъпи мястото си на обикновената фуния на фонопредавателя.

— Фай Родис! Викаме Фай Родис! — От силния рев на СДФ отгоре се посипаха късчета стъкло, а закаченият между колоните крушовиден светилник се разлюля и угасна.

— Викаме Фай Родис! — още по-високо кресна СДФ и изведнъж земляните почувствуваха, че подът на черната зала се измъква изпод краката им, а те се плъзгат по една наклонена галерия. От изненада, независимо от цялата си мълниеносна реакция на землянин, Вир Норин не успя да изключи своя СДФ. Деветоножката продължаваше да вика Фай Родис и в абсолютния мрак на мазето, където бяха се свлекли и четиримата.

Вир Норин драсна с длан по въздуха и СДФ млъкна. Заслепяващи прожектори кръстосаха лъчите си върху лицата на земляните. Те едва можаха да различат, че са хлътнали в кръгло мазе със стени от неизгладено, грубо занитено желязо. От петте страни зееха ниски галерии и във всяка се появи група стражи с лилава униформа, които насочиха черните фунии на оръжието си към астронавтите.

По команда на Вир Норин деветоножката изкара излъчвателя на защитно поле, който приличаше на гъба със заострена конусовидна качулка. Земляните спокойно се оглеждаха и правеха сметка как да се измъкнат от капана. Безгрижният вид на нарушителите на свещения покой на двореца разяриха стражите. Разтворили широко черните си уста, с вик, който не се чуваше, те се втурнаха към групата земляни, но бяха отхвърлени към железните стени. От левия коридор се появиха хора с нашивки «око в триъгълник».

— Подло приспособление! — негодуващо възкликна Чеди.