Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 150

Земният физик, за когото споменах, е имал предвид гигантските вътрешни сили на човешката психика, нейната вродена способност да коригира дисторзията на света, възникваща при деформацията на естествените закони, поради непълнота на познанието. Той е имал предвид необходимостта да се допълни методът на външното изследване, който на времето е бил характерен за западната наука на нашата планета, с интроспективния метод на земния Изток, именно разчитайки само на собствените сили на човешкия разум.

— Това означава години за безрезултатни размишления — възразиха на Вир Норин от срещуположния ъгъл на аудиторията, — ние нямаме нито време, нито средства. Правителството ни дава малко пари, а вие гледате на бедността ни през призмата на вашата богата планета.

— В познанието бедността и богатството са относителни — възрази астронавигаторът, — у нас, на Земята, всичко започва от въпроса: каква е ползата за човека от най-далечните последици, от най-малкия разход на духовни и материални сили. Вие говорите за липса на средства? Тогава защо се стремите да овладеете първичните сили на Космоса, преди да сте опознали както трябва нещата, необходими за човека? Нима още не ви е ясно, че всяка крачка по този път е по-трудна от предишната, понеже елементарните основи на вселената са здраво сковани в достъпните ни видове материя? Дори пространствено-временната общност неудържимо се стреми да приеме затворена форма на съществувание. Вие гребете срещу течение, чиято сила непрекъснато нараства. Чудовищната стойност, сложността и енергетическата потребност на вашите прибори отдавна са надхвърлили изтощените производителни сили на планетата и волята за живот на вашите хора! Тръгнете по друг път — по пътя на създаването на могъщо безкласово общество от силни, здрави и умни хора. Единствено за това трябва да се хвърлят всички сили без изключение. Друг един от древните учени на Земята, математикът Поанкаре, е казал, че броят на възможните научни обяснения на което и да е било физическо явление е безграничен. Тогава изберете само онова, което ще бъде непосредствена крачка, макар и малка, към щастието и здравето на хората. Само това, нищо друго!

Преди да се научим да носим чуждото бреме, ние се учим как да не увеличаваме това бреме. Стараем се нито едно наше действие да не увеличава сбора на общопланетната скръб, осъзнавайки диалектиката на живота, която е значително по-сложна и по-трудна от всички главоблъсканици на творците на научни теории и на нови пътища в изкуството.

Най-трудното в живота е самият човек, защото той е излязъл от дивата природа непригоден за живота, който трябва да води по силата на своята мисъл и на благородството на чувствата си.

Всепроникващата култура, хармонията между дейността и поведението, между професията и морала при вас липсват дори и на върха на културата на Ян-Ях, за какъвто се смята тук физикоматематическата наука…

— А при вас, на Земята, не се ли смята?

— Не. Върхът, където се събират като във фокус всички системи на познанието, у нас е историята.

Председателят на събранието пак се надигна.

— Насоката, която придоби нашият разговор, едва ли е интересна за събрания тук цвят на учените на Ян-Ях.

Вир Норин видя, че не са го разбрали.

— По-добре ни запознайте със земните представи за устройството на вселената — предложи един човек с орден «Змия и Планета» и с големи зелени лещи над очите.

Вир Норин се подчини на желанието на своите слушатели. Той им разказа за спирално-хеликоидалната структура на вселената, за световете на Шакти и Тамас, за сложните повърхности на силовите полета в Космоса, които се подчиняваха на закона за петоосните елипсоидни структури, за трояката природа на вълните на развитието — големите и малките, за спирално-асиметричната теория на вероятностите вместо линейно-симетричната, приета в науката на Ян-Ях и непозволяваща да се мине без висше същество. Вир Норин говореше за победата над пространството и времето след разкриването на тайните на пределната маса на звездите, отдавна известни на учените на Ян-Ях, както и на земляните: величините на Чандрасекар и Шварцшилд. а най-вече след поправянето на грешката в диаграмата на Крускал, когато бил сложен край на представата за антисвета като напълно симетричен спрямо нашия свят. В действителност между Тамас и Шакти съществува асиметрия на хеликоидалното разместване и избухването на квазарите в нашия свят не отразява задължително колапса на звездите в Тамас.

Най-трудно било да се преодолее представата за затвореността на вселената в себе си, в кръга на времето, което няма начало и свършек и съществува вечно, безкрайно. Математическите формулировки от рода на Лоренцовите преобразования не помагали, а само заплитали въпроса, защото не позволявали на човешката мисъл да преодолее всички тези «затворени в себе си» системи, сфери, кръгове на времето, които не са нищо друго освен отражение на хаоса на инферналния опит в безизходицата. Едва когато можал да преодолее инферналните кръгове и разбрал, че затвореността не съществува, а има само развиващ се в безкрайността хеликоид, човекът според израза на един индийски мъдрец разперил лебедовите си крила над бурния бяг на времето, над сапфирното езеро на вечността.

— … Тогава и именно тогава ние овладяхме смайващите ви психически въздействия и предвиждания, тогава стигнахме до изобретяването на Звездолета с прав лъч, понеже бяхме разбрали анизотропната структура на вселената.

Звездолетите с прав лъч вървят по осите на хеликоидите, вместо да размотават безкрайно дългия спирален път. И въображението на учения, изградено върху логически-линейните методи за изучаване на света, прилича на същата тази спирала, която се намотава безкрайно върху непреодолимата преграда на Тамас. Само в ранната възраст, преди човекът да е бил кондициониран от системата възприети възгледи, в него покълват способностите на правия лъч, които на времето били смятани за свръхестествени, например ясновидството, телеакцепцията и телекинезата, умението да избира от възможните бъдещи варианти оня, който ще осъществи. Ние на Земята се стремим да развиваме тези способности във възрастта, когато още не е влязла в действие най-голямата кондиционираща сила на организма — Кундалини, силата на половото узряване.