Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 123

— Само така!

— В законите няма нищо, разрешаващо изпращането на автомата. Но няма и нищо забраняващо, нали?

«Змиеносецът» се посмути, но бързо дойде на себе си.

— Щом не е предвидено от законите, значи, не може.

— Вие сте назначен именно за решаването на непредвидени положения, иначе за какво сте тук?

— Аз съм тук, за да браня интересите на държавата — каза надменно «змиеносецът».

Вир Норин сложи ръка на рамото на Евиза.

— Да не губим време. Това е обикновен тясно програмиран робот. Функциите му биха могли да се изпълняват и от един прост звукозапис.

Сановникът се надигна застрашително. Астронавигаторът протегна към него ръка с дланта напред.

— Не мърдайте! Спрете! Забравете!

«Змиеносецът» падна в креслото, затвори очи и главата му клюмна настрани. Евиза и Вир Норин излязоха от кабинета и казаха на двете жени-секретарки, че сановникът разговаря със Съвета на Четиримата. Свещеният страх, който се изписа по лицата на секретарките, подсказваше, че началникът на града ще се наспи добре.

— Безпилотният дискоид ще кацне без никакви постановления! — реши Вир Норин. — Таел ще намери място. Автоматът ще вземе толкова товар, колкото успеят да натикат в него, също и за Таел! По-скоро при СДФ! Родис се е споразумяла с Рифт и Таел вече е при нея.

Таел и приятелите му монтираха временен фар в една изсъхнала градина на около един километър от Централната болница. Роботът-диск взе разстоянието между звездолета и град Средище на Мъдростта за седемнайсет минути. Евиза и Вир Норин грабнаха всичко необходимо и се втурнаха към болницата, а групата на Таел остана да разтоварва изпратените за тях материали и прибори. Гриф Рифт обеща да изпрати вечерта още един диск и предаде инструкцията за управляването на автомата. Тормансианите можеха да скрият робота на сигурно място или да го потопят в океана.

Чеди бе донесена в болницата в безсъзнание. Отначало я сложиха в наблъскания с легла коридор. Дежурният лекар не повярва на думите на «лилавите» — за нещастие от най-нисък ранг — и само се смееше в отговор на твърденията, че това момиче е долетяло от Земята. Прекалено невероятно му се струваше нейното появяване през нощта, в обикновено облекло на «кжи», и то ранена при улично сбиване. И последното съмнение, което възникна при прегледа на нейното дивно съвършено тяло, се разпръсна, щом Чеди произнесе в несвяст няколко думи на правилен яняхски език със звънливия акцент на опашното полукълбо. Лекарят окачестви повредите като смъртоносни. Той не смяташе, че е по силите му да спаси девойката. Не си струваше да я измъчва напразно, като я изважда от благотворния шок. И хирургът вдигна ръце от нея, без да знае, че в същото време Окото на властелина издаваше нареждане Евиза Танет да бъде открита на всяка цена.

Силната воля помогна на Чеди да изплува от червеното море на болката и слабостта, заляло съзнанието и́. Тя лежеше гола, покрита с жълт плат, на едно тясно желязно легло под рядката светлина на незакрита с нищо вакуумна лампа. Тези дразнещи очите лампи се срещаха на Торманс във всички служебни помещения и в жилищата на «кжи». Тук, в болницата, рязката светлина и́ се струваше непоносима, но никой от проснатите по съседните легла стенещи и бълнуващи хора не и́ обръщаше внимание. Нощем при болните не идваха санитарки, медицински сестри или лекари. Те прекарваха дългата нощ на Торманс насаме със страданията си, твърде безсилни, за да се надигнат или да се заприказват.

Чеди разбра, че ще умре, предоставена на съдбата си. Превъзмогвайки невероятната болка и виенето на свят, тя се надигна, смъкна крака от леглото и отново загуби съзнание. Свести я пронизващо убождане. Чеди отвори очи и видя точно над себе си пламналото от вълнение лице на Евиза.

Съпроводена от гърчещия се от уплаха за грешката си дежурен лекар, Чеди бе откарана в една свободна операционна. След като се убеди, че непосредствената опасност е отминала, Евиза се свърза с Родис и Вир Норин.

По-нататъшните събития, включително и безплодният разговор със «змиеносеца», отнеха повече от два часа. Чеди спеше в операционната. Когато Евиза долетя като фурия, носейки на рамо чантата с необходимите препарати, целият лекарски персонал на болницата вече беше се събрал. Една минута по-късно дотича и Вир Норин, натоварен с два големи, здраво стегнати денка. Главният хирург се разхождаше нервно пред вратата на операционната. Той беше избягал от кабинета си, където на големия екран час по час се появяваха ту Зет Уг, ту Ген Ши и искаха сведения за земната гостенка. Предупредената от Таел Евиза не каза нищо за изпратената от звездолета помощ. В болницата мислеха, че тя е изтичала за лекарствата или в къщи, или до своя приятел.

Докато се дезинфекцираше, Евиза можа да си почине и затова веднага пристъпи към операцията. Хирурзите на Торманс видяха странната техника на земната лекарка. Евиза смело разсече всички поразени участъци с надлъжни разрези, грижливо избягвайки да повреди не само най-незначителните нервни разклонения, но и лимфатичните съдове. Тя закрепи строшените кости, включително и най-ситните парченца, с някакви червени кукички, изолира главните кръвоносни съдове, преряза ги и ги скачи с малък пулсиращ апарат. След това цялото операционно поле на пет пъти бе просмукано с ОМН — разтвор за скоростно регенериране на костите, мускулите и нервите; разрезите бяха съединени с черни кукички. Появи се втори прибор за масажиране на краищата на раните и за едновременно втриване на гъстата течност за кожна регенерация — КР. Евиза веднага събуди Чеди и обилно я напои с приличаща на мляко емулсия. Облеченият като санитар Вир Норин с безкрайна предпазливост вдигна Чеди от операционната маса. Сега земляните не се грижеха за спазването на тормансианските приличия и не се довериха на стерилността на чаршафите. Астронавигаторът отнесе на изпънатите си ръце съвсем голата Чеди до определената за нея малка болнична стая. Там той я сложи върху постеля от специална, блестяща като сребро тъкан и я покри с предварително опънат върху скелет прозрачен похлупак.

Пепелявосинкавата деветоножка на Чеди вече чакаше до леглото. Към нея беше скачен многоцилиндров апарат със система от тръбички, чиито краища бяха закрепени за похлупака и́. Евиза Танет си почиваше, изтегната на твърдото канапе, леко подпряна на лявата си ръка и отметнала зад главата свитата си десница. От време на време тя се взираше в стълбчето на индикаторите до възглавницата си, с жици, закрепени за слепите очи, шията, гърдите и китките на Чеди.