Выбрать книгу по жанру
Фантастика и фэнтези
- Боевая фантастика
- Героическая фантастика
- Городское фэнтези
- Готический роман
- Детективная фантастика
- Ироническая фантастика
- Ироническое фэнтези
- Историческое фэнтези
- Киберпанк
- Космическая фантастика
- Космоопера
- ЛитРПГ
- Мистика
- Научная фантастика
- Ненаучная фантастика
- Попаданцы
- Постапокалипсис
- Сказочная фантастика
- Социально-философская фантастика
- Стимпанк
- Технофэнтези
- Ужасы и мистика
- Фантастика: прочее
- Фэнтези
- Эпическая фантастика
- Юмористическая фантастика
- Юмористическое фэнтези
- Альтернативная история
Детективы и триллеры
- Боевики
- Дамский детективный роман
- Иронические детективы
- Исторические детективы
- Классические детективы
- Криминальные детективы
- Крутой детектив
- Маньяки
- Медицинский триллер
- Политические детективы
- Полицейские детективы
- Прочие Детективы
- Триллеры
- Шпионские детективы
Проза
- Афоризмы
- Военная проза
- Историческая проза
- Классическая проза
- Контркультура
- Магический реализм
- Новелла
- Повесть
- Проза прочее
- Рассказ
- Роман
- Русская классическая проза
- Семейный роман/Семейная сага
- Сентиментальная проза
- Советская классическая проза
- Современная проза
- Эпистолярная проза
- Эссе, очерк, этюд, набросок
- Феерия
Любовные романы
- Исторические любовные романы
- Короткие любовные романы
- Любовно-фантастические романы
- Остросюжетные любовные романы
- Порно
- Прочие любовные романы
- Слеш
- Современные любовные романы
- Эротика
- Фемслеш
Приключения
- Вестерны
- Исторические приключения
- Морские приключения
- Приключения про индейцев
- Природа и животные
- Прочие приключения
- Путешествия и география
Детские
- Детская образовательная литература
- Детская проза
- Детская фантастика
- Детские остросюжетные
- Детские приключения
- Детские стихи
- Детский фольклор
- Книга-игра
- Прочая детская литература
- Сказки
Поэзия и драматургия
- Басни
- Верлибры
- Визуальная поэзия
- В стихах
- Драматургия
- Лирика
- Палиндромы
- Песенная поэзия
- Поэзия
- Экспериментальная поэзия
- Эпическая поэзия
Старинная литература
- Античная литература
- Древневосточная литература
- Древнерусская литература
- Европейская старинная литература
- Мифы. Легенды. Эпос
- Прочая старинная литература
Научно-образовательная
- Альтернативная медицина
- Астрономия и космос
- Биология
- Биофизика
- Биохимия
- Ботаника
- Ветеринария
- Военная история
- Геология и география
- Государство и право
- Детская психология
- Зоология
- Иностранные языки
- История
- Культурология
- Литературоведение
- Математика
- Медицина
- Обществознание
- Органическая химия
- Педагогика
- Политика
- Прочая научная литература
- Психология
- Психотерапия и консультирование
- Религиоведение
- Рефераты
- Секс и семейная психология
- Технические науки
- Учебники
- Физика
- Физическая химия
- Философия
- Химия
- Шпаргалки
- Экология
- Юриспруденция
- Языкознание
- Аналитическая химия
Компьютеры и интернет
- Базы данных
- Интернет
- Компьютерное «железо»
- ОС и сети
- Программирование
- Программное обеспечение
- Прочая компьютерная литература
Справочная литература
Документальная литература
- Биографии и мемуары
- Военная документалистика
- Искусство и Дизайн
- Критика
- Научпоп
- Прочая документальная литература
- Публицистика
Религия и духовность
- Астрология
- Индуизм
- Православие
- Протестантизм
- Прочая религиозная литература
- Религия
- Самосовершенствование
- Христианство
- Эзотерика
- Язычество
- Хиромантия
Юмор
Дом и семья
- Домашние животные
- Здоровье и красота
- Кулинария
- Прочее домоводство
- Развлечения
- Сад и огород
- Сделай сам
- Спорт
- Хобби и ремесла
- Эротика и секс
Деловая литература
- Банковское дело
- Внешнеэкономическая деятельность
- Деловая литература
- Делопроизводство
- Корпоративная культура
- Личные финансы
- Малый бизнес
- Маркетинг, PR, реклама
- О бизнесе популярно
- Поиск работы, карьера
- Торговля
- Управление, подбор персонала
- Ценные бумаги, инвестиции
- Экономика
Жанр не определен
Техника
Прочее
Драматургия
Фольклор
Военное дело
Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 97
Отначало апачите бяха скептично настроени. Те помнеха жестоките постъпки на Крук от миналото, когато той бе Сивия вълк, преследвал Кочис и чирикахуаите, но скоро откриха, че той смята да държи ни думата си. Дажбите станаха повече, агентите и търговците престанаха да ги мамят, нямаше войници, които да ги малтретират, а Сивия вълк ги окуражаваше да увеличават стадата си и да търсят по-добри места за отглеждане на царевица и боб. Те бяха отново свободни, макар и в пределите на резервата.
Но не можеха да забравят своите роднини, които бяха действително свободни в Мексико, и винаги имаше по няколко младежи, които се измъкваха на юг, и по няколко, които се връщаха с възбуждащи новини за приключения и щастлив живот. Крук също много разпитваше за чирикахуаите и за намиращите се в Мексико апачи от Уорм Спрингс. Той знаеше, че е само въпрос на време те да извършват набег през границата и разбираше, че трябва да е готов да ги посрещне. Напоследък правителството на Съединените щати бе подписало съглашение с правителството на Мексико, разрешаващо на войниците от двете страни да пресичат границата при преследване на враждебно настроени апачи. Той се готвеше да се възползува от това съглашение, като се надяваше, че така ще попречи на цивилните от Аризона и Ню Мексико да го принудят да започне война.
„Много често се случва — казва Крук, — щото граничните вестници… разпространяват всякакви преувеличения и лъжи за индианците, които биват препечатвани във вестници с безупречна репутация и широко разпространение в другите части на страната, докато индианската версия на събитията рядко може да се чуе. По този начин хората в страната получават погрешно впечатление за събитията. И тъй, когато се стигне до въстание, общественото внимание е насочено към индианците и само техните престъпления и жестокости биват осъждани, докато лицата, чиито несправедливости са ги принудили да тръгнат по този път, минават между капките и са най-гласовити в обвиненията си. Никой не знае това по-добре от индианеца и следователно за него е оправдано да не вижда справедливост в едно правителство, което наказва само него, а разрешава на белия човек да го ограбва както си иска.“
Мисълта за нова война с апачите предизвикваше у Крук крайно отвращение. Той съзнаваше, че е практически невъзможно да ги покори в суровата страна, където щяха да се водят боевете. „Като преценим всички засегнати интереси, ние не можем да си позволим да воюваме с тях — признаваше откровено той. — Като нация ние сме доста виновни за съществуващото положение. Следователно ние трябва да ги убедим, че оттук насетне ще бъдем справедливи с тях, че ще ги закриляме от посегателствата на белите хора.“
Крук вярваше, че ще може да убеди Херонимо и другите партизански водачи в своите добри намерения — не като се сражава, а като разговаря с тях. Най-подходящото място за това щеше да бъде едно от техните собствени убежища в Мексико, където нямаше да има безскрупулни подпалвачи на индиански войни и разпространяващи слухове вестници, които да разпалват война — източник на печалби и на нови земи за заграбване.
Докато очакваше някой набег през границата, който да му даде повод да навлезе в Мексико, Крук формираше своя „експедиционен корпус“, без да вдига излишен шум. Той се състоеше от около петдесет внимателно подбрани войници и цивилни преводачи и от двеста млади апачи от резерватите, повечето от които по едно или друго време бяха участвували в набези от Мексико. През първите седмици на 1883 г. той придвижи част от този отряд на юг по релсите на новата железопътна линия Саудърн Пасифик, които пресичаха Аризона и стигаха на около петдесет мили от границата. На 21 март трима второстепенни вождове — Чато, Чиуауа и Бонито, нападнаха миньорски лагер близо до Тумбстоун. Веднага след като научи за този инцидент, Крук започна окончателна подготовка за навлизане в Мексико. Но едва след седмици неговите разузнавачи откриха основния лагер на чирикахуаите в планините Сиера Мадре (Мексико).
През Сезона, когато листата са тъмнозелени (май), Херонимо поведе един набег срещу мексиканци — собственици на ранчо, за да се снабди с добитък. Мексиканските войници започнаха преследване, но Херонимо им направи засада, наказа ги жестоко и избяга. Когато апачите се връщаха в базата си, един от оставените за охрана мъже пресрещна Херонимо и му каза, че Сивия вълк (Крук) е превзел лагера им и е пленил всички жени и деца.
Хасон Бетсинес, един от братовчедите на Херонимо, който яздеше с отряда на апачите, разказва впи следствие как Херонимо избрал двама от по-старите си воини, за да слязат с бяло знаме при Сивия вълк и да разберат за какво е дошъл. „Вместо да се върнат при Херонимо — казва Бетсинес, — двамата мъже се изкачиха само до половината път и ни повикаха да слезем долу… Воините ни слязоха по планинския склон и отидоха при палатката на генерал Крук, къде то след продължителен разговор между водачите пие се предадохме на генерала.“
Всъщност Херонимо на три пъти продължителни разговаря с Крук, преди да постигнат съгласие. Водачът на апачите заяви, че винаги е желал мира, но че лоши бели хора са се отнесли зле с него в Сан Карлос. Крук се съгласи, че това вероятно е така, но ако Херонимо иска да се върне в резервата, Сивия вълк ще се постарае да се отнасят с него справедливо. Но всички чирикахуаи, които желаят да се завърнат, ще трябва да се занимават със земеделие и животновъдство, за да се препитават. „Няма да ви отнема оръжията — добави Крук, — защото не се страхувам от вас.“
Откровеността, с която разговаряше Крук, се хареса на Херонимо, но когато генералът съобщи, че трябва да потегли с колоната си обратно за Аризона най-късно на следващия ден, Херонимо реши да го изпита, за да е сигурен, че Крук наистина му вярва. Вождът на апачите заяви, че ще му трябват няколко месеца, за да събере всичките си хора: „Аз ще остана тук, докато не събера и последния мъж, жена и дете чирикахуаи.“ Чато също трябваше да остане, за да му помага. Двамата заедно щяха да доведат всички хора в Сан Карлос.
За изненада на Херонимо Крук прие предложението. На 30 май колоната потегли на север. С нея отпътуваха 251 жени и деца и 123 воини, включително Локо, Мангас (синът на Мангас Колорадо), Чиуауа, Бонито и даже сбръчканият стар Нана — всички бойни вождове, с изключение на Херонимо и Чато.
Изминаха осем месеца и дойде ред на Крук да бъде изненадан. Верни на дадената дума, Херонимо и Чато прекосиха границата през февруари 1884 г. и бяха съпроводени до Сан Карлос. „За съжаление Херонимо сгреши, като водеше със себе си голямо стадо добитък, откраднат от мексиканците — казва Хасон Бетсинес. — Херонимо смяташе, че това е в реда на нещата, тъй като просто осигурява хората си с добър запас храна. Властите погледнаха на това по съвсем друг начин и отнеха добитъка.“
Честният Сив вълк заповяда добитъкът да бъде продаден и след това върна получените 1762,50 долара на мексиканското правителство за обезщетение на първоначалните собственици, ако могат да ги открият.
В продължение на повече от година генерал Крук можеше да се похвали, че „никакво безчинство или грабеж от какъвто и да е род“ не са извършени от индианците от Аризона и Ню Мексико. Херонимо и Чато си съперничеха в развитието на своите лагери, а Крук наблюдаваше внимателно агента им, за да е сигурен, че отпусканите дажби са достатъчни. Но извън резервата и армейските постове критикуваха Крук заради прекалено либералната му политика спрямо апачите. Вестниците, които той бе осъдил за разпространяването на „всякакви преувеличения и лъжи за индианците“, сега се обърнаха срещу него. Някои от разпространителите на слухове стигнаха дотам да твърдят, че Крук се предал на Херонимо в Мексико и сключил сделка с вожда на чирикахуа, за да си спаси живота. Що се отнася до Херонимо, от него те направиха особено опасен демон, като измисляха десетки истории за жестокости и призоваваха виджилантите64 да го обесят, щом правителството не взема мерки. Мики Фрий, официалният преводач при чирикахуаите, разказа на Херонимо за тези вестникарски истории. „Когато човек се мъчи да върши добри дела — бе коментарът на Херонимо, — такива истории не бива да се пишат във вестниците.“
- Предыдущая
- 97/107
- Следующая
