Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 52

Що се отнася до лейтенант Уитман, осъдителната защита на апачите сложи край на военната му кариера. Той преживя три военнополеви съдилища по смехотворни обвинения и след още няколко години служба без повишение подаде оставка.

Клането при Кемп Грант обаче привлече вниманието на Вашингтон върху апачите. Президентът Грант описа нападението като „стопроцентово убийство“ и заповяда на армията и на Бюрото по индианските въпроси да вземат спешни мерки за установяване на мир в Югозапада.

През юни 1871 г. генерал Джордж Крук пристигна в Тусон, за да поеме командването на военното управление в Аризона. Няколко седмици по-късно Винсънт Колиър, специален представител на Бюрото по индианските въпроси, дойде в Кемп Грант. Двамата мъже бяха крайно заинтересовани от уреждането на среща с водещите апачески вождове, особено с Кочис.

Колиър се срещна първо с Ескиминсин с надежда да го убеди да се върне към мира. Ескиминсин слезе от планините и заяви, че ще се радва да разговаря за мир с комисаря Колиър. „Комисарят вероятно е мислил, че ще срещне един голям капитан — тихо каза Ескиминсин, — но той вижда само един много злочест човек, а не капитан. Ако комисарят ме беше срещнал преди около три месеца, той щеше да види в мен един капитан. Тогава аз имах много хора, но много бяха изклани. Сега имам малко хора. Откакто напуснах това място, аз живея наблизо. Знаех, че имам приятели тук, но се страхувах да се върна. Никога не съм имал много за казване, но мога да кажа, че обичам това място. Казах всичко, което трябваше да казвам, защото имам малко хора, за които да говоря. Ако не беше клането, сега тук щеше да има много повече хора, но след клането кой би могъл да издържи? Когато сключих мир с лейтенант Уитман, сърцето ми беше много голямо и щастливо. Хората от Тусон и Сан Хавиер трябва да са луди. Те действуваха, като че нямат нито глави, нито сърца… Те сигурно са жадни за нашата кръв… Тези хора от Тусон пишат във вестниците и предлагат своя разказ. Апачите нямат кой да разкаже за станалото от тяхно име.“

Колиър обеща да предаде разказа на апачите на Великия баща и на белите хора, които никога не го бяха чували.

— Аз мисля, че бог ти е дал добро сърце и дойде да ни видиш, или си имал добри баща и майка, та си станал толкова човечен.

— От бога е — обяви Колиър.

— От него — каза Ескиминсин, но присъствуващите бели мъже не разбраха при превода дали той потвърди чутото, или зададе въпрос.

Следващият вожд в програмата на Колиър бе Делшай от апачите тонто. Делшай беше набит, широкоплещест мъж на около тридесет и пет години. На едното си ухо той носеше сребърно украшение, изражението на лицето му бе свирепо; вождът все подтичваше, като че ли постоянно бързаше за някъде. Още през 1868 г. бе решил да държи тонто в мир и използуваше като своя агенция Кемп Макдауъл, на западния бряг на Рио Верде. Делшай обаче установи, че войниците със сини куртки са склонни към предателство. Веднъж един офицер бе стрелял с едри сачми в гърба на Делшай, а защо, вождът така и не можа да разбере. Той бе напълно сигурен, че лекарят на поста се опита да го отрови. След това Делшай стоеше настрана от Кемп Макдауъл.

Комисарят Колиър пристигна в Кемп Макдауъл към края на септември с пълномощия да използува войниците, за да установи връзка с Делшай. Макар че кавалерийските и пехотните отряди използуваха бели знамена, димни сигнали и нощни огньове, Делшай не искаше да отговори, преди внимателно да е проучил намеренията на сините куртки. По времето, когато той се съгласи да се срещне с капитан Нетървил в долината Сънфлауър (31 октомври 1871 г.), комисарят Колиър се бе върнал във Вашингтон, за да изготви доклада си. Копие от забележките на Делшай бе изпратено на Колиър.

„Аз не искам повече да бягам из планините — каза Делшай. — Искам да сключа един голям договор… Ще спазвам думата си, докато камъните се стопят.“ Но той не искаше да заведе тонтите обратно в Кемп Макдауъл. Това място не бе добро (в края на краищата той бе стрелян и тровен там). Тонтите предложиха да живеят в долината Сънфлауър, близо до планините, за да могат да събират плодове и да ходят на лов за диви животни.

„Ако главният капитан в Кемп Макдауъл не постави поста, където аз казвам — настоя той, — аз не мога да направя нищо повече, защото бог създаде белия човек и бог създаде апача и апачът има право върху страната толкова, колкото и белият човек. Искам да сключа договор, който ще е траен, за да можем и двамата да пътуваме из страната и да нямаме неприятности. Щом се сключи договорът, ще поискам парче хартия, за да мога да пътувам из страната като бял човек. Ще сложа долу един камък, за да покажа, че когато той започне да се топи, договорът ще да бъде нарушен. Ако сключа договор, ще очаквам главният капитан да идва при мен винаги, когато пратя да го повикат, и аз ще правя същото, когато той изпрати да ме повикат. Ако сключим договор и главният капитан не изпълни обещанията си към мен, аз ще сложа думата му в една дупка и ще я покрия с мръсотии. Аз обещавам, че когато се сключи договор, белите хора или войниците ще могат да оставят навън всичките си коне и мулета, без някой да ги пази, и ако някой апач открадне дори един, аз ще си прережа гърлото. Искам да сключа голям договор и ако американците нарушат договора, аз не искам повече неприятности — белият човек може да тръгне по един път, а аз да тръгна по друг… Кажете на главния капитан в Кемп Макдауъл, че ще отида да се срещна с него след дванадесет дни.“

В Каняда Аламоса, агенция, създадена от Бюрото по индианските въпроси на четиридесет и две мили югозападно от форт Крейг, Ню Мексико, Колиър бе най-близо до Кочис. Там той разговаря с двама членове на отряда на Кочис. Те му казаха, че вождът на чирикахуа е бил в Мексико, но мексиканското правителство дало награда от триста долара за апачески скалп и тогава разузнавателни отряди започнали да ги нападат в планините на Сонора. Те се разпръснали и вече се завръщали по старите си земи в Аризона. Кочис е някъде в Драгунските планини.

Изпратиха куриер да намери Кочис, но когато човекът навлезе в територията Аризона, той неочаквано срещна генерал Крук, който отказа да признае пълномощията му за проникване в лагера на Кочис. Крук заповяда на куриера да се върне незабавно в Ню Мексико.

Крук искаше Кочис за себе си и за да го намери мъртъв или жив, той заповяда пет кавалерийски роти да претърсват планините Чирикахуа. Сивия вълк бе името, което апачите дадоха на генерал Крук. Кочис се изплъзна от Сивия вълк, като пресече границата на Ню Мексико. Той изпрати вестоносец до Звездния вожд, генерал Гордън, Грейнджър, в Санта Фе, като му съобщи, че ще се срещне с него в Канада Аламоса, за да разговарят за мир.

Грейнджър пристигна в теглен от шест мулета санитарен фургон с малка охрана, а Кочис го очакваше. Встъпителните думи бяха съвсем кратки. И двамата мъже нямаха търпение да уредят нещата. За Грейнджър това бе случай да си спечели слава на човек, приел капитулацията на великия Кочис. За Кочис това бе краят на пътя. Той бе почти шестдесетгодишен и бе много уморен. В дългата му до раменете коса преобладаваха сребърните нишки.

Грейнджър обясни, че мирът е възможен само ако чирикахуаите се съгласят да се заселят в резерват. „Нито един апач няма да може да напуска резервата без писмен пропуск от агента — каза генералът — и по никакъв повод няма да се дава позволение за преминаване на границите на старото Мексико.“

Кочис отговори със спокоен глас, като жестикулираше рядко: „Слънцето палеше над главата ми и ме хвърли в огън. Кръвта ми е в огън, но аз пристигнах в тази долина и пих от тези води и се измих в тях и те ме охладиха. Сега, когато съм охладен, дойдох при вас с разтворени обятия, за да живея в мир. Аз говоря открито и не искам да лъжа или да ме лъжат. Искам добър, здрав и траен мир. Когато бог създаде света, той даде една част на белия човек, а друга — на апача. Защо стана така? Защо те се събраха заедно? Сега, когато трябва да говоря, слънцето, луната, земята, въздухът, водите, птиците и зверовете, дори неродените деца ще се радват на думите ми. От дълго време белите мъже ме търсят. Аз съм тук. Какво искат те? Те ме търсиха толкова дълго — защо съм толкова важен? Щом съм толкова важен, защо не отбелязвате мястото, където стъпвам, и не гледате, когато плюя? Койотите ходят нощем, за да крадат и убиват. Не мога да ги видя — не съм бог. Аз вече не съм вожд на искиминсин.