Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 107

Когато това безумие свърши, Големия крак и по вече от половината му хора бяха мъртви или сериозно ранени; броят на убитите бе 135 души, но много от ранените изпълзяха настрана и умряха впоследствие. Според едно преброяване окончателният брой на мъртвите е почти триста от първоначалните 350 мъже, жени и деца. Войниците загубиха двадесет и пет убита и тридесет и девет ранени, повечето засегнати от собствените им куршуми и шрапнели,

След като ранените кавалеристи бяха изпратени към агенцията в Пайн Ридж, отряд войници премина през бойното поле в Ундид Ний, събра останалите живи индианци и ги натовари на фургони. Тъй като към края на деня стана ясно, че приближава виелица, оставиха мъртвите индианци там, където бяха паднали (Когато след виелицата в Ундид Ний се върна група натоварена с погребването на мъртвите, тя намери труповете, включително и този на Големия крак, замръзнали в нелепи пози.)

Фургоните с ранените сиукси (четирима мъже и четиридесет и седем жени и деца) пристигнаха в Пайк Ридж след залез-слънце. Тъй като всички налични казармени помещения бяха пълни с войници, индианците бяха оставени да лежат в откритите фургони на лютия студ, докато един некадърен армейски офицер диреше подслон. Накрая отвориха мисията на англиканската църква, извадиха пейките и разпръснаха сено върху грубия под.

Бе четвъртият ден след Коледа на лето господне 1890. Когато първите разкъсани и кървящи тела бяха внесени в осветената със свещи църква, тези, които бяха в съзнание, можеха да видят зелената коледна украса, закачена по откритите подпокривни греди. Над олтара бе окачено знаме с грубо изрисуван надпис:

За автора

Интересът към индианците и заселването на Запада е станал част от живота на Ди Браун. За да напише „Погребете сърцето ми в Ундид Ний“, той е търсил и проучвал сведения и документи от срещите и съветите, договорите и преговорите между белите и индианците повече от две години. Петнадесет от осемнадесетте му труда са върху историята на Запада, а три са посветени на Гражданската война.

Първият му приятел от детството е едно индианско момче, което ходело с Браун на всички индиански и каубойски филми и се радвало възторжено заедно с другите от публиката, когато заселниците или кавалерията побеждавали. „Веднъж го попитах защо го прави — спомня си Браун — и той ми отговори: «’Щото не са истински индианци!» За него те бяха само актьори. Всички книги за индианците по онова време бяха карикатури и жалки пародии и по-късно разбрах, че и в тях индианците не са истински.“

Браун е завършил Арканзаския държавен педагогически колеж, а после влиза в Университета „Джордж Вашингтон“ в Уошингтън. Той е роден изследовател, обича да се рови в оригинални източници и винаги е използвал този метод за написване на книгите си.

Информация за текста

$id = 6254

$source = Моята библиотека

Обработка на карти и снимки: elemagan

Издание:

Ди Браун. Погребете сърцето ми в Ундид Ний

Американска. Първо издание

Рецензент: Людмил Димитров Станчев

Завеждащ редакция: Вилиана Семерджиева

Редактор: Галина Кръстева

Библиотечно оформление: Жеко АЛЕКСИЕВ

Художник на корицата: Текла Алексиева

Художник на илюстрациите: Николай Пекарев

Художествен редактор: Петър Кръстев

Технически редактор: Пенка Гроздева

Коректор: Снежина Кокенова

Дадена за набор октомври 1988 г.

Подписана за печат юли 1989 г.

Излязла от печат август 1989 г.

Формат 32/84/108.

Печатни коли 30,50. Издателски коля 25,62.

УИК 25,72.

Поръчка на издателството Еко 367/88.

Цена 2,60 лв.

Държавно издателство „Земиздат“, София

ДП „Георги Димитров“ — София