Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 105

Към средата на ноември в резервата на сиуксите Танцът на духовете се изпълняваше повсеместно и почти всички други дейности се преустановиха. Учениците не посещаваха училищата, магазините бяха празни, на малките ферми не се работеше. Уплашеният агент от Пайн Ридж телеграфира във Вашингтон: „Индианците танцуват в снега и са подивели и полудели… Трябва ни охрана и то веднага. Водачите трябва да бъдат арестувани и затворени в някой военен пост, докато нещата се уталожат, и това трябва да се направи незабавно.“

Ниския бик поведе групата си от вярващи надолу към безплодните земи по река Уайт и за няколко дий броят им нарасна на повече от три хиляди. Като не обръщаха внимание на мразовитото време, те си слагаха ризите на духовете и танцуваха всеки ден от изгрев-слънце до късна нощ. Ниския бик каза на танцьорите да не се страхуват, ако войниците дойдат да спрат ритуала: „Конете им ще потъват в земята — каза той. — Ездачите ще скочат от конете си, но и те ще потънат в земята.“

В агенцията Шайен Ривър отрядът на Големия крак се увеличи до шестстотин души, главно вдовици. Когато агентът се опита да се намеси, Големия крак изведе танцьорите извън резервата в едно свещено място на Дийн Крийк.

На 20 ноември Бюрото по индианските въпроси във Вашингтон заповяда на агентите по места да съобщят по телеграфа имената на всички „инициатори на размирици“ измежду танцьорите. Във Вашингтон бързо съставиха списък и го изпратиха в щаба на армията на Мечото палто Майлс в Чикаго. Майлс прочете името на Седящия бик сред „инициаторите“ и веднага реши, че той е виновен за всички размирици.

Майлс знаеше, че ако войниците арестуват насила Седящия бик, ще има неприятности. Той искаше да отстрани вожда безшумно. За да осъществи намерението си, Мечото палто се обади на един от малкото бели мъже, на които Седящия бик симпатизираше или вярваше — Бъфало Бил Коди. Бъфало Бил се съгласи да посети Седящия бик и да се опита да го убеди да дойде в Чикаго на съвещание с Майлс. (От документите не става ясно дали Коди е знаел, че ако успее в мисията си, изпраща Седящия бик във военен затвор.)

Когато пристигна в Стендинг Рок Бъфало Бил срещна един агент, който отказа да му сътрудничи. Като се страхуваше, че Бъфало Бил ще обърка опита за арест и само ще разгневи Седящия бик, Маклафлин бързо уреди с Вашингтон да бъдат оттеглени пълномощията на шоумена. Без да се срещне със Седящия бик, Коди напусна Стендинг Рок в лошо настроение и се върна в Чикаго.

Междувременно армията вече бе изпратила войски в Пайн Ридж и положението в резервата бе доста напрегнато. Изпратиха там бившия агент, доктор Валънтайн Макгиликъди, да препоръча мерки за разрешаване на трудностите. „Аз не бих прекъснал ритуалите (танците) — каза Макгиликъди. — Идването на войските изплаши индианците. Ако адвентистите на седмия ден подготвят одеждите си за второто пришествие на Спасителя, няма да пратим армията на Съединените щати, за да им попречи. Защо индианците да не могат да имат същите права? Ако войската остане, със сигурност ще възникнат неприятности.“ Тази гледна точка обаче не се наложи. На 12 декември подполковник Уилям Дръм, командуващ войските във форт Иейтс, получи заповед от генерал Майлс „да отведе под стража личността Седящия бик. Обадете се на индианския агент (Маклафлин), за да сътрудничи и да окаже съдействието, необходимо за най-добро осъществяване на посочената цел“.

Точно преди изгрев-слънце на 15 декември 1890 г., четиридесет и трима индиански полицаи обкръжиха дървената къща на Седящия бик. На три мили разстояние чакаше един кавалерийски ескадрон като резерва, ако потрябва. Лейтенант Бичата глава — индианският полицай, който командуваше отряда, намери Седящия бик заспал на земята. Когато го събудиха, вождът погледна недоверчиво Бичата глава.

— Какво правиш тук? — запита той.

— Ти си арестуван — каза Бичата глава — и трябва да дойдеш в агенцията.

Седящия бик се прозя и седна.

— Добре — отговори той. — Почакайте да се облека и ще дойда с вас.

Той поиска от полицаите да оседлаят коня му.

Когато излезе от къщата със Седящия бик, Бичата глава видя, че тълпа изпълнители на Танца на духовете се събира отвън. Те бяха четири пъти повече от полицаите. Един от танцьорите, Хвани мечката, се приближи до Бичата глава и извика:

— Ти мислиш, че ще го отведеш, но няма да успееш.

— Върви! — каза тихо на затворника Бичата глава. — Не слушай никого!

Но Седящия бик започна да се опъва, като принуди Бичата глава и сержант Червената томахавка да го повлекат към коня му.

В този момент Хвани мечката отметна одеялото си и откри пушката си. Той стреля към Бичата глава я го рани в страната. Докато падаше, Бичата глава се опита да застреля нападателя си, но вместо това улучи Седящия бик. В същия момент Червената томахавка простреля Седящия бик в главата и го уби.

По време на стрелбата старият циркаджийски кон, който Бъфало Бил подари на Седящия бик, започна да изпълнява номерата си. Той се изправи, вдигна едното си копито и на присъствуващите се стори, че изпълнява Танца на духовете. Но веднага след като конят спря танца си и се отдалечи, сражението бе възобновено и само идването на кавалерийския отряд спаси индианската полиция от унищожение.

Глава деветнадесета

Ундид Ний

Ако не беше Танца на духовете да крепи духа им, в своята скръб и ярост след убийството на Седящия бик сиуксите може би щяха да въстанат срещу топовете на войниците. Но вярата им, че белите хора скоро ще изчезнат и че мъртвите роднини и приятели на индианците ще се завърнат, когато поникне новата зелена трева, бе толкова всеобхватна, че те не се заеха да си отмъщават. Останалите без вожд хънкпапа обаче бягаха със стотици от Стендинг Рок, като търсеха убежище в някои от лагерите на Танца на духовете или при последния от великите вождове — Червения облак, в Пайн Ридж. През Луната, когато елените сменят рогата си (17 декември) около сто от тези бегълци пристигнаха в лагера на минеконжуите на Големия крак близо до Чери Крийк. Същия ден министерството на войната издаде заповед за арестуването и затварянето на Големия крак. Той бе един от „инициаторите на размирици“.

Веднага след като научи за убийството на Седящия бик, той поведе хората си към Пайн Ридж, като се надяваше, че Червения облак ще ги закриля от войниците. По пътя той се разболя от пневмония, получи кръвоизлив и трябваше да пътува с фургон. На 28 декември, когато бяха близо до Поркюпайн Крийк, минеконжуите забелязаха, че се приближават четири кавалерийски ескадрона. Големия крак незабавно нареди да издигнат над фургона бяло знаме. В два часа следобед той се надигна от одеялата си, за да приветствува майор Семюъл Уайтсайд от Седми кавалерийски полк на САЩ. Одеялата на Големия крак бяха изцапани с кръв от дробовете му, а докато дрезгаво шепнеше на Уайтсайд, от носа му падаха червени капки и замръзваха от лютия студ.