Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 103

След края на сезона той се върна в Стендинг Рок с два подаръка от Бъфало Бил — голямо бяло сомбреро и обучен кон. Конят бе научен да сяда на земята и да вдига едното си копито при изстрел.

През 1887 г. Бъфало Бил покани Седящия бик да придружи представлението му за турне из Европа, но вождът отклони поканата: „Аз съм необходим тук. Все повече се говори за отнемане на земите ни.“

Опитът за заграбване на земята започна през следващата година, когато от Вашингтон пристигна комисия с предложение да се раздели големият сиукски резерват на шест по-малки резервата, като девет милиона акра се предоставят за заселване от белите. За тези земи комисарите предложиха на индианците по петдесет цента на акър. Седящия бик незабавно започна да действува, за да убеди Гал и Джон Грас, че сиуксите не трябва да се съгласяват на подобна измама — те нямат повече излишна земя. Около месец комисарите се мъчеха да убедят индианците от Стендинг Рок, че Седящия бик ги заблуждава, че отказът от земята е в тяхна полза и че ако не подпишат, могат \да загубят земята и без компенсация. Само двадесет и двама сиукси подписаха в Стендинг Рок. След като не успяха да получат необходимите три четвърти от подписите в агенциите Стендинг Рок и Лоуър Брюле, комисарите се отказаха. Без да посетят Пайн Ридж или Роузбъд, те се върнаха във Вашингтон и препоръчаха правителството да игнорира договора от 1868 г. и да отнеме земите без съгласието на индианците.

През 1888 г. правителството на Съединените щати още не бе готово да наруши едностранно договора, но през следващата година Конгресът предприе първата стъпка към осъществяването на подобно действие, ако стане нужда. Политиците предпочитаха да принудят индианците да продадат голяма част от резервата си от страх, че тя ще им бъде отнета насила, ако откажат да я отстъпят. Ако планът се осъществеше, правителството нямаше да наруши договора.

Като знаеха, че индианците вярват на генерал Джордж Крук, длъжностните лица във Вашингтон първо го убедиха, че ако не се съгласят доброволно да раздробят резервата си, сиуксите ще загубят всичко. Крук прие да председателствува новата комисия и бе упълномощен да предложи на индианците по 1,50 долара на акър (вместо петдесетте цента, предложени от предната комисия).

Заедно с двама сериозни политици, Чарлз Фостър от Охайо и Уилям Уорнър от Мисури, Крук пристигна в големия сиукски резерват през май 1889 г. Той твърдо реши да получи необходимите три четвърти от подписите на пълнолетните мъже. Трите звезди остави синята си униформа в Чикаго и се приготви да се срещне с бившите си врагове, облечен в омачкан костюм от сив вълнен плат. Той избра умишлено агенцията Роузбъд за първия съвет. След убийството на Петнистата опашка индианците брюле бяха разделени на групи и Крук смяташе, че те едва ли ще се изправят като един срещу подписването на отказа от земята си.

Крук не бе предвидил, че Мечката с кухия рог ще настоява комисарите да съберат вождовете на шестте агенции на един съвет, вместо да пътуват от една на друга. „Вие искате да оправите всичко тук — каза на комисията Мечката с кухия рог, — а после да отидете в другите агенции и да им кажете, че сме подписали.“

Крук отговори, че Великия баща е заповядал на комисарите да се съветват с индианците в отделните агенции, „защото сега е пролет и ако всички се съберат на едно място, реколтата ще пострада“. Въпреки това Мечката с кухия рог отказа да сътрудничи, същото направи и Високия ястреб:

— Земята, която сега задели за нас, е съвсем малко парче — каза Високия ястреб, — а аз очаквам децата ми да имат деца и внуци и да се пръснат по цялата страна, а сега искаш да отрежа „инструмента“ си и да не създавам повече деца.

Жълтата коса каза:

— Когато ви даваме земя, ние никога не си я вземаме обратно, затова този път искаме да обмислим добре, преди да ви отстъпим земята.

— Белите хора на Изток са като птици — им каза Крук. — Те снасят яйцата си всяка година и за тях няма достатъчно място на Изток и те трябва да си търсят място другаде. Затова отиват на Запад, вече сте ги видели през последните няколко години. Така те продължават да идват и ще идват, докато не завземат цялата тази страна и вие не можете да им попречите… Всичко се решава във Вашингтон от мнозинството, а тези хора идват на Запад и виждат, че индианците имат много земя, която не използуват, и те казват: „Искаме тази земя!“.

След девет дни спорове и разговори брюле послушаха съвета на Крук и подписаха. Първият подпис върху съглашението бе на Кучето врана — убиеца на Петнистата опашка.

През юни в Пайн Ридж комисарите трябваше да се справят с Червения облак, който показа силата си, като обкръжи съвета с неколкостотин от своите воини на коне. Макар че Червения облак и верните му помощници се държаха твърдо, комисарите успяха да получат около половината от подписите на оглалите. За да наваксат разликата, те тръгнаха към по-малките агенции Лоуър Брюле, Кроу Крийк и Шайен Ривър и там събраха необходимите им подписи. На 27 юли те пристигнаха в Стендинг Рок. Там щеше да се реши всичко. Ако мнозинството от хънкпапа и чернокраките сиукси откажеха да подпишат, съглашението щеше да пропадне.

Седящия бик взе участие в първите съвети, но мълча. Присъствието му бе достатъчно, за да бъде устойчива стената на опозицията. „Индианците внимаваха много — казва Крук, — но не личеше да са съгласни. Държането им бе по-скоро като на хора, които за себе си са взели решение и слушат само от любопитство, за да видят какви нови аргументи ще им изтъкнат.“

Джон Грас бе главният говорител на сиуксите в Стендинг Рок. „Когато имахме много земя — каза той, — ние можехме да ви я продаваме по цените, които пи предлагахте, но сега ни е останала само една малка част, която можем да отделим и вие желаете да купите остатъка. Ние няма да предложим нашата земя за продажба. Великия баща ни притиска да продадем земята. По тази причина смятаме, че цената, която се предлага за тази земя, не е достатъчна и следователно не искаме да продадем земята по тази цена.“

Седящия бик и последователите му, естествено, не искаха да продават на никаква цена. Както каза Бялата гръмотевица на комисията на Доуис преди шест години, за тях земята бе „най-скъпото нещо на света“.

След няколко дни безплодни дискусии Крук разбра, че не може да спечели привърженици на общите съвети. Той нае агента Маклафлин да внуши на отделни индианци, че ако откажат да подпишат, правителството ще отнеме земята им. Седящия бик оставаше непреклонен. Защо трябва индианците да продадат земята си, за да спестят на правителството на Съединените щати неудобството да наруши договора и да я получи?

Бялата коса Маклафлин уреди тайни срещи с Джон Грас. „Аз разговарях с него, докато той се съгласи да се изкаже за ратифицирането и да го подпомага — казва впоследствие Маклафлин. — Накрая ние подготвихме речта, която той трябваше да произнесе, за да се откаже безболезнено от бившата си позиция, като по този начин получи активната поддръжка на другите вождове и да уреди въпроса.“

Без да уведоми Седящия бик, Маклафлин организира последния съвет с комисарите на 3 август. Агентът разположи своята индианска полиция в четири колони около мястото на съвета, за да предотврати всякакво нарушение от страна на Седящия бик или на някой от племенните му поддръжници. Джон Грас беше вече произнесъл речта си, която Маклафлин му помогна да напише, когато Седящия бик си проби път сред полицията и влезе в кръга на съвета.

Той проговори за първи път:

— Бих искал да кажа нещо, ако не възразявате срещу моята реч — ако не искате, няма да говоря. Никой не ни каза за този съвет и ние току-що пристигнахме.

Крук погледна към Маклафлин.

— Знаеше ли Седящия бик, че ще провеждаме съвет? — попита той.

— Да, сър — излъга Маклафлин. — Да, сър, всички знаеха.

В този момент Джон Грас и вождовете пристъпиха напред, за да подпишат съглашението. Свърши се. Големият сиукски резерват бе разбит на малки парчета, около които щяха да се надигат водите на бялата емиграция. Преди Седящия бик да се отдалечи от мястото на съвета, един репортьор го запита какво чувствуват индианците във връзка с отказа от земите им.