Ден нула - Балдачи Дейвид - Страница 14

— В армията го наричаме уред за обработка на местопрестъплението. Представлява фотоапарат с баркодер, цифров дисплей, механизъм за етикетиране и принтер. С вход за флашка, с която да прехвърлям снимките на лаптопа си. Има и цифров диктофон с електронен преобразувател, който автоматично набира това, което казвам. По принцип никак не ме бива с клавиатурите.

— Това е повече от страхотно! — възкликна Мънро.

— По-кротко, Лан — обади се Коул. — В бюджета ни едва ли някога ще има пари за закупуване на такова устройство.

— Я ми разкажи нещо повече за кучето — обърна се към нея Пулър.

— Коли. Един колега го прибра и ще се погрижи за него. Много кротко животно.

— Някой от съседите да го е чул да лае?

— То не лае — поклати глава тя. — Вероятно това е причината да са го оставили живо.

— Куче да не лае? — вдигна вежди Пулър.

— Посрещна ни, без да издаде нито звук. Може би са му оперирали гласните струни. Поне така твърди мой приятел ветеринар. — Коул сведе очи към телата на пода и добави: — Ти спомена, че са били разпитвани, но не уточни какво точно имаш предвид. Това очевидно е станало, преди да ги убият. Но защо и след това са ги подредили на канапето?

— Според мен някой е трябвало да види, че са били разпитвани. А после и да се увери, че са мъртви, благодарение на видеото.

— Искаш да кажеш, че са направили видеозапис, за да го изпратят някъде?

— Така мисля.

— Значи, ако се доберем до него, вероятно ще се сдобием с важни улики. Например да видим някой от убийците, който за миг се е мярнал в кадър. Или поне отражението му.

— Да. Ако открием записа, най-вероятно ще заловим убийците. Така че едва ли са го оставили тук. Сега най-важното е да прехвърлим телата в хладилна камера, а веднага след това да им се направи аутопсия — каза Пулър. — В противен случай можем да изгубим годните за съда доказателства, защото процесите на разлагане протичат изключително бързо. Кога според теб ще приключи твоят приятел докторът?

— Още днес, надявам се.

Пулър коленичи до тялото на Матю Рейнолдс.

— Изстрел в лицето — промърмори той. — Разстоянието е по-малко от метър, което личи от минималното разпръсване на сачмите. Лан, надявам се, че си взел проби, за да установиш калибъра.

— О, да — кимна младежът. — Още не съм ги обработил, но се надявам, че ще получим бърз отговор.

Пулър насочи вниманието си към тялото на съпругата.

— Измерих разстоянието между сачмите — промърмори той. — То заедно с отсъствието на централна рана сочи, че жената е била разстреляна от поне три метра разстояние.

— Станало е долу в мазето — кимна Коул и приклекна до него.

— Вероятно да, но това трябва да бъде потвърдено от серологичните анализи.

— А защо в мазето? — попита Коул.

— Заради шума, но това едва ли е решило проблемите им.

— В смисъл?

— Изстрелите посред нощ могат да привлекат вниманието, дори и когато са произведени в мазе. Освен това е трябвало да контролират и другите пленници. Чуели ли са изстрели, те са щели да изпаднат в паника, да започнат да крещят и да се опитат да избягат, знаейки, че идва техният ред.

Мънро щракна с пръсти и се наведе над металното куфарче за веществени доказателства, което беше донесъл със себе си. Извади няколко прозрачни найлонови пликчета, надписани и запечатани.

— Това, което казваш, вероятно ще обясни местата, на които открих тези неща — рече той.

— Разкажи ми — кимна Пулър, поемайки пликчетата едно по едно.

— Извадих този сивкав мъх от лявото ухо на момичето — започна младежът. — А белият конец открих в устата на момчето. Намерих още един такъв, закачен за левия кътник на майката.

Коул се наведе над рамото на агента и се втренчи в пликчетата.

— Бял конец в устата? — подхвърли Пулър. — Вероятно от парцала, с който са я запушили.

— А онова нещо в ухото? — попита Коул.

— Според мен е мъх от тапа, като онези в слушалките на айпод или емпетройка — обади се Мънро.

— Пускали са им музика, за да не чуват изстрелите — кимна Пулър.

— Доста гадно — рече Мънро.

— Но не обяснява употребата на пушка. Трясъкът от подобно оръжие лесно може да стигне до ушите на съседите.

Коул стана, пристъпи към прозореца и надникна навън. После рязко се обърна.

— Трясък, казваш…

— Да. И какво?

— „Трент Експлорейшън“ — обяви тя. — Може би са взривявали в неделя вечер, а кариерата е само на три километра оттук.

15

Пулър я гледаше втренчено.

— Добре, ясно — промърмори той. — Но дали тези взривове са били достатъчно силни, за да заглушат пушечните изстрели в съседната къща?

— Да, при положение че са били произведени в мазето. Ако живееш достатъчно близо до кариерата, взривовете буквално те карат да подскачаш в леглото.

— Каза, че може би са взривявали. Но не си сигурна, така ли?

— Не съм. Самата аз живея доста далеч от тук. Но „Трент“ е единствената компания, която действа в района.

— Чакай, чакай — обади се Мънро. — През онази нощ бях навън до късно заедно с приятелката си. На около три километра от тук, но в обратна посока. Въпреки това чух взривовете.

— Спомняш ли си по кое време? — бързо попита Пулър.

— Между полунощ и един часа — отвърна след кратък размисъл младежът.

— Това отговаря на предполагаемия час на смъртта. Но остава въпросът защо са застреляли само родителите, а не и децата — каза Пулър. — И защо не са убили всички с груба сила, вместо да се тревожат дали някой няма да чуе изстрелите.

Нито Коул, нито Мънро имаха отговор на тези въпроси.

— Разполагаш ли с отпечатъци на родителите на съпругата? — попита след известно време Пулър, обръщайки се към младия криминолог.

— Да. Свърших тази работа рано сутринта, още преди огледа на колата.

— Не си им казал какво е станало, нали? — тревожно го погледна Коул.

— Ами не. Старицата е прекарала удар и беше в безсъзнание. Просто й снех отпечатъците. Съпругът й ту включва, ту изключва. Наложи се да прибегна до игрички, докато снема и неговите.

— Деменция? — попита Пулър и Коул кимна. — Но има моменти на просветление?

— Понякога — обади се Коул. — Мислиш, че може да ни бъде полезен?

— Вероятно знае нещо, ако убиецът е местен — каза Пулър. — Според мен възможностите са следните: Първо, тези хора са били убити заради службата на полковник Рейнолдс в АВР. Второ, заради нещо, свързано със съпругата му. Трето, заради нещо около децата. Четвърто, заради нещо, свързано с родителите на съпругата, и, пето, заради нещо, за което все още нямаме представа.

— Може би става въпрос за случаен грабеж — подхвърли Мънро.

— Няма как — поклати глава Пулър. — Оставили са недокоснати последен модел лексус, мощен лаптоп и дори брачната халка на съпругата. Не липсват никакви ценни вещи. А и случайни грабители едва ли ще си направят труда да разпитват жертвите си.

— Родителите на съпругата със сигурност нямат врагове, а тя и децата са идвали тук само през лятото и едва ли са имали време да си създадат такива — каза Коул. — Следователно остава само полковник Рейнолдс.

— Може би си права, но ние сме длъжни да проверим всичко — отбеляза Пулър. — Открихте ли други отпечатъци?

— Да. На пощальона и на една жена от старческия дом върху вратата на хладилника. Идвала е да помага, докато мисис Халвърсън е била сама тук. Плюс отпечатъци от двамата парамедици, които са пристигнали с линейката, след като тя е получила удар.

— Това ли е всичко?

— Не. Открихме още два отпечатъка — единия на стената в дневната, другия на кухненския плот. Пуснали сме ги за проверка в нашата база данни.

— Ако ми дадете копия, ще уредя да ги проверят и при нас.

— Благодаря.

— Но как убийците са разбрали, че ще има взривове? Нима това е обществено достояние?

— Да — кимна Коул. — Съществуват строги правила за работата в откритите мини. Необходими са разрешения и утвърден график за взривяванията, които се публикуват предварително в местната преса. А живеещите наблизо се уведомяват лично. Компанията трябва да използва точно определен вид експлозиви и да измерва децибелите, тъй като има ограничения за шума. Освен това е длъжна да измерва и земните вибрации — факт, който я принуждава да взривява зарядите през осем милисекунди.