Речният бог (Книга втора) - Смит Уилбур - Страница 19

Фараонът свика военния си съвет на тайно заседание. Много по-късно научих от Кратас какво се е случило на това обсъждане. Танус естествено никога не би нарушил клетвата си да пази тайна, дори пред господарката или пред мен. Но успях да вляза под кожата на Кратас, защото този симпатичен грубиян не можеше да устои на хитрините ми.

Танус го бе повишил в ранг Най-добър от десет хиляди и му бе поверил командването на гвардията на Сините крокодили. Връзката между тях двамата бе все още здрава като каменна стена. По такъв начин Кратас, като полкови командир, имаше право на място във Военния съвет и въпреки че поради ниския си ранг нямаше право да се изказва, той правдиво преразказа пред мен и господарката всичко, което се бе случило там.

Съветът се бе разделил на стари, оглавени от Нембет, и на новоиздигнати, водени от Танус. За нещастие старите се бяха наложили над останалите.

Танус искал да изтегли основните сили обратно от границата и да ги разположи в редица от защитни укрепления по реката. В същото време възнамерявал да изпрати напред разузнавателни отряди, за да определят броя и естеството на този загадъчен враг. Ние имахме шпиони из всички северни градове, но по някаква незнайна причина още не бяхме получили от тях никакви съобщения. Той искал да разбере всичко, преди да разгърне основните военни сили за битка.

— Преди да разберем срещу кого се изправяме, не можем да измислим правилна стратегия, за да ги посрещнем — казал на съвета.

Нембет и поддръжниците му се противопоставили на всички предложения на Танус. Старият адмирал така и не прости на младия мъж унижението, когато спаси царската ладия от потапяне. Неговата съпротива се базираше по-скоро на принципа, отколкото на логика и разум.

— Няма да отстъпим нито педя от нашата свещена земя. Да се предлага това е страхливост. Ще посрещнем врага и ще го унищожим, където го открием. Няма да танцуваме и флиртуваме с него като група селски девойки.

— Господарю! — извикал Танус, разгневен от намека за страхливост. — Само глупак, един стар глупак при това, може да вземе решение, преди да научи фактите. Нямаме никакви сведения…

Било безполезно. Накрая тримата по-старши наложили становището си.

Било му заповядано незабавно да успокои духовете и да обедини оттеглящата се армия. Трябвало да останат на границата и да заемат позиция при граничните каменни стълбове. Било му забранено да се оттегли стратегически до хълмовете пред Асиут, които бяха естествена отбранителна линия, а крепостните стени зад тях образуваха втора защитна линия. Флотилията и северните корпуси бяха под пряката му команда с триста военни кораба, осигуряващи както транспорта, така и контрола върху реката.

Междувременно Нембет щял да доведе останалата част на армията, дори онези полкове от южната граница с Куш. Заплахата от вътрешността на Африка сега бе пренебрегната пред лицето на нашественика. Щом се съберат, Нембет щял да насочи тези подкрепления на север, за да се присъединят към Танус. За месец във водите при Асиут щели да се съберат четиристотин галери и една непобедима армия от шестдесет хиляди мъже. През това време Танус трябвало на всяка цена да пази границата.

Адмиралът завършил със строго нареждане:

— Освен това на господаря Хараб му се заповядва да задържи всичките си сили на границата. Не му се позволяват нападения или разузнавателни експедиции на север.

— Господарю Нембет, тези заповеди ми връзват ръцете. Ти ме лишаваш от средствата да водя предпазливо и ефикасно тази кампания — възразил напразно Танус.

Нембет бил доволен, че е успял да наложи властта си върху младия си съперник и че последният си е получил заслуженото. Около такива дребнави човешки емоции се върти съдбата на народите.

Фараонът обявил намерението си да заеме мястото си начело на армията. От хиляди години фараоните винаги са присъствали на бойното поле, когато са се водили решаващи исторически битки. Въпреки че трябваше да се възхитя от смелостта му, бих искал да не бе избирал този момент, за да я демонстрира. Фараон Мамос не беше воин и присъствието му нямаше да увеличи шансовете ни за победа. Може би духът на полковете щеше да се повиши, когато го видеха в авангарда, но същевременно той и неговата свита щяха да бъдат по-скоро спънка, отколкото помощ за господаря Танус.

Царят нямаше да пътува на север към фронтовата линия сам. Целият двор щеше да го придружи, включително главната му съпруга и синът му. Царицата имаше своя свита, а принц Мемнон — своите наставници, и така аз също щях да замина на север към Асиут и бойното поле.

Никой нито познаваше, нито разбираше този враг. Чувствах, че господарката и принцът са подложени на излишна опасност. От друга страна, безопасността на един роб не е от голямо значение, освен за самия роб. Спах малко в нощта, преди да отплаваме на север по течението на реката към Асиут и фронтовата линия.

Колкото по на север плавахме, толкова по-многобройни и по-тревожни ставаха слуховете и докладите, идващи от фронта, които разколебаваха увереността и смелостта ни. По време на пътуването Танус често се качваше на нашата ладия уж за да поговори с мен. Но посвещаваше времето си на принца и майка му.

Никога няма да възприема обичая жени да следват армията при битки. В мир или във война те неизменно отвличат вниманието ни — дори воин като Танус можеше да бъде отклонен от основната си задача. Би трябвало да се съсредоточи в предстоящата битка, но когато му го казах, той ме потупа по рамото и се усмихна.

— Те ми дават основание да се бия. Не се притеснявай, стари приятелю, ще бъда като лъв, който защитава малкото си.

Скоро се сблъскахме с първите части от отстъпващата войска: разпръснати групи дезертьори плячкосваха селата по двата бряга, докато бягаха на юг. Без да се церемони и колебае, Танус обезглави неколкостотин от тях и набучи главите им на копия, които поби по брега на реката като предупреждение. Сетне прегрупира останалите под командата на свои сигурни офицери. Войниците престанаха да дезертират и войската застана под знамената си с обновен дух.

Нашата флотилия доплава до крепостните стени на Асиут, които се издигаха над реката. Пренебрегвайки заповедите на Нембет, Танус остави там малка стратегическа войска от пет хиляди души под командата на Ремрем. Сетне отново потеглихме на север и заехме позиция на границата, където зачакахме появата на мистериозния „цар на пастирите“.

Флотилията хвърли котва от другата страна на реката във военен строй, но екипажите бяха в намален състав. Войниците бяха свалени от корабите и основната част от пехотата бе разположена на източния бряг.

Аз убедих фараона да позволи на господарката и на принца да останат на голямата удобна ладия, с която бяха пристигнали. Там беше по-здравословно и по-прохладно, а ако армията претърпеше поражение, бягството щеше да е много по-бързо.

Фараонът слезе на брега заедно с армията и разположи лагера си на едно възвишение над залетите с вода полета. Там имаше изоставено село; преди години селяните бяха напуснали тази оспорвана със самозвания фараон земя, където постоянно кръстосваха войски и се завързваха кратки кървави битки. Хората се бяха отказали да обработват плодородните полета. Запустялото село се наричаше Абнуб.

Водите на Нил бяха започнали да спадат преди няколко седмици. Сега полетата приличаха на мочурища, а напоителните канали бяха пълноводни.

По ограниченията, наложени му от Нембет, Танус започна да се подготвя за посрещането на заплахата. Полковете се разположиха в боен ред. Астес командваше флотата, Танус ръководеше левия фланг и централната част, а Кратас бе поел десния.

На изток пустинята се простираше до хоризонта, отблъскваща и непривлекателна. Никоя войска не би оцеляла в тази изгаряща безводна пустош. Там бе десният ни фланг, непревземаем и сигурен.

Всичко, което знаехме за Хиксос, бе, че е дошъл по суша и че не притежава флотилия. Танус очакваше да го пресрещне и да се сражава с него на сушата. Беше сигурен, че може да попречи на хиксосите да прекосят реката и по този начин да ги принуди да се бият на поле по негов собствен избор. Абнуб не беше идеалното място, но Нембет бе взел решението вместо Танус.