Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур - Страница 55

Може би едва тогава младежът си даде сметка за чувствата, които изпитва към нея. За господарката ми обаче ловът винаги е бил неизменно свързан със спомени за нейния възлюбен. Затова и страстта й по това мъжко занимание никога не угасна. С времето двамата с Танус я бяхме научили да уважава и обича животните, но и да няма угризения за това, че упражнява над тях правата си, дадени й от боговете. Защото всички живи твари са създадени, за да се трудят вместо нас, да ни хранят и да ни служат за развлечение.

По същия начин, по който ние се разпореждаме с животните, и фараонът се разпорежда с нас. Ние сме неговото послушно стадо и никой мъж или жена не може да му се противопоставя. Така че точно на деветдесетата нощ фараонът изпрати Атон да му заведе господарката ми.

Заради старото ни приятелство, а и заради дълбокото уважение, което таеше към господарката ми, Атон ме предупреди отдалеч за идването си. Така че имах време да подготвя всичко.

За последен път повторих на господарката си какво точно трябва да каже на царя и как да се държи с него. След това я намазах с мехлема, бях предвидил специално за този ден. В него се съдържаше и есенцията на една билка, която често използвам против зъбобол или други дребни болежки, защото имаше свойството да намалява дразненето на лигавицата и всички по-нежни части на тялото.

През цялото време, докато чакаше Атон, господарката ми се държа спокойно и невъзмутимо, но в мига, в който той се появи на вратата, смелостта я напусна и със сълзи на очи тя се обърна към мен.

— Не мога да отида сама. Страх ме е. Моля те, Таита, ела с мен.

Под грима й личеше, че е пребледняла, а докато говореше, устните й леко трепереха.

— Господарке, знаеш, че е невъзможно. Фараонът очаква само теб. Този път не виждам как ще ти помогна.

Тогава на помощ й се притече Атон.

— А защо Таита да не чака с мен в преддверието? — предложи той с тъничкия си гласец. — В крайна сметка той е личният лекар на царя и току-виж услугите му потрябвали.

— Толкова си мил, Атон — трогна се господарката ми и леко го целуна по бузата, а той се изчерви.

Докато двамата следвахме Атон из лабиринта от коридори към покоите на фараона, Лострис нито за миг не изпусна ръката ми. Щом стигнахме в преддверието, тя я стисна силно и се насочи към спалнята. На прага се спря и се обърна. Никога не ми е изглеждала тъй хубава, тъй млада и уязвима. Сърцето ми се късаше, но намерих сили да й се усмихна за кураж. Тя отмести завесата и се скри зад нея. Чух само как фараонът я поздравява и как тя нежно му отвръща.

Атон ми подаде един стол и без да си продумаме, който седнахме да играем на бао. Бях доста разсеян и почти не гледах къде местя камъчетата по издълбаните в дъската вдлъбнатини, така че той лесно ме победи. Досега рядко се беше случвало такова нещо, но пък и аз все се ослушвах, за да разбера какво става в спалнята.

Най-накрая от леглото на царя се разнесе гласът на господарката ми, която повтаряше заучените слова:

— Моля те, Твое Величество, бъди нежен с мен. Не ме наранявай, умолявам те.

Думите й прозвучаха толкова трогателно, че дори Атон трябваше да се изсекне в ръкава си, за да прикрие смущението си. Идеше ми да скоча от стола и да нахълтам в стаята, за да спася нещастната си господарка.

За миг настъпи пълно мълчание, след което се дочу приглушен писък. В този миг нещо се пречупи вътре в мен… После отново настъпи тишина.

Двамата с Атон останахме надвесени над дъската за бао, но като че ли и на него повече не му се играеше. Не знам колко дълго сме стояли така, но трябва да е било почти на зазоряване, когато през завесите подочухме нечие старческо хъркане. С Атон се спогледахме и той ми кимна.

Надигна се тежко от стола си, но преди още да е стигнал входа, завесите се разтвориха и от стаята излезе господарката ми. Гледайки право пред себе си, тя дойде при мен и тихо ме помоли:

— Отведи ме в стаята ми, Таита.

Без да се замисля, я грабнах и я понесох на ръце. Тя обви ръката си около врата ми и нежно отпусна глава върху рамото ми, както правеше като дете. Атон взе светилника и мина пред нас да ни показва пътя към нейните покои. Остави ни пред тях. Положих я внимателно върху леглото й и докато я чаках да заспи, я огледах. Съвсем малко кръв, няколко капчици, бяха засъхнали по кадифената кожа на бедрата й.

— Боли ли те, малката?

Тя само отвори очи и поклати глава. След това неочаквано ми се усмихна:

— Така и не разбирам защо беше целият този шум. В края на краищата не беше по-зле, отколкото да използвам новия ти стол, а пък и не продължи кой знае колко дълго.

И без да каже нищо повече, се сви на топка и заспа.

Не можете да си представите какво облекчение изпитах при тези й думи. Излизаше, че всичко, което бях направил през последните месеци, не е било напразно.

На сутринта, сякаш нищо не се беше случило, отидохме на лов със соколи. През целия ден господарката ми спомена само веднъж за нощното си преживяване. Двамата бяхме седнали да хапнем на брега на реката, когато тя замислено попита:

— Как мислиш, Таита, дали с Танус ще бъде същото?

— Съвсем не, господарке — побързах да я уверя. — Двамата с Танус се обичате истински. Ще бъде съвсем различно. Най-прекрасният миг от живота ти.

— Да, и на мен сърцето ми говори, че ще се окажеш прав — промълви тя едва-едва и неволно двамата погледнахме на север, където се намираше Карнак.

Съзнавах добре, че мястото ми сега е при Танус, но животът на острова и компанията на моята господарка ми бяха толкова приятни, че не ми се разделяше с тях. Всеки ден отлагах заминаването си с все същото оправдание, че Лострис има нужда от помощта ми. Да си призная честно, тя вече можеше да се оправя съвсем спокойно и без мен. Макар фараонът да я викаше при себе си всяка нощ, силата на духа й й помагаше да превъзмогне всичко. Беше си казала веднъж завинаги, че най-важното за нея е да оцелее — независимо на каква цена. С течение на времето се научи как да угажда на царя в леглото и в същото време да не се оставя на страстта и желанието да я завладеят. Да, господарката ми вече нямаше нужда от мен. Крайно време беше да намеря Танус. А и тя постоянно ми напомняше, че съм й обещал да напусна Елефантина веднага щом мога и да поема обратно надолу по реката.

Ако не се беше случил един доста неприятен инцидент, кой знае докога щях да се бавя.

Една вечер се върнахме доста късно от полето, където бяхме на лов заедно с фараона. Изчаках господарката си да се изкъпе и да седне да вечеря и се прибрах в стаята си. Въздухът беше изпълнен с изкусителния аромат на нар и манго. Явно някой беше оставил плодовете в голямата затворена кошница на пода. Подобно внимание не можеше да ме изненада, защото почти не минаваше ден, без да получа по нещичко от многобройните придворни, търсещи услугите ми.

Приятната миризма ме изкушаваше, защото от обед не бях хапвал нищичко. Първата ми работа беше да посегна към кошницата и да я отворя. Понечих да си взема най-зрелия нар, но в същия миг плодовете се размърдаха и се изсипаха на пода. Разнесе се яростно съскане и едно голямо, тъмно кълбо се разгърна пред очите ми, за да се нахвърли върху мен.

Отскочих веднага назад, но змията се оказа по-бърза от мен. Зъбите й се впиха в сандала ми и от изненадата едва не изгубих равновесие. По подметката ми потече смъртоносна отрова, която обля кожата на глезена ми. Змията се опита за втори път да ме ухапе, но сега успях да скоча навреме и да се отдръпна, притискайки се до стената.

Двамата с кобрата се изгледахме. Половината тяло на змията продължаваше да стои навито на кълбо, но главата й се издигаше на височината на рамото ми. Беше разгърнала шия и добре се различаваха белите ивици по гърба й. Като някакво ужасно, смъртоносно цвете, което се поклаща от вятъра, кобрата се виеше пред очите ми и се мъчеше да ме хипнотизира с блестящите си като мъниста очи. А аз си давах сметка, че стаята ми има само един изход и той се намира точно зад змията.