Мусон - Смит Уилбур - Страница 98

Чайлдс стисна ръката му.

— Добре сте дошъл наистина, сър Хенри! Нямам търпение да чуя разказа за всичките Ви приключения. Видях вече двата пленени кораба, а синът Ви ми даде известна представа за техния товар.

— Седнете, моля! — Хал посочи стола до себе си. — Докладът ми ще отнеме известно време. Всичко съм изложил писмено, но бих искал да Ви разкажа лично за нашата експедиция. Но първо, чаша вино! — Кимна на Том да напълни приготвените върху сребърен поднос чаши.

Чайлдс седеше наведен напред и внимателно слушаше разказа на Хал. От време на време задаваше някой въпрос, но през по-голямата част слушаше в пълно мълчание. Хал прочете на глас товарителниците на кервана. Когато най-накрая млъкна, изтощен от дългите приказки, Чайлдс се пресегна и взе пергаментовите свитъци от ръката му. Разгледа ги внимателно със светнали от алчност очи. Накрая вдигна поглед и каза:

— Откак започна войната с французите, цената на потребителските стоки се увеличи почти двойно. Заедно с двата кораба, стойността на плячката, която сте завладял за нас ще възлезе може би на петстотин хиляди лири. Ръководството на Компанията ще бъде повече от благодарно и мисля, че бих могъл от името на Негово Величество да заявя, че Короната ще изпълни поетото обещание. Вие ще станете Хенри Кортни, Барон на Дартмут, преди да е изтекла седмицата.

Чайлдс го поздрави с вдигната чаша.

— Знаех си, че изпращам с тая мисия точно когото трябва. Мога ли да пия за Вашето здраве и благосъстояние, сър Хенри?

— Благодаря, милорд, щастлив съм, че Вие сте доволен.

— Доволен? — засмя се Чайлдс. — Нямам думи да дам израз на своето задоволство, възхищение и смайване от безпределната Ви находчивост и кураж. — Наведе се напред, за да сложи ръка на коляното на Хал. На лицето му се появи недоумение. Погледна надолу и затърси с ръка липсващия крайник.

— Сър, Хенри! Господи, човече! Краката ви! Загубил сте краката си?!

Хал се усмихна слабо.

— Да, милорд, трябваше да се заплати определена цена. Ние, моряците, наричаме това „сметката на касапина“.

— Трябва да Ви изведем от тоя кораб. Ще ми бъдете гост в „Бомбай хаус“, докато се възстановите. Каретата ми е на кея. Ще извикам лекарите си, най-добрите в Лондон. Нищо няма да Ви липсва, обещавам.

74.

Едно от първите неща, които свърши Хал, след като пристигна в „Бомбай хаус“ бе да пише на Уилям, за да му съобщи за огромната плячка и предстоящото удостояване с баронска титла. Писмото стигна Девън след седмица.

С него в ръка Уилям викна да приготвят коня му и след час излетя бясно през портите на Хай Уийлд към лондонския път. Носеше се без почивка, спирайки само колкото да сменят изтощения кон на пощенската станция.

Пет дни след като остави Хай Уийлд, той влезе в парка на „Бомбай хаус“ под проливен следобеден дъжд. Остави наетия кон на коневръза, а после подгизнал и кален до кръста, нахлу през парадния вход, като отстрани с ръце иконома и лакеите, които се опитаха да осуетят проникването му в къщата.

— Аз съм най-големият син на сър Хенри Кортни. Искам незабавно да ме заведете при него.

Щом чу познатото име, един от секретарите забърза към входа. Името Кортни бушуваше като ураган над града през последните дни. Всяка печатница в Лондон размножаваше листовки с описания на подвизите му в Океана на Индиите. Част от тях съдържаха най-необуздани фантасмагории, но като злободневна тема, Хал бе изместил дори новината за последните английски победи във Франция, а името му не слизаше от устата на хората по кръчмите и изисканите салони в цял Лондон. За да вдигнат още градуса на напрежението, из града бяха разлепени огромни съобщения за предстоящ търг в сградата на Компанията на „Леденхол стрийт“, на който щеше да се разпродаде плячката описвана като „най-голямото съкровище, отвоювано от противника за цялата история на корабоплаването“.

За няколкото дни след пристигането на кервана, акциите на Обединената компания на търговците в Англия за връзки с Източните Индии, което бе пълното и помпозно наименование на Компанията на Джон, повишиха цената си с 15 процента. През последните пет години Компанията бе изплащала по 25 на сто годишни дивиденти, но очакваната реализация на това огромно богатство вдигна стойността на акциите до нечувани висоти.

— Слава Богу, че пристигнахте, сър! — обърна се към Уилям секретарят. — Баща Ви непрекъснато пита за Вас. Моля, позволете ми да Ви заведа при него.

Поведе Уилям по широка извита мраморна стълба. Когато стигнаха първата площадка, Уилям рязко спря пред огромен портрет на прапрадядото на лорд Чайлдс и погледна към двамата мъже, слизащи насреща му.

— Добра среща, мили ми братко! Не чу Бог молбите ми горещи и ето те, дошъл да тормозиш душата ми. Ти и тоя черен дивак. — Вторачи поглед в Аболи.

Том се изправи на площадката срещу Уилям. Извисяваше се цял инч над него. Измери го с поглед, като започна от калните ботуши и свърши с намръщеното му лице, после студено се усмихна.

— Трогнат съм дълбоко от твоето излияние на привързаност. Можеш да бъдеш сигурен, че изпитвам абсолютно същите чувства.

Макар че не го показа, Уилям бе силно впечатлен от промяната, настъпила у брат му за изтеклото време. Беше възмъжал и порасъл, изпълнен със самоувереност. Мъж, с когото трябва да се съобразяваш.

— Без съмнение, ще ни се предостави случай да продължим тази приятна беседа — кимна за раздяла с глава Уилям. — Сега обаче, дългът ми на първороден син ме зове при моя баща.

Том отмина с мълчание хапливата забележка относно първородството на Уилям, макар че го засегна. Той отстъпи встрани и леко се поклони с думите:

— На твоите услуги, братко!

Уилям мина край него и без да се обръща, стигна портретната галерия на къщата. Секретарят го отведе до края й, където почука с жезъла си на двукрила врата. Тя се отвори начаса и Уилям влезе в изискано обзаведена спалня. Четирима облечени в черно хирурзи се бяха скупчили около поставено на нисък подиум легло с балдахин. Уилям отгатна професията им по засъхналите петна кръв върху дрехите. Когато приближи, те се обърнаха към него.

Познал човека в леглото, Уилям замръзна на място. Спомни си якия и енергичен мъж, който отплава от пристанището на Плимут. Този грохнал старец със сребърна брада, обръсната глава и измъчени черти, не можеше да е същият.

— Молех се Богу за пристигането ти. Ела да ме целунеш, Уилям!

Уилям отново се втурна напред, коленичи край леглото и притисна устни към бледата бащина буза.

— Благодаря на Бога, че е запазил живота ти и е помогнал толкова бързо да се възстановиш от раните си — каза Уилям с радост, зад която криеше истинските си чувства. Умира, мислеше той със смесица от въодушевление и тревога. Имението е почти в ръцете ми. Както и това прословуто съкровище, което е донесъл от мародерските си странствания. — Надявам се, че се чувстваш така добре, както изглеждаш? — попита Уилям и пое мършавата, студена ръка, отпусната върху брокатената покривка. Боже мой! Ако старият пират умре преди посвещаването, край с баронството. Без пояса на благородничеството около кръста, вкусът дори на това огромно богатство, дето е отмъкнал от варварите, ще си остане кисел.

— Ти си добър и любящ син, Уилям, но не плачи още за мен! Дори на тия гробокопачи тук — посочи той четиримата прочути хирурзи заобиколили леглото, — няма да им бъде толкова лесно да ме уморят. — Хал направи опит да се засмее. Смехът прозвуча някак кухо в екливото помещение. Никой от докторите не се усмихна.

— Любовта ми към теб се усилва от гордостта, която ме преизпълва заради завоюваната от теб слава. Кога ще заемеш мястото си сред лордовете, татко?

— В близките няколко дни — отвърна Хал. — И в качеството си на мой най-голям син, ти ще наблюдаваш удостояването ми с високата чест.

— Сър Хенри — намеси се един от докторите, — не смятаме, че ще бъде разумно да отивате в Камарата на лордовете в това състояние. Дълбоко сме загрижени…