Мусон - Смит Уилбур - Страница 76

Името на принца бе познато на Хал. Добре си спомняше другия кораб, срещнат преди да пленят „Минотавър“ и „Агнето“, който бе пуснат да продължи необезпокояван пътя си. Той бе собственост на същия човек и сега, видял неопровержими доказателства за неговото богатство, Хал се попита, дали не бяха сбъркали тогава. Нареди да спуснат въже от главната мачта и овеси примката му над главата на капитана на джонката. Застанал до осъдения, той го заразпитва надълго и широко.

— Да, ефенди — отговаряше с готовност уплашеният за живота си човек, — Ал Малик е богат и могъщ. Той е по-малък брат на халифа в Мускат. Разполага с над сто търговски кораба. Те кръстосват всички африкански и индийски пристанища, както и всички земи на Пророка. Редовно посещаваме Дар ал Шейтан, за да търгуваме с Янгири.

— Много добре ти е известно, че Ал Ауф е корсар, че всички купувани от него стоки са били заграбени от християнски кораби, че множество невинни моряци са загинали, за да стане това и че оцелелите са били продадени в робство.

— Знам само, че господарят ми ме е пратил да купувам стоки от Янгири, защото предлага много изгодни цени. А как се е сдобил с тия стоки не влиза в работата нито на мене, нито на господаря ми.

— Е, сега ще направя така, че да ти влезе в работата — сурово му обеща Хал. — Като купуваш откраднати от корсаря стоки, ставаш негов съучастник. — Обърна се към Аболи: — Претърси хубаво джонката! — Първите три пленени съда също възнамеряваха да търгуват с Ал Ауф. Явно новината за примамливите цени на Дар ал Шейтан се бе разнесла от Персийския залив до бреговете на Коромандел. В трите други джонки бяха намерили злато, приготвено за купуване на заграбени от пирата стоки. — Да видим дали и този обесник ще поеме отчасти разноските по обсадата на острова.

Докато хората му претърсваха джонката, Хал кръстосваше палубата. След половин час откриха тайника на капитана. Той раздра дрехата си и заскуба брада от мъка, когато четири сандъка бяха довлечени на палубата — твърде тежки бяха за носене.

— Имайте милост, ефенди! — зави капитанът. — Това не е мое. На господаря ми е. — Той падна на колене. — Вземете ли ми го, осъждате ме на смърт.

— Което напълно заслужаваш — сухо му отговори Хал и се обърна към Аболи. — Има ли друго нещо ценно в трюма?

— Празен е, Гундуане.

— Отлично, прехвърлете плячката на „Серафим“. — Хал се обърна към ридаещия капитан на джонката: — Тия сандъци са цената на свободата ти. Твоята и на кораба. Кажи на господаря си, че това е нищожна част от богатствата, които ще му измъкна, ако още един път прояви глупостта да търгува с пирати. Върви си сега с Бога и му благодари за избавлението си.

От борда на „Серафим“ загледа, как джонката поема по вятъра назад към африканския материк. После се спусна в каютата си, където Аболи бе наредил сандъците до стената.

— Отвори ги! — нареди Хал и Аболи откърти кофарите с кози крак.

Трите по-рано пленени джонки бяха дали богат урожай, но всичко дотук бледнееше в сравнение с онова, което се разкри пред погледите им в четирите отворени сандъка. Монетите бяха опаковани в малки платнени торбички. Хал разпра една с кинжала си и върху писалището му се посипа златен поток. Веднага забеляза, че повечето монети са мохури, всяка щампована с трите хълма и слон — печата на Могулската империя. Имаше обаче и други: златни динари от ислямските султанати с религиозни цитати по тях, както и няколко древни тетрадрахми от времената на персийските сатрапи, чиято уникатна стойност далеч превъзхождаше тази на метала, от който бяха сечени.

— Десет души биха броили цяла седмица това имане — забеляза Хал. — Дай по-добре да го претеглим! — Нека мастър Уолш донесе корабните везни и му отпусни двама души да помагат!

Уолш се поти през целия остатък от деня плюс част от нощта, преди да представи окончателния си доклад:

— Невъзможно е да се направят точни измервания в движение — оплака се дребнаво той. — Стрелката не може да се успокои.

— Няма да те държа отговорен за една-две унции — успокои го Хал. — Кажи ми резултата от измерванията си и аз ще го приема за достоверен, докато стигнем пристанищния кантар в Лондон.

— Теглото е шестстотин и пет фунта, за да бъдем точни или… по-скоро неточни — усмихна се на собствената си шега Уолш под смаяния поглед на Хал. Чак толкова много не бе очаквал. За Бога! Та това бе почти лака рупии. Огромно състояние в каквито и монети да го сметнеш. Към него следва да се прибави златото и среброто, взето от другите три кораба. Общата стойност надвишаваше значително цената на двата пленени кораба.

— Цяла лака рупии — размисли се на глас Хал и погледът му се върна към четирите сандъка с разбити кофари, подредени до стената. Нещо около тая сума се мъчеше да изплува на повърхността на съзнанието му. — Лака рупии! Тази цена бе определил Ал Ауф пред Уазари за червената глава на детето от пророчеството. Цената за Дориан.

Колкото повече обмисляше този възможност, толкова по-вероятна ставаше тя. Златото бе предназначено за откупуването на Дориан. Тази мисъл му донесе много по-голяма радост от самото злато. Щом Ал Малик изпраща злато на Ал Ауф, за да откупи Дориан, значи синът му е още затворен в обсадената крепост жив и здрав.

— Благодаря ти, мастър Уолш, свършил си добра работа.

— Никога не ми бе минавало през ум, че видът на такова голямо количество злато може да се окаже противен — оплака се той от уморителната работа и Хал се качи на палубата, за да продължи безконечното си бдение.

— Моля те, Господи, нека Андерсън пристигне по-скоро! — прошепна той, загледан над блещукащите сини води към смарагдовата зеленина на острова, обрамчен от бял коралов пясък. — Или поне дай ми сили да се сдържам.

Проточи се друга седмица. И в една ослепително ярка утрин, когато морето се бе проснало гладко като тепсия под прежурящите лъчи на слънцето, от мачтата се разнесе изпълненият с радост вик на Том:

— Платно на хоризонта!

Нетърпелив да чака докладите на наблюдателя, Хал се изкатери по вантите и скочи в коша до Том.

— Ето го! — Том сочеше на юг. Няколко минути Хал мислеше, че синът му е сбъркал, защото неговият хоризонт си оставаше пуст, докато накрая забеляза ефимерно петънце, което изчезна същата секунда. Концентрира погледа си върху мястото и то се появи отново, мъничка ръбеста снежинка.

— Прав си! — възкликна ликуващо Хал. — Кораб с правоъгълни платна.

— Два! — поправи го Том. — Два кораба. Могат да бъдат само „Йомен“ и „Минотавър“.

— Да слезем да ги посрещнем с добре дошли!

Приближаващите петна бързо се превръщаха в „Йомен“ и „Минотавър“. Хал ги наблюдаваше нетърпеливо през далекогледа и едва разпозна „Минотавър“. Големият Дениъл бе извършил чудеса за краткото време, което бе имал за ремонта. Корабът сияеше с новата си боя и дори когато дойде съвсем близо, по корпуса и такелажа му не можеше да се види и помен от поражения. Затова пък, старият „Йомен“ носеше всички издайнически белези на дългата и неравна борба с бурния океан.

Хал размени флагови сигнали за поздрав и когато двата кораба се изравниха с него, обърнаха носове срещу вятъра и спряха, от „Йомен“ спуснаха лодка. Приветливото червендалесто лице на Андерсън светеше на кърмата като пристанищен фар, докато го возеха към „Серафим“, а въжената стълба изкачи с неподозирана за такова едро тяло пъргавина. Енергично сграбчи подадената му от Хал ръка и каза:

— Научих от Вашия мастър Фишър, че доста сте поработили в мое отсъствие, сър Хенри, и сте взел голяма плячка. — Огорчението в гласа и израза на лицето му бяха очевидни. Право на дял от плячката имаха само ония капитани, които са участвали пряко в завладяването й.

— Имам неотложна задача за кораба Ви, сър, и смятам, че под носа ни лежи много по-голямо богатство — увери го Хал, като си мислеше, че би било жестоко от негова страна веднага да се похвали с истинския размер на плячката от арабските джонки. — Елате в каютата ми!

Щом се настаниха, прислужникът на Хал им наля по чаша мадейра и ги остави насаме.