Мусон - Смит Уилбур - Страница 38

— Истински принц сте Вие — заяви тя, като се взря в лицето му. — И хубав като дявол при това.

— Как се казвате, хубавице моя? — попита Хал.

— Госпожица Маакенберг — отвърна тя. — Но можете да ми викате Хана. — Дениъл се върна с квадратно шише джин и една чаша. Наля й до ръба. Хана я хвана с вдигнато кутре и отпи дамска глътчица. Огнената течност не я накара дори да трепне.

— И така, Хана — усмихна се Хал, а тя се закърши като пале под погледа му, — тук, на Добра Надежда няма нещо, което да не знаеш, нали?

— Това е самата Божа истина, та ако ще и аз да го река — показа им отново тя празните места по венците си. — Ако искате да научите нещо, питайте старата Хана!

Твърдението се оказа правдоподобно. Цял час Хал безмълвно слуша приказките й. Разбра, че зад пиянската мутра и воднистите от джина очи се криеха остатъци от някога проницателен интелект.

Тя познаваше сексуалните наклонности и предпочитания на всеки мъж и жена в селището, от губернатора Ван дер Стел до докерите и каруцарите от пристанището. Знаеше цените на всеки продукт, от картофите до огнената прасковена ракия, която варяха колонистите. Знаеше кои роби са за продан, каква цена искат господарите им и на каква са готови да се съгласят. Известни й бяха имената на всички капитани от закотвените кораби, както и товарите им, маршрутите и пристанищата, в които хвърлят котва. Можеше да разкаже всички премеждия от последното плаване на който и да било от съдовете.

— Кажете ми Хана, защо има толкова много кораби на ОИИК в залива? — Той имаше предвид Обединената източноиндийска компания, холандски еквивалент на английската.

— Всички са за Батавия. Губернаторът Ван дер Стел е разпоредил плаващите на изток кораби да тръгват в конвой под военна охрана.

— И защо, Хана, ще издава такава заповед?

— Заради Янгири. Чували сте за него, нали?

— Не — поклати глава Хал, — кой е той?

— Сабята на Пророка — така се е нарекъл сам. А всъщност си е един гаден пират, по-лош от Френки Кортни, това е той.

Хал и Аболи се спогледаха. И двамата бяха изненадани от така небрежно подметнатото име на сър Френсис, както и от обстоятелството, че подвизите му все още се помнят по тия места.

Хана не забеляза реакцията им. Отпи от джина и се засмя дрезгаво:

— Три кораба на ОИИК изчезнаха в Океана на Индиите за половин година. Всеки знае, че това е работа на Янгири. Разправят, че вече струва на компанията един милион гулдена. — Очите й се опулиха от удивление. — Милион гулдена! Не бях и подозирала, че в целия свят може да има толкова много пари. — Тя се надвеси над масата, за да погледне Хал в лицето. Дъхът й миришеше на обор, но той не се дръпна. Не искаше да я засегне.

— Приличате ми на някого. — Тя се замисли за момент. — Бил ли сте тук, на Добра Надежда преди? Аз никога не забравям лица.

Хал поклати глава, а Големият Дениъл се ухили:

— Може би, госпожичке, ако ти покаже патката си, ще го познаеш по-лесно, отколкото по някакво си лице, а?

Хал свъси вежди, но половината джин вече не беше в бутилката и Хана закудкудяка:

— Давам милион гулдена да я видя! — Тя изяде Хал с поглед. — Искате ли да дойдете отзад с Хана? Няма да взема пари от такъв хубав мъж като Вас.

— Следващия път — обеща й Хал.

— Познавам Ви — настояваше Хана. — Щом се усмихнахте така и Ви познах. Ще се сетя. Аз не забравям лица.

— Разкажи ми още за Янгири! — поиска Хал, за да я отклони, но тя започваше да се омайва.

Напълни чашата си и вдигна празната бутилка.

— Всеки, когото обичам, си заминава и ме изоставя — съобщи тя с насълзени очи. — Даже и бутилките не се задържат дълго при мене.

— Янгири — настоя Хал. — Разкажи ми за Янгири.

— Той е мръсен мюсюлмански пират. Изгаря живи християнските моряци, само за да слуша писъците им.

— От къде се е появил? Колко кораба има? Колко оръдия?

— Един мой приятел плава на кораб, преследван от Янгири. Не могъл да ги хване — заломоти Хана. — Много хубаво момче. Иска да се ожени за мене и да ме отведе в Амстердам.

— Янгири? — повтори Големият Дениъл.

— Не бе, дърво тъпо! — сопна се Хана. — Приятелят ми. Забравих му името, но иска да се ожени за мене. Той е виждал Янгири. Имал късмет да се измъкне от кръвожадния дивак.

— Кога е станало това, Хана? Кога се е сблъскал приятелят ти с Янгири?

— Няма и два месеца. При Брега на треската. Близо до Мадагаскар.

— С какви сили е разполагал? — настоя Хал.

— Големи кораби. Много — несигурно промълви Хана. — Цяла ескадра военни кораби. Корабът на приятеля ми избягал.

Хал разбра, че мисълта й започва да се губи. Надали можеше да му каже още нещо. Но все пак, зададе последен въпрос:

— Знаеш ли по какъв маршрут ще поеме конвоят на ОИИК за Батавия?

— На юг — отвърна тя. — Казват, много на юг. Чух, че щели да заобиколят отдалече Мадагаскар и островите около него, защото там се крие Янгири, долният неверник.

— Кога ще вдигне платна конвоят? — попита Хал.

Но тя бе потънала в алкохолна мъгла.

— Янгири е самият дявол — шепнеше Хана. — Той е Антихристът и всеки вярващ трябва да се пази от него. — Главата й бавно се отпусна напред, докато цопна в локвичката джин на масата.

Дениъл хвана мазен кичур сива коса и я повдигна, за да погледне в очите.

— Дамата не е вече в компанията ни — установи той и пусна главата да тупне върху плота. Хана се катурна от пейката на пода, където мощно захърка. Хал извади сребърна монета от десет гулдена от чантичката на пояса си и я пъхна под жакета на жената.

— Тя не може да изкара толкова за цял месец, даже и ако всеки ден е неделя — изгрухтя Големият Дениъл.

— Но си ги заслужи — отвърна Хал и се изправи. — Такива сведения не бихме могли да получим и от самия адмирал Ван Рутиерс.

Алф Уилсън ги очакваше на плажа при лодката. Докато гребяха назад през залива към „Серафим“, Хал седеше безмълвен, премисляше чутото от Хана и го вплиташе в плановете си. Когато се изкачи по въжената стълба на главната палуба, той вече знаеше какво трябва да направи.

31.

— Наученото от приятелката на Дениъл снощи изяснява някои неща — каза Хал и огледа решителните лица на офицерите, събрани в кърмовата каюта. — Едното е, че Янгири е свил гнездо някъде в тоя район. — Надвеси се над проснатата върху писалището маса и очерта с пръст кръг около Мадагаскар. — Оттук може да контролира както южните, така и източните търговски пътища.

— Главното е да се открие базата му — изръмжа Аболи. — Няма причина да е непременно на голям остров. Има стотици други, пръснати на две хиляди левги, от брега на Оман до Маскареновите острови на юг.

— Прав си — съгласи се Хал. — Към тях следва да прибавим и други десетки, дето нито ги знаем, нито имат име, нито са отбелязани на която и да е карта. Може да си плаваме сто години и пак да не открием и проучим всичките. — Вдигна поглед към лицата им. — Щом не можем да отидем при него, какво ни остава?

— Да го примамим при нас — отвърна Нед Тайлър.

Хал пак кимна.

— Да го накараме да излезе от леговището си. Да му хвърлим стръв и да чакаме. Това трябва да стане край Брега на треската. Ще трябва да кръстосваме край Мадагаскар и Занзибар, да се мотаем по цялото африканско крайбрежие. — Всички изсумтяха одобрително.

— Със сигурност той има шпиони на всяко пристанище на Индийския океан. Те му съобщават за възможната плячка — заговори Дениъл. — Поне аз щях да постъпя така, ако бях пират.

— Да — извърна се Хал към него. — Ще се отбиваме във всяко пристанище, за да покажем колко сме богати и колко зле въоръжени.

— Два бойни кораба с по тридесет и шест оръдия всеки? — усмихна се Нед Тайлър. — Това е достатъчно, за да обезкуражи който и да е пират.

— Един кораб — отвърна Хал и се усмихна на озадачените им физиономии. — „Йомен“ ще продължи сам към Бомбай, веднага щом се появи. Ще вземе пасажерите и целия товар, който успеем да натъпчем в трюма му. Към Брега на треската ще отплаваме сами.