Мусон - Смит Уилбур - Страница 129

— Ухапа ме! Виж кръвта! — Изтича до резервоара, замахна с кола и потопи главата на маймунката. Щом се показа, той отново я удари, като надаваше викове на садистична наслада:

— А да видим сега, дали може да плува!

Ясмини се откъсна от хватката на Абубакър и метна мъничкото си телце върху гърба на Заин. Заудря главата и раменете му с писъци. Заин продължаваше да ликува, без да й обръща каквото и да било внимание. Продължаваше да дави Джини, като отново и отново я натискаше под водата.

Маймунката бързо губеше сили, кихаше вода през носа си, а мократа й козина бе прилепнала по черепа. Силите и въздуха не й стигаха вече, за да пищи, но гласът на Ясмини се извиси по-силен и остър:

— Остави го! Мразя те! Остави бебчето ми!

Дориан взе с един скок последните стъпала и спря. Трябваше му само един миг, за да разбере какво става. Беше го овладяла дива паника при мисълта, че ще види Ясмини ранена или умираща, но сега страхът отстъпи място на студена ярост при вида на онова, което правеха с нея и Джини двете големи момчета. Хвърли се към тях.

Абубакър го забеляза и се извърна към него. Вдигна бамбуковия кол, за да го стовари върху главата му, но Дориан отскочи и блъсна противника си с рамо по средата на гърдите, като го принуди да се олюлее назад. Абубакър се блъсна в парапета на площадката и изпусна кола. После побягна към стълбите и изчезна надолу.

Единствената мисъл на Дориан бе, да се справи със Заин и да спаси Ясмини. Полетя към него. Заин замахна с кола, но движенията му бяха затруднени от яхналата гърба му Ясмини. Дориан хвана кола с две ръце. Двамата се завъртяха в кръг, като всеки буташе и теглеше бамбуковия кол.

— Вземи Джини! — викна Дориан и Ясмини послушно скочи от гърба на Заин, за да изтича към резервоара. Пресегна се навътре и хвана маймунката, която цапаше немощно във водата. Измъкна я мокра и капеща, кихаща и кашляща вода през носа и устата. Притисна Джини към гърдите си и клекна край резервоара, като се мъчеше да избегне двете борещи се момчета.

Заин бе по-тежък от Дориан и с два инча по-висок. В това премерване на груба сила надмощието му започваше да се усеща.

— Сега ще те удавя като маймуната, неверник такъв с дяволски очи — закани се той и дръпна кола с всички сили.

В яростта си Дориан бе забравил всичко, на което го бе учил Том, но при тая обида самообладанието му се върна и той позволи на Заин да го дръпне към себе си. Пусна кола и сви десния юмрук. Размени крака, за да застане по-стабилно. „Използвай инерцията на тялото и размаха на раменете! Цели се в носа!“, спомни си той наставленията на Том.

Дориан нанесе удара със заякнали от езда и плуване ръка и рамене. Уцели Заин точно в носа, който се скапа като презряла слива в тъмночервена каша. Заин пусна бамбуковия кол и хвана с две ръце удареното място. Очите му се насълзиха от болка, а между пръстите, на белите плочи прокапа кръв.

Дориан се готвеше за следващ удар. Том му бе показал мястото, където се сключват челюстите, като го накара да стисне зъби и да опипа подутината под собственото си ухо. В този удар вложи цялата тежест на тялото си.

Заин не беше и чувал за такъв подход при сбиване. Превръщането на ръката в чук и използването й за удар в лицето на противника беше идея, напълно чужда за неговите представи за ръкопашен бой. Бяха го учили да се бори, но борбата му доставяше удоволствие само срещу по-дребни и слаби момчета.

Ударът в носа го смая. Изненадата се оказа по-силна дори от болката. Не бе подготвен за втория удар. Той се стовари като гюле отстрани на лицето и в мозъка му блесна мълния. Дориан все още не разполагаше нито с теглото, нито със силата да го свали в безсъзнание. Ударът все пак попадна точно където искаше и Заин се залюля назад, заслепен от сълзи, неспособен да се брани, с омекнали крака.

След това, за пълно объркване на Заин, дойде и третият удар — право в тлъстите устни. Усети счупването на един зъб, а устата му се напълни с металическия вкус на собствената му кръв. Покрил лице с две ръце, той се затътри към стълбите.

Дориан грабна бамбуковата тояга и започна да го налага по гърба и раменете. Макар и вече цял обхванат от болка, ударите на бамбука накараха Заин да подскочи към първото стъпало.

Дориан отново замахна и Заин изпищя, сякаш го бе ужилил скорпион. Загуби равновесие и се затъркаля на кълбо надолу. Стигнал земята, той запълзя със силен плач. Чу Дориан да се спуска по стълбите и извърна глава да го погледне с налети очи.

Лицето на неверника бе изкривено в пурпурна гримаса на гняв, зелените очи искряха, а в двете си вдигнати над главата ръце държеше бамбуковия кол. Заин се изправи на крака и изплю избития зъб заедно с фонтан кръв. Направи опит да затича, но имаше нещо счупено в дясното му ходило и той заподскача тромаво, закуцука през поляната, по петите на избягалия Абубакър.

Дориан захвърли тоягата и го остави да избяга. Пое няколко пъти дълбоко дъх, за да уталожи гнева си и се сети за момиченцето. Затича обратно по стълбите. Ясмини още клечеше до резервоара. Тя трепереше и хълцаше, притиснала мокрото телце на маймунката до гърдите си.

— Ранена ли си, Ясмини? Удари ли те?

Тя поклати глава и безмълвно протегна ръце към него. Козината беше мокра и прилепнала към тялото, така че Джини изглеждаше наполовина по-малка, сякаш одрана.

— Ръката й! — прошепна Ясмини. — Счупена е.

Дориан хвана внимателно провисналия крайник с пръсти и Джини изскимтя, но не се дръпна. Гледаше Дориан с огромни доверчиви очи. Той се напрегна, да си спомни какво бе правил доктор Рейнолдс с един паднал от реята моряк на „Серафим“, както и с един друг, който по невнимание бе пъхнал ръка в спиците на въртящия се кабестан. Изпъна ръката на маймунката върху парче бамбукова клонка и я привърза към него с помощта на ивица плат, която отпра от чалмата си.

— Трябва да я занеса при Бен Абрам — каза на Ясмини и пое телцето от ръцете й.

— Бих искала да дойда с тебе — отвърна тя, но знаеше, че не е възможно и Дориан даже не отговори. Направи гнездо за Джини в гънка на робата си, а Ясмини го придружи до портите на харема и остана загледана подире му, докато той вървеше по пътя за града между китки палмови дървета.

След половин миля настигна един от конярите, повел хергеле коне на принца.

— Мустафа! — извика Дориан. — Закарай ме до пристанището!

Конярят го вдигна пред себе си и двамата препуснаха в галоп по тесните улички към морето.

Бен Абрам работеше в амбулаторията си, недалеч от пристанището. Той излезе от малката вътрешна стаичка, като изтриваше кръв от ръцете си и погледна Дориан и Джини с изненада.

— Донесъл съм ти един пациент, стари татко. Пациент с остра нужда от уменията ти — каза Дориан.

— Ще ме ухапе ли това животно? — Бен Абрам погледна маймунката с подозрение.

— Не се бой! Джини знае, че може да ти се довери.

— Наместването на кости е умение, познато от древността — отбеляза Бен Абрам, като разглеждаше внимателно счупения крайник, — но се съмнявам някой от предшествениците ми да е имал подобен пациент.

Когато свърши и крайникът бе шиниран и бинтован, Бен Абрам даде на маймунката глътка опиумна отвара и тя спа през целия дълъг път на връщане.

Ясмини ги очакваше при портата. Тя пое упоеното животинче от ръцете на Дориан и нежно го отнесе до жилището, където завариха Тахи, потънала в тежки грижи.

— Какво си направил ти, глупаво момче? — нахвърли се тя върху Дориан в мига, в който той застана на прага. — Целият харем е с главата надолу. Куш идва тука. Толкова е ядосан, че едва може да приказва. Вярно ли е, че Джини е ухапал Заин ал Дин, а ти си му избил зъб и размазал носа и че кракът му е счупен? Куш разправя, че Заин може и никога да не проходи отново, а най-малкото, ще остане сакат за цял живот.

— Крака си счупи сам, заради собствената си непохватност — отвърна Дориан войнствено и без капка разкаяние в гласа. Тахи го прегърна и притисна към пълните си гърди. Тя не издържа и избухна в ридания.