Мусон - Смит Уилбур - Страница 111

Когато слънцето се изкачи още, а ниските облаци се разнесоха, светлината стана достатъчно силна, Том да започне своето проучване. Между военните кораби се виждаха десетки малки съдове. Някои бяха баржи и лихтери, които прекарваха стоки и хора до големите кораби. Една баржа, развяла предупредителни флагове и нагазила дълбоко, под тежестта на многобройни бурета с барут, бавно приближаваше трипалубните кораби.

Други съдове бяха привързани към кея или към безразборно хвърлените си котви из залива. Много от тях бяха с по една мачта и две триъгълни платна. При по-малките съдове, този нов вид платна имаха известни преимущества пред традиционното правоъгълно платно и ставаха все по-популярни във всички модерни флоти. Те се обслужваха от по-малък брой хора и бяха по-бързоходни. Много често ги използваха като разузнавателни и спомагателни съдове към военните ескадри. Почти непрекъснат поток от такива и други лодки усърдно сновеше навън и навътре в пристанището, като всички внимаваха да не се отдалечат от брега за да не привлекат вниманието на английския кралски флот. Той бе блокирал главните френски пристанища в Канала, изчаквайки военните кораби да излязат от тях. Към средата на Канала Том мерна връх от английско платно. Там някъде се бе притаил и „Гарванът“ в очакване на нощта, когато щеше да дойде да ги прибере от плитчината.

Том заряза корабоплаването в Канала и насочи вниманието си към по-малките съдове в пристанището. Повечето бяха доста по-големи от „Гарвана“, а някои имаха на борда си леки оръдия. Набеляза си десетина, които можеха да му свършат работа, но после започна да ги отхвърля един по един, откривайки недостатъците им. Някои бяха в лошо състояние, други ставаха само за каботажно плаване и не биха издържали дълго пътешествие в бурни води, трети нямаха възможност да вземат на борда си товара и хората, от които имаше нужда.

По пладне, легнали по корем на топлия пясък, двамата с Люк обядваха с хляб, шунка и варени яйца, като си подаваха един на друг манерка с бира. Том се мъчеше да не пада духом, но тук май нямаше онова, което им бе нужно.

Когато слънцето започна да се спуска към хоризонта, той се спря на два от проучените десетки кораби. После единият от тях вдигна главното платно и излезе в морето, като му остави едничка възможност — неописуемо мърляв стар катер, който видимо помнеше по-добри времена.

— Този ще е — реши неохотно Том и двамата събраха нещата си, готови да потеглят назад, щом падне мрак. Изведнъж Том сграби Люк за ръката и посочи на север.

— Ето го! — възбудено извика той.

Елегантен и бърз като хрътка, иззад носа долетя едномачтов кораб, смени красиво галса и влезе в пристанището.

— Вижте го само! Натоварен е тежко — това личи от ватерлинията — и въпреки това може да вдигне петнадесет възела и с миша пръдня в платната — прошепна Люк, запленен от невижданата красота. Палубата бе гладка — без предна или кърмова надстройка. Единствената, съразмерна с дължината на корпуса мачта, бе леко наклонена назад. Според преценката на Том, дълъг бе около петдесет фута.

— Десет оръдия! — преброи ги Том през далекогледа. — Достатъчно за прогонване на всяка арабска джонка.

Имаше триъгълно главно платно с утлегар, голямо горно платно от реята и два кливера на бушприта. В отслабващата светлина видът му бе призрачен.

— Вече съм влюбен в него, а още не му знаем името.

— Ще му изберем ново — обеща Том.

Корабът спря до кея. Платната изчезнаха като махване на магическа пръчка. Напрегнаха поглед, докато швартоваха. Том преброи членовете на екипажа и ги изкара деветима, но корабът можеше да поеме тридесет моряка за далечно плаване, макар че за целта сигурно щеше да се наложи да се преустрои долната палуба.

— Добре го разгледай, Люк! — каза Том, без да сваля далекогледа от окото си. — Ще трябва да го откриеш в тъмното.

— Смятайте, че се е запечатал в очите ми — увери го Люк.

В последните минути дневна светлина видяха как шестима от екипажа слизат и се отправят по кея към мястото, където прозорците на кръчмите започваха да светват един по един.

— Оттук се усеща колко са жадни. Няма да се върнат преди утрото — прошепна Том. — Значи, на борда остават само трима.

Когато се смрачи напълно, те забързаха надолу към брега. Люк изрови торбата изпод корабните останки и запали с огниво намиращия се вътре фенер. Обърна отвора му към морето и три пъти вдигна капачето. Почака малко и даде същия сигнал. При четвъртия опит откъм морето също присветна три пъти.

Нагазиха във водата, докато леките вълнички окъпаха лицата им и когато дочуха скърцането на весла, Люк остро изсвири. След малко „Гарванът“ се появи пред тях. Хванаха борда му и се прехвърлиха вътре.

Поръсил навсякъде солена вода, Люк пое руля и корабчето се отдалечи над полегатото дъно. Щом водата под кила стана достатъчно дълбока, опънаха главното платно и кливера. Том се съблече и изтри тялото си с подадената от Аболи кърпа, после облече сухи дрехи. На около левга от брега Люк спря и всички наклякаха около един фенер на откритата палуба.

— Намерихме кораб — съобщи Том на хората си. Лицата им имаха хищен вид в светлината на фенера. — Но няма да е шега работа, да го измъкнем под носа на французите. — Не искаше да ги обзема самонадеяност. — Ще изчакаме втора вахта, когато ще са се настанили по хамаците си. Мастър Люк ще ни закара в пристанището и ще застане до тях. Ако ни питат нещо, Люк ще отговаря. Останалите да си държат езиците зад зъбите. — За да подчертае думите си, Том сви вежди.

— Застанем ли там, ще дам знак и под моя команда се прехвърляме при тях. Аболи и Алф Уилсън ще ми помогнат да разчистим кораба от врага. Повечето слязоха на брега и сигурно ще останат там цяла нощ. На борда са само трима. Никакви пистолети, само палки и юмруци. Ножовете — в краен случай. Тишината е наша първа грижа, а човек с нож в търбуха ще заквичи като прасе, когато го колят. Фред ще освободи въжето на носа, а Реджи — кърмовото. Режете и бягате, така че ножовете да са готови.

После Том накара всеки по отделно да повтори задачата си, за да не стане объркване в тъмното. С Люк и тричленния му екипаж бяха общо петнадесет. Останалите — стари кримки от „Серафим“, събрани набързо от Аболи и Алф. Повече от достатъчно за предстоящата задача.

— Вятърът е източен и според Люк, към полунощ ще се усили. Не забелязах да привързват главното платно, така че трябва да се вдигне с едно дръпване на фала. — Том погледна Нед Тайлър с грубото му, осветено в жълто от фенера лице. — Мастър Тайлър, ти ще отидеш на руля, няма да участваш в боя. Люк ще ни води с „Гарвана“ — на кърмата си ще окачи фенер. — Когато всеки разбра, какво се иска от него, Том провери оръжията и се убеди, че всеки е снабден с тояга и нож. Той единствен щеше да носи дълго оръжие — около кръста бе опасал нептуновата сабя.

Още преди отплаването бе наредил всички да са в тъмно облекло, а сега фенерът премина от ръка на ръка и намазаха ръцете и лицата си със сажди. Последваха неизбежните закачки с Аболи, който нямаше нужда да се цапа, поради естествената си пигментация, след което всички се увиха в плащовете си покрай фалшборда, за да хапнат малко студено месо с хляб и да откраднат няколко часа сън.

В края на първа вахта Люк бавно започна да приближава „Гарвана“ към брега. При вятър откъм брега, те ясно долавяха звуците на сушата. Часовникът от една черковна кула така силно удари дванадесет, че можаха да преброят всеки удар. По нареждане на Том събудиха спящите. Те бяха малцина — повечето бяха будни поради напрежението на очакването.

На влизане в пристанището трябваше да се борят с насрещния вятър, но Том с радост плащаше тая цена, за сметка на попътния вятър на излизане. Скоро се запромъкваха между френските военни кораби, като минаха толкова близо до един трипалубник, че дочуха сънения разговор на котвената вахта. Никой не ги попита нищо и Люк насочи „Гарвана“ към каменния кей, където бяха видели чуждия кораб. Том клечеше на носа, вперил поглед напред, за да зърне френския кораб. Напълно възможно бе, да са се преместили или отплавали, но Том беше сигурен, че слезлите на брега още лочат по кръчмите, а капитанът ще изчака утрото, за да разтовари.