Выбрать книгу по жанру
Фантастика и фэнтези
- Боевая фантастика
- Героическая фантастика
- Городское фэнтези
- Готический роман
- Детективная фантастика
- Ироническая фантастика
- Ироническое фэнтези
- Историческое фэнтези
- Киберпанк
- Космическая фантастика
- Космоопера
- ЛитРПГ
- Мистика
- Научная фантастика
- Ненаучная фантастика
- Попаданцы
- Постапокалипсис
- Сказочная фантастика
- Социально-философская фантастика
- Стимпанк
- Технофэнтези
- Ужасы и мистика
- Фантастика: прочее
- Фэнтези
- Эпическая фантастика
- Юмористическая фантастика
- Юмористическое фэнтези
- Альтернативная история
Детективы и триллеры
- Боевики
- Дамский детективный роман
- Иронические детективы
- Исторические детективы
- Классические детективы
- Криминальные детективы
- Крутой детектив
- Маньяки
- Медицинский триллер
- Политические детективы
- Полицейские детективы
- Прочие Детективы
- Триллеры
- Шпионские детективы
Проза
- Афоризмы
- Военная проза
- Историческая проза
- Классическая проза
- Контркультура
- Магический реализм
- Новелла
- Повесть
- Проза прочее
- Рассказ
- Роман
- Русская классическая проза
- Семейный роман/Семейная сага
- Сентиментальная проза
- Советская классическая проза
- Современная проза
- Эпистолярная проза
- Эссе, очерк, этюд, набросок
- Феерия
Любовные романы
- Исторические любовные романы
- Короткие любовные романы
- Любовно-фантастические романы
- Остросюжетные любовные романы
- Порно
- Прочие любовные романы
- Слеш
- Современные любовные романы
- Эротика
- Фемслеш
Приключения
- Вестерны
- Исторические приключения
- Морские приключения
- Приключения про индейцев
- Природа и животные
- Прочие приключения
- Путешествия и география
Детские
- Детская образовательная литература
- Детская проза
- Детская фантастика
- Детские остросюжетные
- Детские приключения
- Детские стихи
- Детский фольклор
- Книга-игра
- Прочая детская литература
- Сказки
Поэзия и драматургия
- Басни
- Верлибры
- Визуальная поэзия
- В стихах
- Драматургия
- Лирика
- Палиндромы
- Песенная поэзия
- Поэзия
- Экспериментальная поэзия
- Эпическая поэзия
Старинная литература
- Античная литература
- Древневосточная литература
- Древнерусская литература
- Европейская старинная литература
- Мифы. Легенды. Эпос
- Прочая старинная литература
Научно-образовательная
- Альтернативная медицина
- Астрономия и космос
- Биология
- Биофизика
- Биохимия
- Ботаника
- Ветеринария
- Военная история
- Геология и география
- Государство и право
- Детская психология
- Зоология
- Иностранные языки
- История
- Культурология
- Литературоведение
- Математика
- Медицина
- Обществознание
- Органическая химия
- Педагогика
- Политика
- Прочая научная литература
- Психология
- Психотерапия и консультирование
- Религиоведение
- Рефераты
- Секс и семейная психология
- Технические науки
- Учебники
- Физика
- Физическая химия
- Философия
- Химия
- Шпаргалки
- Экология
- Юриспруденция
- Языкознание
- Аналитическая химия
Компьютеры и интернет
- Базы данных
- Интернет
- Компьютерное «железо»
- ОС и сети
- Программирование
- Программное обеспечение
- Прочая компьютерная литература
Справочная литература
Документальная литература
- Биографии и мемуары
- Военная документалистика
- Искусство и Дизайн
- Критика
- Научпоп
- Прочая документальная литература
- Публицистика
Религия и духовность
- Астрология
- Индуизм
- Православие
- Протестантизм
- Прочая религиозная литература
- Религия
- Самосовершенствование
- Христианство
- Эзотерика
- Язычество
- Хиромантия
Юмор
Дом и семья
- Домашние животные
- Здоровье и красота
- Кулинария
- Прочее домоводство
- Развлечения
- Сад и огород
- Сделай сам
- Спорт
- Хобби и ремесла
- Эротика и секс
Деловая литература
- Банковское дело
- Внешнеэкономическая деятельность
- Деловая литература
- Делопроизводство
- Корпоративная культура
- Личные финансы
- Малый бизнес
- Маркетинг, PR, реклама
- О бизнесе популярно
- Поиск работы, карьера
- Торговля
- Управление, подбор персонала
- Ценные бумаги, инвестиции
- Экономика
Жанр не определен
Техника
Прочее
Драматургия
Фольклор
Военное дело
Когато лъвът се храни - Смит Уилбур - Страница 32
— Да — каза Денис, след което настъпи мълчание, нарушавано само от неравномерния тропот на конете.
— Ще бъде някак си странно без татко — промълви замислено той. Господин Петерсен беше останал в Исандхълуана. — Някак си ще е смешно, че ще сме само мама, момичетата и аз във фермата.
Известно време не разговаряха. Припомняха си изминалите кратки месеци и събитията, които промениха живота им.
И двамата нямаха още двадесет години, а вече бяха глави на семейства, владетели на земя и добитък, познали мъката и убивали хора. Сега Шон изглеждаше по-възрастен с бръчките на лицето си, с брадата, която беше пуснал — квадратна, с формата на пика от картите. Бяха яздили заедно с командосите, които бяха палили и плячкосвали, за да отмъстят за Исандхълуана. При Улунди бяха строили конете си зад редовете на пехотата на Челмсфорд под палещото слънце, изчаквайки тихо, докато Кетчуайо събираше войските си и ги изпращаше през открития терен, за да нападнат и победят рехавото каре от мъже. Бяха чакали да отмине грохотът на залповете през равни интервали и гледаха как големият черен бик зулуси се разпада на парчета пред карето. Накрая редовете на пехотата се отвориха и те препуснаха навън, цели две хиляди силни конници, за да смажат завинаги силата на зулуската империя. Преследваха и нападаха, докато ги спря падналият мрак, и даже не пресмятаха колцина са убили.
— Ето я църковната кула — каза Денис.
Шон бавно изплува от спомените. Бяха стигнали Лейдибург.
— Майка ти в Теунис Краал ли е? — попита Денис.
— Не, премести се в града — в къщата на улица „Проте“.
— Предполагам, че не иска да пречи сега, когато Ана и Гари се ожениха.
Шон веднага се намръщи.
— Как ти се вижда тази работа — нашето приятелче.
— Гари, женено за Ана? — изхили се Денис и поклати глава. — Мисля, че би могъл да се обзаложиш на двадесет срещу едно, че просто не е имал избор.
Начумереното му лице стана още по-мрачно. Гари му беше скроил номер — Шон не бе скъсал с Ана.
— Имаш ли вест от тях? Кога ще се върнат у дома?
— За последен път получихме вест от тях от Питърмарицбург, бяха изпратили телеграма до мама, за да съобщят, че са се оженили. Получила я два дни, преди да се върна вкъщи от Исандхълуана. Това беше преди два месеца, доколкото ми е известно, от тогава не сме имали вест от тях.
— Струва ми се, че Гари така здраво се е слял със семейното огнище, че ще трябва да го откъртят с железен лост — изкикоти се отново Денис, този път мръснишки.
Изведнъж Шон си представи Гари върху Ана, коленете й вдигнати високо, главата й отметната назад, а очите — затворени, издава онова нейно тихо мяукане.
— Млъкни, мръсно копеле — изръмжа той.
Денис примигна.
— Извинявай, аз само се шегувах.
— Няма да се шегуваш със семейството ми, той ми е брат.
— А тя беше твоето момиче, а? — измърмори Денис.
— Искаш ли да те ударя?
— По-кротко, приятел, пошегувах се.
— Такива шеги не ми допадат, ясно ли ти е?
— Добре. Добре. Успокой се.
— Това са мръсни, мръсни приказки.
Отчаяно се опитваше да изтрие от съзнанието си картината с Ана, тя беше изпаднала в див оргазъм, ръцете й се бяха вкопчили във врата на Гарик.
— Боже господи, откога си станал светец? — попита Денис и като пришпори коня си, изпревари Шон и продължи да се движи по главната улица към хотела. Той си помисли дали да не му каже да се върне, но реши да го остави да върви. Зави надясно в една сенчеста странична улица. Къщата беше третата от ъгъла. Уейт я беше купил преди три години, с цел да вложи парите си. Беше приятна малка постройка със сламено катранен покрив и варосани стени сред дървета и зелена градинка с цветя, заобиколена с ограда от дървени колове. Шон завърза коня при портата и пое по алеята към входа.
Когато бутна вратата на гостната, завари в нея две жени. И двете изненадано се надигнаха, като изненадата им моментално се смени с радост, когато го познаха. Стана му приятно от радостта им — хубаво е, когато те посрещат сърдечно.
— О, Шон, не те очаквахме.
Ада бързо се запъти към него. Той я целуна и видя, че скръбта е оставила отпечатъка си върху нея. За миг изпита чувство на вина, че смъртта на Уейт не е оставила толкова видим отпечатък и върху него. Хвана я за раменете и я задържа така.
— Много си хубава — каза той.
Беше отслабнала. Очите й изглеждаха прекалено големи за лицето й и мъката се криеше в тях като сенки в гората, но пристигането му я разведри и тя се засмя.
— Мислехме, че ще се върнеш в петък. Толкова се радвам, че дойде по-рано.
Шон отмести поглед от Ада.
— Здравей, Ягодов пай.
Тя нетърпеливо очакваше да бъде удостоена с вниманието му.
— Здравей, Шон.
Изчерви се леко от погледа му, но не сведе очи.
— Изглеждаш по-възрастен — каза тя, като почти не забелязваше праха, който се беше спекъл по кожата му, посипал косата и миглите му и зачервил очите му.
— Просто си забравила как изглеждам — каза той и се обърна към Ада.
— Не, не бих могла — прошепна Одри толкова тихо, че никой от двамата не я чу. Усети как нещо се надигна в гърдите й.
— Седни, Шон.
Ада го заведе при голямото кресло срещу камината. На полицата над камината имаше снимка на Уейт.
— Ще ти донеса чай.
— Мамо, защо не една бира?
Шон потъна в креслото.
— Разбира се — ще ти донеса бира.
— Не — каза Одри и изхвърча от стаята към кухнята. — Аз ще я донеса.
— Одри, в килера са — извика Ада след нея, после се обърна към него. — Такова мило дете е.
— Погледни я по-добре — усмихна се той, — тя изобщо не е дете.
— Ех, Гари да беше… — започна Ада, но рязко млъкна.
— Кажи какво? — окуражи я Шон.
Тя помълча известно време, мечтаеше си Гари да бе намерил момиче като Одри вместо…
— Нищо — отвърна тя и седна до него.
— Имаше ли вести от Гари?
— Не. Още не, но господин Пай каза, че при него в банката е пристигнал чек, осребрен в Кейптаун.
— Кейптаун? — Шон повдигна прашните си вежди. — Добре си живее нашето момче.
— Да — каза Ада, като си спомни сумата на чека. — Така е.
В стаята влезе Одри, носеше поднос с голяма бутилка и чаша. Отиде до креслото му. Той пипна бутилката — беше студена.
— По-бързо, слугинче — пошегува се Шон, — умирам от жажда.
След като пресуши първата чаша на три глътки, момичето отново я напълни и той, стиснал я в ръка, се намести удобно в креслото.
— А сега ни разкажи всичко — каза Ада.
Приятно отпуснат в креслото с чаша в ръка, доволен от начина, по който го посрещнаха, той стана твърде словоохотлив. Не си бе дал сметка, че има толкова много за разказване. При най-малкия признак за отегчение Ада или Одри веднага го окуражаваха с въпрос.
— О, боже мой! — възкликна накрая Одри. — Навън почти се е мръкнало. Трябва да си тръгвам.
— Шон. — Ада стана. — Ще я изпратиш ли до вкъщи?
Крачеха мълчаливо един до друг в полумрака под кичестите дървета. Най-сетне Одри проговори.
— Шон, ти беше ли влюбен в Ана? — изтърси тя и той усети привичната си реакция, бърз гняв. Отвори уста, за да я среже, но изведнъж смени намерението си. Въпросът беше уместен. Дали е бил влюбен в Ана? Едва сега се замисли върху това, като внимателно си повтаряше точния въпрос наум, за да може да му отговори вярно. Усети внезапен прилив на облекчение. Отвърна й с усмивка.
— Не, Ягодов пай, не, никога не съм бил влюбен в нея.
Тонът му беше искрен, не лъжеше. Щастлива, тя продължи да крачи до него.
— Не си прави труд да ме изпращаш до къщата.
Едва сега забеляза зацапаните му и прашни дрехи, в които можеше да се почувствува неловко пред родителите й. Искаше всичко да бъде наред от самото начало.
— Ще те наблюдавам, докато стигнеш вратата — каза Шон.
— Предполагам, че утре сутринта ще отидеш в Теунис Краал, нали? — попита тя.
— Веднага щом стана. Очаква се много работа.
— Но ще минеш през магазина?
- Предыдущая
- 32/104
- Следующая