Выбрать книгу по жанру
Фантастика и фэнтези
- Боевая фантастика
- Героическая фантастика
- Городское фэнтези
- Готический роман
- Детективная фантастика
- Ироническая фантастика
- Ироническое фэнтези
- Историческое фэнтези
- Киберпанк
- Космическая фантастика
- Космоопера
- ЛитРПГ
- Мистика
- Научная фантастика
- Ненаучная фантастика
- Попаданцы
- Постапокалипсис
- Сказочная фантастика
- Социально-философская фантастика
- Стимпанк
- Технофэнтези
- Ужасы и мистика
- Фантастика: прочее
- Фэнтези
- Эпическая фантастика
- Юмористическая фантастика
- Юмористическое фэнтези
- Альтернативная история
Детективы и триллеры
- Боевики
- Дамский детективный роман
- Иронические детективы
- Исторические детективы
- Классические детективы
- Криминальные детективы
- Крутой детектив
- Маньяки
- Медицинский триллер
- Политические детективы
- Полицейские детективы
- Прочие Детективы
- Триллеры
- Шпионские детективы
Проза
- Афоризмы
- Военная проза
- Историческая проза
- Классическая проза
- Контркультура
- Магический реализм
- Новелла
- Повесть
- Проза прочее
- Рассказ
- Роман
- Русская классическая проза
- Семейный роман/Семейная сага
- Сентиментальная проза
- Советская классическая проза
- Современная проза
- Эпистолярная проза
- Эссе, очерк, этюд, набросок
- Феерия
Любовные романы
- Исторические любовные романы
- Короткие любовные романы
- Любовно-фантастические романы
- Остросюжетные любовные романы
- Порно
- Прочие любовные романы
- Слеш
- Современные любовные романы
- Эротика
- Фемслеш
Приключения
- Вестерны
- Исторические приключения
- Морские приключения
- Приключения про индейцев
- Природа и животные
- Прочие приключения
- Путешествия и география
Детские
- Детская образовательная литература
- Детская проза
- Детская фантастика
- Детские остросюжетные
- Детские приключения
- Детские стихи
- Детский фольклор
- Книга-игра
- Прочая детская литература
- Сказки
Поэзия и драматургия
- Басни
- Верлибры
- Визуальная поэзия
- В стихах
- Драматургия
- Лирика
- Палиндромы
- Песенная поэзия
- Поэзия
- Экспериментальная поэзия
- Эпическая поэзия
Старинная литература
- Античная литература
- Древневосточная литература
- Древнерусская литература
- Европейская старинная литература
- Мифы. Легенды. Эпос
- Прочая старинная литература
Научно-образовательная
- Альтернативная медицина
- Астрономия и космос
- Биология
- Биофизика
- Биохимия
- Ботаника
- Ветеринария
- Военная история
- Геология и география
- Государство и право
- Детская психология
- Зоология
- Иностранные языки
- История
- Культурология
- Литературоведение
- Математика
- Медицина
- Обществознание
- Органическая химия
- Педагогика
- Политика
- Прочая научная литература
- Психология
- Психотерапия и консультирование
- Религиоведение
- Рефераты
- Секс и семейная психология
- Технические науки
- Учебники
- Физика
- Физическая химия
- Философия
- Химия
- Шпаргалки
- Экология
- Юриспруденция
- Языкознание
- Аналитическая химия
Компьютеры и интернет
- Базы данных
- Интернет
- Компьютерное «железо»
- ОС и сети
- Программирование
- Программное обеспечение
- Прочая компьютерная литература
Справочная литература
Документальная литература
- Биографии и мемуары
- Военная документалистика
- Искусство и Дизайн
- Критика
- Научпоп
- Прочая документальная литература
- Публицистика
Религия и духовность
- Астрология
- Индуизм
- Православие
- Протестантизм
- Прочая религиозная литература
- Религия
- Самосовершенствование
- Христианство
- Эзотерика
- Язычество
- Хиромантия
Юмор
Дом и семья
- Домашние животные
- Здоровье и красота
- Кулинария
- Прочее домоводство
- Развлечения
- Сад и огород
- Сделай сам
- Спорт
- Хобби и ремесла
- Эротика и секс
Деловая литература
- Банковское дело
- Внешнеэкономическая деятельность
- Деловая литература
- Делопроизводство
- Корпоративная культура
- Личные финансы
- Малый бизнес
- Маркетинг, PR, реклама
- О бизнесе популярно
- Поиск работы, карьера
- Торговля
- Управление, подбор персонала
- Ценные бумаги, инвестиции
- Экономика
Жанр не определен
Техника
Прочее
Драматургия
Фольклор
Военное дело
Когато лъвът се храни - Смит Уилбур - Страница 11
— Шон, ти би ли го направил с мен?
— Не знам как — изрече с дрезгав глас.
— Нито конете, нито хората знаят какво да правят първия път — отвърна Ана. — Можем да открием как става.
Привечер поеха обратно към къщи. Ана бе седнала зад Шон, прегърнала го здраво през кръста, притиснала едната страна на лицето си в гърба му. Той я свали в края на плантацията.
— Ще се видим в понеделник на училище — каза тя и се обърна да си върви.
— Ана…
— Да?
— Още ли кърви?
— Не. — Позамисли се за миг, после добави: — Приятно е.
Обърна се и хукна сред австралийските акации.
Шон бавно се насочи към къщи. Усещаше се празен отвътре, това беше тъжно чувство и то го озадачаваше.
— Къде е рибата? — попита Ада.
— Не кълвеше.
— Ни една?
Той поклати глава и прекоси кухнята.
— Шон.
— Да, мамо.
— Нещо не е ли наред?
— Не. Добре съм.
Измъкна се в коридора.
Гарик седеше в леглото си. Носът му бе зачервен от хремата. Вдигна поглед от книгата, която четеше, и се усмихна на Шон, когато той влезе в стаята. Шон отиде при леглото си и седна на него.
— Къде беше? — Гласът на Гарик беше спаднал от простудата.
— Горе на вировете след водопада.
— За риба ли?
Той не му отговори. Легна по корем в леглото си.
— Срещнах Ана и тя дойде с мен.
Споменаването на името й засили любопитството на Гарик и той започна да наблюдава лицето на Шон. А неговото изражение беше все още леко озадачено.
— Гари — започна той неуверено, трябваше да излее душата си. — Гари, аз чуках Ана.
Брат му шумно пое въздух. Стана много бледен, само носът му бе все още зачервен и възпален.
— Не те лъжа — изрече го бавно, сякаш се опитваше да си го обясни сам на себе си, — наистина я чуках, точно както сме си говорили за това. Съвсем както… — Направи безпомощен жест с ръце, неспособен да намери необходимите думи. После се изтегна на леглото.
— Ама тя позволи ли ти? — Гарик почти шепнеше.
— Тя ме помоли да го направя — каза Шон. — Хлъзгаво и меко, влажно и хлъзгаво.
А по-късно, когато угасиха лампата и двамата си бяха легнали, Шон чу тихите движения на Гарик в тъмното. Заслуша се известно време, докато се увери.
— Гари! — скара му се той.
— Нищо не правя, нищо не правя.
— Знаеш какво ни е казал татко. Ще ти опадат зъбите и ще полудееш.
— Нищо не правя, нищо не правя.
Гласът му беше сподавен от простудата и сълзите.
— Чух те — каза Шон.
— Само си чешех крака. Съвсем честно, съвсем честно, само това.
И накрая реката се втурна през последния водопад и ги хвърли в морето на зрялата мъжка възраст.
Господин Кларк не успя да прекърши Шон. Вместо това между тях започна едно отчаяно състезание, което той усещаше, че постепенно губи, и сега се боеше от Шон. Вече не го караше да става, защото Шон беше висок колкото него. Борбата се водеше от две години, всеки бе проучил слабите страни на другия и знаеше как да ги използува.
Господин Кларк не понасяше някой да подсмърча, вероятно подсъзнателно го приемаше като подигравка със собствения му деформиран нос. Шон разполагаше с репертоар, който обхващаше всичко — от почти безшумното помирисване на бренди до шумно клокочене в задната част на гърлото.
— Извинете, сър. Не можах да се сдържа. Понастинал съм.
Господин Кларк бе разбрал, че Шон е уязвим чрез Гарик. Ярост обземаше момчето, щом някой се подиграваше с брат му.
Седмицата беше лоша за господин Кларк. Мъчеше го черният дроб, болките бяха подсилени от упоритите пристъпи на малария. От три дни страдаше от главоболие, имаше неприятности, свързани с условията на договора му, който градската община следваше да поднови. Шон от онзи ден бе в добра форма за подсмърчане и на господин Кларк вече му бе дошло почти до гуша от всичко това.
Влезе в класната стая и зае мястото си на катедрата, бавно огледа учениците си, докато очите му се спряха на Шон. „Само да се опита — помисли си господин Кларк. — Само да се опита днес и ще го убия.“
Разпределянето на местата беше променяно през последните две години. Близнаците бяха разделени и сега Гарик седеше в предната част на стаята, където господин Кларк лесно можеше да го достигне. Шон беше в дъното.
— Христоматия по английски език — каза господин Кларк. — Пети клас на страница пет. Шести клас на…
Гарик шумно подсмръкна, пак го беше налегнала сенната хрема.
Учителят хлопна учебника.
— Върви по дяволите! — каза той тихо, после с по-висок глас. — Върви по дяволите!
Сега вече трепереше от ярост, ноздрите му побеляха и се разшириха. Слезе от катедрата и отиде при чина на Гарик.
— Върви по дяволите! Върви по дяволите — мръсно, сакато копеле такова — изпищя той и го удари по лицето с отворена длан.
Момчето се хвана за бузата и го зяпна.
— Мръсна малка свиня — крещеше му господин Кларк. — Сега и ти започна.
Хвана го за косата и натисна главата му така, че челото му се удари в плота на чина.
— Ще те науча аз теб. За бога, ще ти дам да разбереш! Ще видиш ти.
Бум.
— Ще ти дам да се разбереш.
Бум.
В този миг Шон вече бе зад него. Сграбчи господин Кларк за рамото и го дръпна назад.
— Оставете го! Нищо не е направил!
Господин Кларк видя пред себе си лицето на Шон — беше напълно обезумял — лицето, което го беше мъчило цели две години. Сви юмрук и го прасна. Шон се олюля от удара и в очите му се появиха сълзи. За миг остана проснат на един от чиновете, загледан в учителя, и след това заръмжа.
Звукът отрезви Кларк, той отстъпи, но само две крачки, преди Шон да го докопа. Като го налагаше с двете си ръце, ръмжейки при всеки удар, той го притисна в черната дъска. Учителят се опита да се отскубне, но момчето го сграбчи за яката на ризата и го издърпа — яката се скъса и остана наполовина в ръката му. Отново го удари. Кларк се свлече по стената, докато седна, и Шон се надвеси запъхтян над него.
— Марш навън — каза Кларк. Зъбите му бяха порозовели от кръвта в устата му, част от нея потече по устните му. Яката му стърчеше под крив ъгъл под едното му ухо.
В стаята не се чуваше нищо, освен дишането на Шон.
— Марш навън — повтори той.
Гневът напусна Шон и той тръгна разтреперан към вратата.
— Ти също. — Кларк посочи Гарик. — Изчезвайте и не се връщайте!
— Хайде, Гари — каза Шон.
Брат му се надигна от чина си и закуца след него. Двамата излязоха заедно в училищния двор.
— Какво ще правим сега?
На челото на Гарик имаше голяма червена цицина.
— Мисля, че е най-добре да си вървим вкъщи.
— Ами багажа ни? — попита Гарик.
— Не можем да мъкнем толкова много — ще изпратим да го приберат по-късно. Хайде.
Тръгнаха пеша през града и излязоха на пътя за фермата. Едва когато стигнаха моста на Бабуун Строом, се решиха да заговорят.
— Какво мислиш, че ще направи татко? — попита Гарик.
Той просто даваше словесен израз на проблема, който ги занимаваше още от самото излизане от училището.
— Каквото и да направи, струваше си — ухили се Шон. — Видя ли как го млатих? Прасссс — право в ченето.
— Не трябваше да го правиш, Шон. Татко ще ни убие. И мен, а аз нищо не съм сторил.
— Ти подсмръкна — напомни му той.
Стигнаха моста и се надвесиха един до друг на парапета, за да гледат реката.
— Как е кракът ти? — попита Шон.
— Подбит е — не е зле да починем малко.
— Добре, щом казваш.
Настъпи дълго мълчание. Най-сетне Гарик се обади:
— Ех, Шон, да не беше го правил!
— Станалото станало. Старите Ноздри си го получи един път завинаги и на нас ни остава само да измислим какво да кажем на татко.
— Той ме удари. Можеше да ме убие.
— Да — съгласи се Шон. — И мен удари.
Известно време размишляваха върху това.
— Защо просто да не заминем за някъде — предложи Гарик.
— Искаш да кажеш, без татко да знае? — Идеята беше привлекателна.
- Предыдущая
- 11/104
- Следующая