Разделяй и владей - Клэнси Том - Страница 24

Мислите на Томас бяха объркани. Спомни си как летеше към Баку, как разговаряше с Моор. Запита се как ли е той. След това се замисли за децата си. За миг си спомни как играеше с тях на топка на поляната пред къщата.

След това те изчезнаха.

22.

Санкт Петербург, Русия

Вторник, 4,01 часа

Генерал Сергей Орлов стоеше сред снега на малкото градче Нарян Мар на брега на арктическия океан, когато някаква писукаща птица го накара да се сепне. Обърна се да я погледне и се намери с поглед, вторачен в будилника.

Намираше се в едностайния си апартамент в Санкт Петербург.

— Мама му стара — изруга Орлов, когато телефонът отново иззвъня. Бившият космонавт не сънуваше често града, в който беше израснал. Не остана никак доволен, че го бяха отвлекли оттам и от обичните му родители.

— Сергей? — каза уморено жена му Маша, която лежеше до него.

— Аз ще се обадя — каза й Орлов и вдигна слушалката на безжичния телефон. Притисна я до гърдите си, за да заглуши следващото звънене. — Продължавай да спиш.

— Добре — рече тя.

Орлов се заслуша със завист в примамливото шумолене на чаршафите, докато жена му се обръщаше на другата страна. Стана от леглото, взе халата си, окачен на вратата, и го навлече, докато отиваше в хола. Дори да беше някаква грешка, знаеше, че трудно ще заспи отново.

Накрая отговори на повикването.

— Ало? — каза леко ядосан той.

— Генерал Орлов ли е? — запита гласът в другия край на линията. Беше мъж.

— Да? — отвърна Орлов, като силно разтърка очи със свободната си ръка. — Кой е?

— Генерале, обажда се Пол Худ — рече мъжът.

Изведнъж Орлов напълно се разсъни.

— Пол! — направо извика той. — Пол Худ, приятелю. Как си? Чух, че си подал оставка, и разбрах какво се е случило в Ню Йорк. Добре ли си?

Орлов отиде до едно кресло, докато жената превеждаше. Генералът говореше сносно английски благодарение на годините, прекарани като посланик на добра воля за руската космическа програма, след като престана да лети. Обаче остави жената да преведе думите му, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо.

Седна в креслото. Висок малко под метър и седемдесет, с тесни рамене и компактна фигура, той беше идеален за космонавт, но с някакво собствено излъчване. Искрящите му кафяви очи, изпъкналите скули и тъмният цвят на кожата, както и приключенският дух бяха наследство от монголоидния му произход. Вървеше, силно накуцвайки заради лошо счупване на левия крак, когато парашутът му не се отвори напълно при завръщането от космическа мисия, оказала се за него последна.

— Добре съм — отвърна Худ. — Оттеглих оставката си.

Докато Търнър превеждаше, Орлов запали лампата до креслото и пак седна. Взе писалката и бележника, които винаги бяха в единия край на масата.

— Добре, много добре! — рече той.

— Генерале — продължи Худ, — много се извинявам, че ти се обаждам в такъв час у дома.

— Няма нищо, Пол — успокои го Орлов. — Какво мога да направя за теб?

— Относно терориста, който нарича себе си Харпунджията, спомняш ли си, че веднъж двамата говорихме за него?

— Спомням си — рече Орлов. — Ние го издирвахме във връзка с бомбен атентат в Москва преди няколко години.

— Генерале, според нас той се намира в Азербайджан.

Орлов стисна пълните си устни.

— Това не ме изненадва — каза той. — Мисля, че преди два дни го засякохме в Москва. Един от стражите при мавзолея на Ленин е сигурен, че го е разпознал. Обадил се за помощ в полицията, но докато пристигнат, заподозреният изчезнал.

— Полицията ли го е изгубила, или заподозреният е знаел, че го наблюдават, и е успял да се измъкне? — попита Худ.

— От полицията по принцип са добри в проследяването — отвърна Орлов. — Обектът завил зад един ъгъл и изчезнал. Може по някакъв начин да е сменил дрехите си, не знам. Изчезнал е близо до станцията на метрото „Киевская“. Възможно е да е успял да се вмъкне в нея.

— Повече от вероятно е — рече Худ. — Там го е забелязал един от нашите хора в посолството.

— Обясни ми по-подробно — настоя Орлов.

— Чухме, че той е в Москва — рече Худ. — Човек от посолството последвал в метрото мъж, който според него бил Харпунджията. Стигнали до една междинна станция и Харпунджията слязъл. Качил се на друг влак и пътувал с него до станция „Павелецкая“, след което изведнъж изчезнал.

Орлов беше силно заинтригуван.

— Сигурен ли си, че е била станция „Павелецкая“? — попита той.

— Да — рече Худ. — Има ли някакво значение?

— Може би — отвърна Орлов.

— Генерале, въпреки че е напуснал Москва, възможно е да се върне обратно там или да се насочи към Санкт Петербург. Можеш ли да ни помогнеш да го открием?

— За мен ще бъде голямо удоволствие да помогна за залавянето на това чудовище — отвърна Орлов. — Ще се свържа с Москва и ще видя дали знаят нещо по въпроса. Междувременно, моля те да ме уведомяваш за всичко, което научите, в службата ми. Ще бъда там след един час.

— Благодаря, генерале — каза Худ. — И още веднъж се извинявам, че те събудих. Не исках да губим никакво време.

— Правилно си постъпил — увери го Орлов. — Приятно ми беше да си поприказваме. Ще ти се обадя по-късно през деня.

Орлов стана и се върна в спалнята. Затвори телефона, целуна своята любима, спяща Маша по челото, а после тихо отиде до гардероба, за да извади оттам униформата си. Занесе я в хола. После се върна за останалата част от дрехите си. Тихо и бързо се облече и остави бележка на жена си.

След близо тридесет години брак Маша още не можеше да свикне с неговите внезапни излизания в различни часове на нощта. Когато беше летец на изтребител, на Орлов често се налагаше да бъде викан по тревога в най-необичайно време. В годините му като космонавт не рядко се налагаше да излиза още в тъмни зори. Преди първия му орбитален полет й беше оставил бележка, на която пишеше: „Скъпа, напускам земята за няколко дни. Можеш ли да ме вземеш от космодрума в неделя сутринта? Твой любящ съпруг, Сергей. П. П: Ще се опитам да ти хвана една падаща звезда.“

Разбира се, Маша го чакаше там.

Орлов излезе от апартамента и се спусна по стълбите до приземния гараж. След три години най-после му бяха дали служебна кола, тъй като автобусният транспорт не беше много надежден. С това, което ставаше напоследък в Русия, като се започне от размирните републики и се стигне да безогледния бандитизъм в големите градове, често пъти се налагаше Орлов бързо да може да пристигне в Оперативния център.

Сега случаят беше такъв. Харпунджията отново беше в Русия.

23.

Вашингтон

Понеделник, 19,51 часа

Лиз Гордън влезе в кабинета на Худ след разговора му с Орлов. Едра жена с искрящи очи и къса, къдрава, кафява коса, Гордън дъвчеше никотинова дъвка и държеше неизменната си чаша кафе. Майк Роджърс остана, за да присъства на разговора.

Худ разказа на Гордън как е изглеждал президентът по време на срещата им. Запозна я накратко и с възможните скрити действия, които биха могли да обяснят заблудите на президента.

Когато свърши, Гордън напълни отново чашата си от каната, която стоеше в единия ъгъл на кабинета. Въпреки че когато за първи път постъпи в Оперативния център, Худ се отнасяше с недоверие към психиатрията, анализите на Гордън го впечатлиха. Хареса му и нейната педантичност. В маниера й имаше нещо от начина, по който математиците доказват правотата си. Тези й качества, съчетани с нейната състрадателност, я бяха утвърдили като ценен и уважаван член на екипа. Худ нямаше никакви колебания да й повери здравето на дъщеря си.

— Поведението на президента не изглежда прекалено крайно, така че можем да изключим опасенията за сериозна деменция, която да подсказва пълна или почти пълна загуба на умствени способности — рече Гордън. — Остава възможността за наличието на опасни, но твърде трудни за установяване заблуди, които са основно шест вида. Първо, това са тези от органичен произход, които се причиняват от болестни състояния като например епилепсия или мозъчни увреждания. Вторите се дължат на субстанции, т.е. на наркотични вещества. Третите са соматични и могат да се дължат на телесна свръхчувствителност — например анорексия невроза или хипохондрия. Това, което описа, не ми прилича на нито една от изброените възможности. Освен това те със сигурност щяха да бъдат забелязани от лекаря на президента при редовните медицински прегледи. Можем също да изключим и заблудите, дължащи се на грандомания, т.е. на мегаломания, защото това би си проличало при появата му на публични места. Не сме забелязали подобни признаци. Единствените оставащи възможности са така наречените заблуди от препоръки и заблудите от преследване — продължи тя. — Заблудите от препоръки всъщност са по-мека форма на заблудите от преследване. При тях се прави критика под формата на невинни забележки. В нашия случай, изглежда, нямат място. Обаче не мога толкова бързо да елиминирам заблудите от преследване.