Остров Тамбукту - Марчевски Марко - Страница 86

При нас дойде Амбо, запъхтян и изпотен от играта, но весело възбуден.

- Елате при огъня - каза той. - Сега нашето племе ще ви осинови. Елате веднага!

Беше настъпил дългоочакваният час. Отидохме при огъня. Бурумът и свирките замлъкнаха. Всички се струпаха в кръг около нас. Настъпи тържествена тишина. Арики и Боамбо ни приближиха. Лицата и на двамата бяха намазани с черна боя, от косите им стърчаха разноцветни пера, герданите на гърдите им и раковините по новите им пояси лъщяха от светлината на огъня със сребърен блясък.

Боамбо произнесе кратка реч. Той каза, че преди много луни на техния остров пристигнали трима бели хора, трима пакеги гена, и племето постъпило с тях според повелите на великия главатар Пакуо - хвърлило ги в Голямата вода. Единият от пакегите се удавил, а двамата останали живи. След това се появил още един пакеги и също останал на острова. И тримата пакеги са добри хора и племето трябва да ги осинови.

- Вярно ли казвам? - обърна се главатарят към множеството.

- Вярно! Вярно! - чуха се много гласове от всички страни.

- Съгласни ли сте да ги осиновим? - попита главатарят.

- Съгласни! Съгласни!

Боамбо отстъпи крачка назад. Тогава Арики застана на неговото място и започна своята реч. Той повтори историята на нашето появяване на острова и накрая се провикна:

- Вярно ли е, че всички пакеги са добри и полезни хора? Арики казва: не, не е вярно! Андо пакеги гена не е добър човек. Андо пакеги гена нарушава обичаите на нашето племе. Андо пакеги гена не слуша Арики. Арики казва: "Не ходи в Калио, Андо!" Но Андо пакеги гена не послуша Арики. Андо пакеги гена отиде в Калио. Вярно ли казвам? - обърна се към мене първожрецът.

Аз мълчах смутен. Думите на Арики паднаха като гръм от ясно небе. Той се обърна към множеството със същия въпрос, но никой не му отговори. Всички мълчаха. Първожрецът продължи нервно:

- Вярно е! Андо пакеги гена отиде в Калио. Всички знаят това. Арики казва: "Дао е наш благодетел. Дао е създал рибите в Голямата вода. Дао окичва дърветата с плодове. Дао ни изпраща дъжд и земята ражда таро, ямс и уму". Вярно ли казва Арики? - отново се обърна той към туземците.

- Вярно! Вярно! - обадиха се няколко гласа.

- Е, добре! А какво казва Андо пакеги гена? Той казва, че Дао е от дърво. Дао не може да прогони рибите от Голямата вода и не може да изсуши дърветата. Така казва Андо пакеги гена. Вярно ли е? - отново се обърна той към мене.

Пак не отговорих. Всичко това дойде тъй неочаквано, че просто не знаех какво да правя. Никога не бях предполагал, че в тоя решителен час Арики ще ми забие нож в гърба. Погледнах към Смит, но той отвърна глава и избягна погледа ми. Спомних си какво говореше плантаторът за превратностите на съдбата и си помислих: "Нима той е знаел, че първожрецът ще се обяви против мен?" Но веднага прогоних тази мисъл от главата си. "Не, не може да бъде! Ако той е знаел какво ми готви Арики, непременно би ме предупредил да взема мерки. А може би тъкмо затова е мълчал, за да бъда изненадан? Не може да бъде! Не може да бъде!" - мислено повтарях аз.

- Андо пакеги гена е лош човек - продължи първожрецът. - Арики казва: "Дао даде на Арики белите листа. Белите листа казват на Арики всичко, каквото мислят хората - и добро, и лошо". А Андо пакеги гена казва, че няма никакви бели листа. Андо пакеги гена казва, че Арики лъже. Е, добре! - тържествено се провикна той. - Ето ги белите листа! Ето ги!

Той разви плетената кърпа, която държеше в ръцете си, и като вдигна високо дневника на яхтата, повиши глас:

- Ето ги белите листа! Вие ги виждате - ето ги! Кажете сега, кой казва истината? Арики или Андо пакеги гена?

Всички стояха мълчаливи и настръхнали. Арики помълча малко, но тъй като никой не се обади, отново продължи.

- Андо пакеги гена лъже! Андо пакеги гена е против Дао! Той не може да бъде син на нашето племе! Не може да бъде, не! И никой род от нашето племе няма да го осинови. Никой! Анге бу!

Настъпи гробно мълчание. Чуваха се само пращенето на огъня и шумът на вълните. Боамбо стоеше на едно място с наведена глава. И той беше смутен. Види се, Арики и на него нищо не беше казал за намеренията си и го изненада също тъй, както и мене... Мълчаливо чаках да видя какво ще стане по-нататък. По едно време чух гласа на капитана, който каза тихо на Смит: - Тоя шарлатанин е опасен човек. Защо го оставихте трезвен? Днес той ви искаше коняк, трябваше да му дадете. Тъкмо сега той трябваше да бъде пиян.

Смит не отговори.

- Кураж, момчето ми! - обърна се към мен капитанът. - Каквото и да се случи, аз съм с вас... Кимнах му с глава в знак на благодарност. Най-после Боамбо се опомни и пристъпи напред. Лицето му беше все тъй мрачно.

- Комунатуа! - обърна се той към множеството. - Приятели! Арики каза истината - Андо пакеги гена ходи в Калио против волята му. Но защо ходи? Нека кажат нашите приятели от Калио. Даде ли нанай кобрай на болните? Даде им! Оздравяха ли те? Оздравяха! Вярно ли казвам?

- Вярно! Вярно! - дружно се обадиха туземците от Калио.

- Андо пакеги гена спаси Боамбо от смърт - извика главатарят много силно, за да го чуят всички. - Арики каза, че Боамбо ще умре от кадити, а Андо пакеги гена победи кадити - змийската отрова. Вярно ли е това?

- Вярно! Вярно! - чуха се много гласове.

- Казвал ли е Андо пакеги гена, че Дао не може да прогони рибите от Голямата вода и не може да изсуши дърветата? Да, казвал е! Казвал е и аз съм го чувал. Но Андо пакеги гена досега не беше син на нашето племе. Той не беше длъжен да вярва в Дао. Племето фарора също не вярва в Дао, но всички синове на племето фарора са наши приятели. Вярно ли е това?

- Вярно! Вярно!

- Андо е син на друго племе и затова не вярва в Дао. Но Андо е наш приятел! Вярно ли е това?

- Вярно! Вярно!

- Андо пакеги гена не вярва в белите листа на Арики - продължи главатарят защитната си реч. - Но и Андо има бели листа като белите листа на Арики, в които Арики също не вярва. Аз сам видях белите листа на Андо и Арики ги видя. Вярно ли казвам? - обърна се Боамбо към първожреца. - Ти видя белите листа на Андо, нали?

Арики изкриви устни, замляска с беззъбата си уста, но нищо не каза. По всичко личеше, че защитата на главатаря никак не му беше приятна. Все пак той бързо се съвзе и като дигна високо сухата си ръка, вероятно за да привлече вниманието на всички към себе си, каза:

- Аз казах каквото имаше да казвам. Моят род няма да осинови Андо пакеги гена. Няма да го осинови - не! Вярно ли казвам, синове на моя род?

От множеството се обадиха доста хора, вероятно от рода на Арики:

- Вярно! Вярно!

Тогава Боамбо дигна ръка и каза:

- Слушайте, синове на моя род! Слушайте всички своя тана! Аз казвам, че моят род ще осинови Андо пакеги гена. Моят род ще го осинови! Съгласни ли сте, синове на моя род?

- Съгласни! Съгласни! - обадиха се много гласове.

- Чуваш ли, Арики? - обърна се главатарят към първожреца. - Моят род ще осинови Андо пакеги гена. Има ли да кажеш нещо на това?

- Нищо! - изсъска първожрецът. - Твоят род може да осинови Андо пакеги гена - това е негово право. Но тогава Андо пакеги гена няма да стане мъж на дъщеря ти. Няма да стане мъж на дъщеря ти, защото ще стане неин брат. Анге бу!

Той се оттегли настрана, без да ме погледне. Капитанът, който стоеше между мен и Смит, наклони глава към ухото ми и пошепна:

- Аз не обръщах внимание на тоя първожрец, но сега виждам, че ще трябва да го обуздаем по някакъв начин. Вие как мислите, сър? - обърна се той и към Смит.

Плантаторът се престори, че не го чу.

II

Арики не успя да осъществи своя замисъл. По всичко личеше, че той предварително е подготвил хората от своя род да не ме осиновят, като е предполагал, че и другите родове ще се откажат от мен. В такъв случай аз не бих могъл да остана при племето като гост, както досега, а трябваше да търся приют при друго племе. Но Боамбо намери изход. Той предложи на хората от своя род да ме осиновят и те се съгласиха. След малко церемонията щеше да почне. Аз щях да стана син на рода на Боамбо, а това значеше, че ще стана брат на Зинга и няма да се оженя за нея. Такъв беше обичаят. Всички членове на един род се смятаха за братя и сестри, макар според нашите понятия за роднинство те да не бяха такива. Понякога трети и четвърти братовчеди се смятаха за братя и сестри, щом са от един род, и обичаят не им позволяваше да се женят помежду си.